Направо към съдържанието

Бучин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Бучин
Бучин
— село —
ОУ „Кирил и Методий“
ОУ „Кирил и Методий“
41.2783° с. ш. 21.3147° и. д.
Бучин
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаКрушево
Географска областПелагония
Надм. височина610 m
Население738 души (2002)
Пощенски код7525
МПС кодPP
Бучин в Общомедия

Бучин (на македонска литературна норма: Бучин) е село в Община Крушево, Северна Македония.

География

[редактиране | редактиране на кода]
Старият Бучински мост на Църна
Църквата „Свети Георги“
Царските двери от църквата „Свети Димитър“ от втората половина на XVI век, прерисувани в 1855 г.

Бучин е най-южното село в община Крушево, разположено е в долината на Черна река при излизането и от Демир Хисар и навлизането в Пелагония. Селото е на десния бряг на река Църна, разполага с добро землище, а местоположението му на ЖП линията и автомобилния път, свързващи Прилепското поле с областта Демир Хисар са допълнителен фактор за жизнеността на селото.

Традиционно селото се дели на 8 махали: Горна, Вунеска, Бонечка, Стрезоска, Кическа, Буивлик, Богоеска, Мало Бучин.[1]

История

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Кале (Бучин)

На 1,5 km южно от селото, на хълма Кале са остатъците от късноантичната и средновековна крепост Бучин,[2] спомената в XIV век във византийски източници като Буцинин и в сръбски като Бучин.[3]

През 1607 година жителите на Бучин взимат заем от вакъфа на Ахмед паша при месджида на шейх Хъзр Бали в Битоля в размер на 10 000 акчета при лихва от 15% процента. Гаранти за парите са самите селяни, един за друг. Този дълг е потвърден в сиджил от 1609 година.[4] В сиджил от 1620-1621 година е отбелязано, че 23 ханета (домакинства) в Бучин дължат военния данък нузул за османския поход срещу Полша.[5] С берат от 1622 година част от Бучин, заедно с Ношпал, Рилево и още четири села е включено в зиамет с приход от 20 000 акчета, даден на Хасан, човек на везира Даут паша.[6]

В XIX век Бучин е чисто българско село в Прилепска кааза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Бучин (Boutchine) е посочено като село с 60 домакинства и 264 жители българи.[7] Църквата „Рождество Богородично“ е от края на XIX век.[8]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Бучинъ има 470 жители, всички българи християни.[9]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Бучин е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак със 71 къщи.[10]

Според Никола Киров („Крушово и борбите му за свобода“) към 1901 година Бучинъ има 60 български къщи.[11]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Бучин има 432 българи екзархисти и работи българско училище.[12]

При избухването на Балканската война в 1912 година 7 души от Бучин са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[13]

Според преброяването от 1990 година има 926 жители. Според това от 2002 година – 738 жители, всички македонци.[14]

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Родени в Бучин
  • Божил (Божин) Спирков (1884 – 1917), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 6 охридска дружина.[15] Загинал през Първата световна война.[16]
  • Васил Дамев, български революционер от ВМОРО, четник на Иван Наумов Алябака[17]
  • Веле Николев, участник в Илинденско-Преображенското въстание[18]
  • Даме Анчески, участник в Илинденско-Преображенското въстание[18]
  • Диме Дамяноски, участник в Илинденско-Преображенското въстание[18]
  • Диме Димшов, участник в Илинденско-Преображенското въстание[18]
  • Димшо Гарески, участник в Илинденско-Преображенското въстание[18]
  • Йордан Николев, участник в Илинденско-Преображенското въстание[18]
  • Неделко Шпиртот, български революционер от ВМОРО, четник при Питу Гули[18][19]
  • Никола Пърдев, участник в Илинденско-Преображенското въстание[18]
  • Спирко Попоски, участник в Илинденско-Преображенското въстание[18]
  • Стойче Анчески, участник в Илинденско-Преображенското въстание[18]
  • Стоян Богойоски, участник в Илинденско-Преображенското въстание[18]
  • Толе Хаджиоски, участник в Илинденско-Преображенското въстание[18]
  • Цветан (Целе) Георгиов, участник в Илинденско-Преображенското въстание[18]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Намичев, Петар. Руралната архитектура во Jугозападна Македониjа од ХІХ-от и почетокот на ХХ-от век, Скопje 2005, с.21, бел. 20. / Vernacular architecture in the Soutwest Macedonia from the 19th and early 20th century, Skopje 2005, p. 21.
  2. ↑ Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 193.
  3. ↑ Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 194.
  4. ↑ Турски документи за историjата на македонскиот народ. Сериjа прва, Скопje 1963, с. 12, 22.
  5. ↑ Турски документи за историjата на македонскиот народ. Сериjа прва, Скопje 1963, с. 48.
  6. ↑ Турски документи за историjата на македонскиот народ. Сериjа прва, Скопje 1963, с. 63.
  7. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 76-77.
  8. ↑ Трифуноски, Јован Ф. Битољско-прилепска котлина. Антропогеографски проучавања. Српска академија наука и уметности, 1998. с. 318.
  9. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 245.
  10. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 22. (на македонска литературна норма)
  11. ↑ Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 18.
  12. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 148-149. (на френски)
  13. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 832.
  14. ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2 март 2008 
  15. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 629.
  16. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 478, л. 16, 17
  17. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.18
  18. ↑ а б в г д е ж з и к л м н Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 33.
  19. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 70.


     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Бучин&oldid=12386282“.