Направо към съдържанието

Алданци

Тази статия е за селото в Крушевско. За селото в Торбешията вижте Алдинци.

Алданци
Алданци
— село —
Панорама
Панорама
41.3683° с. ш. 21.2964° и. д.
Алданци
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаКрушево
Географска областПелагония
Надм. височина680 m
Население417 души (2002)
Пощенски код7524
МПС кодPP
Алданци в Общомедия

А̀лданци (на македонска литературна норма: Алданци) е село в община Крушево, Северна Македония.

Селото е разположено в областта Пелагония, източно от град Крушево, на пътя свързващ Крушево с Прилеп.

Църквата „Свети Илия
Джамията в Алданци

Северно от селото, на хълма Градище има останки от римско селище.[1]

В XIX век Алданци е село в Прилепска кааза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Алданци (Aldantzi) е посочено като село с 45 домакинства и 110 жители мюсюлмани и 82 българи.[2] Църквата в селото „Свети Илия“ е от XIX век.

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Алданци има 270 жители, всички арнаути мохамедани.[3]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Алданци е чисто турско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 49 къщи.[4]

Според Никола Киров („Крушово и борбите му за свобода“) към 1901 година Алданци има 40 турски къщи.[5]

Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Алданци живеят 448 турци.[6]

Според преброяването от 2002 година селото има 417 жители, от които:[7]

Националност Всичко
македонци 14
албанци 397
турци 5
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 1
Родени в Алданци
  1. Грозданов, Цветан, Коцо, Димче. Археолошка карта на Република Македонија. Т. 2. Скопје, Македонска академија на нaуките и уметностите, 1996. ISBN 9989-649-28-6. (на македонска литературна норма)
  2. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 74-75.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 245.
  4. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 24. (на македонска литературна норма)
  5. Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 18.
  6. Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 267.
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 14 ноември 2007