Свето Митрани
Свето Митрани Свето Митрани | |
— село — | |
![]() Изглед към селото | |
Страна | ![]() |
---|---|
Регион | Пелагонийски |
Община | Крушево |
Географска област | Пелагония |
Надм. височина | 590 m |
Население | 434 души (2002) |
Пощенски код | 7524 |
МПС код | BT |
Свето Митрани в Общомедия |
Свето Митрани (на македонска литературна норма: Свето Митрани) е село в община Крушево, Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в северозападния край на Пелагония, югоизточно от Крушево.
История
[редактиране | редактиране на кода]![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/5/5f/%D0%A6%D1%80%D0%BA%D0%B2%D0%B0_%E2%80%9E%D0%A1%D0%B2._%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0%E2%80%9C_-_%D0%A1%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE_%D0%9C%D0%B8%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8.jpg/250px-%D0%A6%D1%80%D0%BA%D0%B2%D0%B0_%E2%80%9E%D0%A1%D0%B2._%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0%E2%80%9C_-_%D0%A1%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE_%D0%9C%D0%B8%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8.jpg)
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/a/aa/%D0%A6%D1%80%D0%BA%D0%B2%D0%B0_%E2%80%9E%D0%92%D0%BE%D0%B7%D0%BD%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%A5%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BE%E2%80%9C_-_%D0%A1%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE_%D0%9C%D0%B8%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8_10.jpg/250px-%D0%A6%D1%80%D0%BA%D0%B2%D0%B0_%E2%80%9E%D0%92%D0%BE%D0%B7%D0%BD%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%A5%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BE%E2%80%9C_-_%D0%A1%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE_%D0%9C%D0%B8%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8_10.jpg)
В XIX век Свето Митрани е чисто българско село в Прилепска кааза на Османската империя. Църквата „Свето Възнесение Господне“ е от 1856 година.[1]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Светомитрани (Svétomitrani) е посочено като село с 29 домакинства и 138 жители българи.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Светомитрени има 200 жители, всички българи християни.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Светомитрани е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 19 къщи.[4]
Според Никола Киров („Крушово и борбите му за свобода“) към 1901 година Свето-Митрани има 40 български къщи.[5]
По-голямата част от населението на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Свети Митрени има 168 българи екзархисти и 64 българи патриаршисти сърбомани и работи сръбско училище.[6]
При избухването на Балканската война в 1912 година 4 души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]
Според преброяването от 2002 година селото има 434 жители, от които 433 македонци и един друг.[8]
В 1990-те години е изградена църквата „Свети Никола“ върху остатъци от стара църква.[9]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/1/1e/T_Niklev_Krushevo_IMARO.jpg)
- Родени в Свето Митрани
Владимир Светиев (1945 – 2013), актьор от Северна Македония
Корун Блажев (? – 1903), български революционер от ВМОРО
Мирче Тотески (1882 – 1970), български революционер от ВМОРО
Петре Палислама (1826 – 1896), дядо на Димитър Талев
Тома Никлев (1860 – 1909), български революционер от ВМОРО
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Црква „Вознесение Христово“, село Свето Митрани // Old Prilep. Архивиран от оригинала на 2014-03-11. Посетен на 30 декември 2021 г.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 76-77.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 245.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 21. (на македонска литературна норма)
- ↑ Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 19.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 150-151. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 876.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 9 март 2008
- ↑ Црква „Свети Никола“, село Свето Митрани // Old Prilep. Архивиран от оригинала на 2014-03-11. Посетен на 30 декември 2021 г.
|