Ипократ Развигоров
| Ипократ Развигоров | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
1900 г.
|
|---|---|
| Починал | 10 октомври 1927 г.
|
Ипократ Томев Развигоров е български революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е през 1900 година в Щип в семейството на дългогодишен български учител. Племенник на Мише Развигоров и син на дългогодишния учител Томе Развигоров.
След завършване на основното си образование работи като бакалин и фурнаджия в родния си град. През 1922 година преминава в нелегалност и участва в редица акции на ВМРО. До 1925 година е участник в четите на Григор Хаджикимов и Панчо Михайлов в Кочанско. По време на Горноджумайските събития заедно с Христо Балвански, внук на Иван Бърльо, е охрана на Петър Шанданов, Панчо Михайлов, Иван Михайлов и Йордан Гюрков. През 1925 година извършва покушение над комунистическия депутат Харалампи Стоянов.[1]
През 1927 година тройка на ВМРО, в която освен Ипократ Развигоров влизат и съгражданинът му Илия Лилинков и Благой Кралев от Куманово провежда наказателната акция на ВМРО срещу сръбския генерал Михайло Ковачевич - убит на 5 октомври в Щип. Напускат Щип, но на 8 октомври Кралев е заловен край Калаузлия, а на 9 октомври Развигоров и Лилинков са открити от сръбските войски в пещера в планината Плачковица. Водят сражение срещу многоброен противник в продължение на 20 часа. След като привършват боеприпасите си, Развигоров и Лилинков се самоубиват.[2][3][4]
Атантатът срещу генерал Ковачевич предизвиква несигурност и дори паника сред сръбските управници, не само в Македония. То е и повод за мащабни репресии – убийства, арести, побоища, обиски и съдебни процеси. Сред убитите непосредствено след атентата са брата на Ипократ Развигоров, бащата на Илия Лилинков, членове на семейството на Иван Михайлов и други.[5][6][7][8]
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]| Спиро Развигоров | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Александър Развигоров (1874 - 1946) | Мише Развигоров (1873 - 1907) | Емануил Развигоров (1886 - 1919) | Томе Развигоров | Мария Развигорова | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Страхил Развигоров (1897 - 1948) | Никола Коларов (1902 - 1961) | Бойка Коларова | Ипократ Развигоров (1900 - 1927) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. София, Издателство „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 184.
- ↑ Марков, Георги. Покушения, насилие и политика в България 1878-1947. София, Военно издателство, 2003. ISBN 954-509-239-4. с. 230-231.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 401-402.
- ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 346.
- ↑ Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 214.
- ↑ „Взаимодействието между ВМРО и Усташкото движение 1929 - 1934“
- ↑ Кратка биография на Иван Михайлов
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 711.
