Стефан Стойчев
| Стефан Стойчев | |
| български революционер | |
 Стефан Стойчев и Димитър Шумналиев от Чирпан | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 4 февруари 1901 г.
Гевгели, Османска империя |
| Подпис | .svg) |
| Стефан Стойчев в Общомедия | |
Стефан Стойчев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Стойчев е роден в Карлово, Османската империя. Заедно със съгражданина си Петър Юруков учи в железарското училище в Самоков, където влизат в Тайния македонски революционен кръжок „Трайко Китанчев“. Влиза в четата на Михаил Апостолов.[1] По-късно е в четата на струмишкия войвода на ВМОРО Христо Чернопеев. На 4 февруари 1901 година четата на Чернопеев отсяда в гевгелийското село Баялци, но е разкрита и е обградена от редовна войска от Гевгели и башибозук от съседното българо-турско село Ореховица и албански овчари. При излизането на четата от селото избухва сражение, в което загиват трима милиционери от Баялци - Лазар Андонов Грушев, Христо и Тано Йовови, както и седем четници, между които и братът на Гоце Делчев Мицо Делчев. Стефан Стойчев е тежко ранен, пленен и умира в Гевгели. Според Ангел Динев разкриването на четата става от страна на гъркоманина Гоно Рибаров от Мачуково. Сражението води до тежката Баялска афера, която нанася големи щети на революционната организация.[2]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 99.
- ↑ Динев, Ангел. Илинденската епопея : Развоя на макед. освободително движение. Т. Ι. София, Печатница „Народен печат“, бул. „Македония“ № 5, [1946]. с. 132 - 133.
