Васил Узунов (революционер)
Тази статия е за учителя и революционер. За пистеля вижте Васил Узунов.
| Васил Узунов | |
| български революционер | |
| Роден |
между 1875 г. и 1880 г.
|
|---|---|
| Починал | 1918 г.
|
Васил Узунов е български просветен деец и революционер, струмишки деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1][2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Васил Узунов е роден помежду 1875 и 1880 година[3] в Богданци, тогава в Османската империя. Завършва образованието си в 1903 година в Солун, където и влиза във ВМОРО. По нареждане на организацията е назначен за учител в струмишкото село Муртино, където се запознава със съпругата си Анета Тромчева от Струмица, също учителка в селото. Като стъпват в брак се преселват в съседното село Съчево, където и двамата продължават да работят като учители.[1] Като деец на освободителното движение среща се с Яне Сандански на Беласица.[4]
При избухването на Балканската война в 1912 година семейството се изселва в Богданци.[3] Когато в Междусъюзническата война в 1913 година гръцките войски настъпват към Богданци, семейството решава да се върне в Струмица, където се заселва в махалата Варош.[2] След окупацията на града от гръцки войски, Васил е преследван заради участието си в освободителното движение. За да не бъде ликвидиран, укрива се в къщите на няколко струмишки семейства. Турчинка предава на гърците къде се крие и като го откритват и залавят, военни го намушкат десетки пъти с щик и го изоставят на улица като смятат, че е мъртъв, но той оцелява, като съпругата му го пренася на лекуване в чуждестранна болница в града, американска или английска. След тази случка продължава да живее в Струмица, която с Букурещкия договор става част от България.[4][1]
По време на българското управление в Струмица живее и работи като учител в село Дървош. Към края на Първата световна война със семейството си се връща в града и се установява в Грънчарската махала. Умира към края на войната в Струмица. Погребан е в тогавашните гробища, които се намирали при днешната Паметник костница.[4][1]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г Ѓоргиев – Ликин, Васил. Видни учители – револуционери од Струмица и Струмичко од крајот на XIX век до почетокот на Балканските војни (1893 – 1912/1913) // Струмица и Струмичко во времето на Балканските војни и Букурешкиот мировен договор. Струмица, НУ Завод за заштита на спомениците на културата и Музеј, 2013. ISBN 978-608-65524-1-1. с. 235. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б Ѓоргиев, Бранко. Спомени од македонското национал-револуционерно и ослободително движење. Струмица, Завод за заштита на спомениците на културата и Музеј, 2021. с. 77 – 78.
- ↑ а б Ѓоргиев, Бранко. Спомени од македонското национал-револуционерно и ослободително движење. Струмица, Завод за заштита на спомениците на културата и Музеј, 2021. с. 77.
- ↑ а б в Ѓоргиев, Бранко. Спомени од македонското национал-револуционерно и ослободително движење. Струмица, Завод за заштита на спомениците на културата и Музеј, 2021. с. 78.
