Направо към съдържанието

Балинци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Балинци
Балинци
— село —
Балинци в 2023 г.
Балинци в 2023 г.
41.2892° с. ш. 22.5136° и. д.
Балинци
Страна Северна Македония
РегионЮгоизточен
ОбщинаВаландово
Географска областБоймия
Надм. височина187 m
Население328 души (2002)
Пощенски код2460
МПС кодSR
Балинци в Общомедия

Балинци (на македонска литературна норма: Балинци) е село в община Валандово, Северна Македония.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Балинци е разположено на около 10 км югоизточно от град Валандово. Най-близките селища са от изток са Марвинци на европейски път Е75 и село Брайковци от запад.

История

[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Балинци е малко чисто българско село в Дойранска каза на Османската империя. Църквата в селото „Свети Димитър“, изградена преди 1860 година от Андон Китанов,[1] пострадва от земетресението в 1931 година и е възобновена по-късно.[2][3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873, Балинци (Balintzi) е посочено като селище с 23 домакинства, като жителите му са 85 българи.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Балинци има 150 жители, всички българи християни.[5]

В началото на XX век християнското население на Балинци е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархята Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Балинци (Balintzi) има 144 българи екзархисти и в селото работи българско училище.[6]

За сравнително неголямото си население Балинци взема много дейно участие във войните за национално освобождение и обединение. При избухването на Балканската война в 1912 година 10 души от Балинци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]

Преброявания

[редактиране | редактиране на кода]

В Балинци има 72 домакинства в 2002 година, като жителите му, според преброяванията, са:[8]

  • 1994 – 331
  • 2002 – 328

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Родени в Балинци
  • Андон Ставрев (Ставров, 1887 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Ичко Димитров, Втора рота на Петнадесета щипска дружина[9]
  • Венедикт Кралевич (1765 – 1862), православен духовник, митрополит
  • Георги Котев (Гоно, 1880 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Ичко Димитров, Втора рота на Тринадесета кукушка дружина[10]
  • Дине Ат. Митрев (1880 – ?), македоно-одрински опълченец, Трета рота на Тринадесета кукушка дружина, Сборна партизанска рота на МОО[11]
  • Дино Атанасов (Динко, 1880 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Ичко Димитров, четата на Коста Христов Попето, Тринадесета кукушка дружина, Сборна партизанска рота на МОО[12]
  • Иван Христов (1867/1872 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Ичко Димитров, Втора рота на Тринадесета кукушка дружина[13]
  • Мито Андонов, македоно-одрински опълченец, 24-годишен, четата на Ичко Димитров[14]
  • Михаил Петков (1880 – 1913), македоно-одрински опълченец, четата на Коста Христов Попето, Първа рота на Тринадесета кукушка дружина, изчезнал безследно в Междусъюзническата война на 21 (25) юни 1913 година[15]
  • Мицо Митков (1864 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Коста Попето, четата на Ичко Димитров, Втора рота на Петнадесета щипска дружина[16]
  • Пено Гегата (вер. Гегов) – Дели Хасан, ръководител на селския революционен комитет през 1906 година[17]
  • Саве Янев (р.1948), офицер, генерал-майор от Северна Македония
  • Христо Пенов Гегов (1884 – ?), деец на ВМОРО, четник на Коста Христов Попето през пролетта на 1912 г.,,[18] македоно-одрински опълченец в четата на Коста Христов Попето и в четата на Ичко Димитров[19]
  • Яно Печков (1864 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Ичко Димитров, Продоволствен транспорт на МОО[20]
Починали в Балинци
  • Дино Андонов Инджекъчов (? – 1903), български революционер от Богданци, четник на ВМОРО, убит на 21 септември 1903 година[21]
  • Иван Джочков (? – 1903), български революционер от Купа, четник на ВМОРО, убит на 21 септември 1903 година[22]
  • Христо Фиров Тодев (? – 1903), български революционер от Мачуково, четник на ВМОРО, убит на 21 септември 1903 година[23]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 206.
  2. ↑ Цркви во Валандовско // Повардарска епархија, 2 юни 2008 г. Посетен на 21 февруари 2014 г.
  3. ↑ За парохијата // Валандовска парохија, 2 юни 2008 г. Архивиран от оригинала на 2014-02-24. Посетен на 21 февруари 2014 г.
  4. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 192-193.
  5. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 163.
  6. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 100-101. (на френски)
  7. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 827.
  8. ↑ Население в община Валандово[неработеща препратка].
  9. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 632.
  10. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 377.
  11. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 453. Може би идентичен с Дино Атанасов.
  12. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 63.
  13. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 767.
  14. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 38.
  15. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 550.
  16. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 448-449.
  17. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 33, 77.
  18. ↑ Динев, Ангел. Хуриетът и следхуриетските борби в Гевгелийско. София, 1934, стр. 55.
  19. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 38, 546.
  20. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 570.
  21. ↑ Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 131.
  22. ↑ Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 136.
  23. ↑ Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 132.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Балинци&oldid=12206637“.