Честево
Честево Честево | |
— село — | |
Честево в 1931 г. | |
Страна | Северна Македония |
---|---|
Регион | Югоизточен |
Община | Валандово |
Географска област | Боймия |
Надм. височина | 229 m |
Население | изселено души (?) |
МПС код | SR |
Честево в Общомедия |
Честево (на македонска литературна норма: Честево) е село в община Валандово, Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Честево е разположено на около 2 километра южно от град Валандово, на левия бряг на Анската река.
История
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Честево е смесено българо-турско село в Дойранска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Тестово (Testovo) е посочено като селище с 90 домакинства, като жителите му са 26 мюсюлмани и 237 българи.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Честево има 309 жители, от които 230 българи християни, 65 турци и 14 цигани.[2]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Честово (Tchestovo) има 23 цигани.[3]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия. Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Чещово живеят 60 цигани мохамедани.[4]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 192-193.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 162.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 100-101. (на френски)
- ↑ Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 246.
|