Алданци
Тази статия е за селото в Крушевско. За селото в Торбешията вижте Алдинци.
| Алданци Алданци | |
| — село — | |
 Панорама | |
  Алданци | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Крушево |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 680 m |
| Население | 417 души (2002) |
| Пощенски код | 7524 |
| МПС код | PP |
| Алданци в Общомедия | |
А̀лданци (на македонска литературна норма: Алданци) е село в община Крушево, Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в областта Пелагония, източно от град Крушево, на пътя свързващ Крушево с Прилеп.
История
[редактиране | редактиране на кода]
Северно от селото, на хълма Градище има останки от римско селище.[1]
В XIX век Алданци е село в Прилепска кааза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Алданци (Aldantzi) е посочено като село с 45 домакинства и 110 жители мюсюлмани и 82 българи.[2] Църквата в селото „Свети Илия“ е от XIX век.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Алданци има 270 жители, всички арнаути мохамедани.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Алданци е чисто турско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 49 къщи.[4]
Според Никола Киров („Крушово и борбите му за свобода“) към 1901 година Алданци има 40 турски къщи.[5]
Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Алданци живеят 448 турци.[6]
Според преброяването от 2002 година селото има 417 жители, от които:[7]
| Националност | Всичко |
| македонци | 14 |
| албанци | 397 |
| турци | 5 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 1 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Алданци
Живко Янкуловски (р.1944), политик от Северна Македония, вицепремиер в първото правителството на Никола Груевски
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Грозданов, Цветан, Коцо, Димче. Археолошка карта на Република Македонија. Т. 2. Скопје, Македонска академија на нaуките и уметностите, 1996. ISBN 9989-649-28-6. (на македонска литературна норма)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 74-75.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 245.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 24. (на македонска литературна норма)
- ↑ Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 18.
- ↑ Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 267.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 14 ноември 2007
| |||||||||||
