Горно Дивяци
| Горно Дивяци Горно Дивјаци | |
| — село — | |
 Къща в Горно Дивяци | |
  Горно Дивяци | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Крушево |
| Географска област | Бушева планина |
| Надм. височина | 1341 m |
| Население | 46 души (2002) |
| Пощенски код | 7550 |
| МПС код | PP |
| Горно Дивяци в Общомедия | |
Горно Дивяци (на македонска литературна норма: Горно Дивјаци) е село в община Крушево, Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е типично планинско разположено в Бушева планина, северозападно от град Крушево. Част е от областта Горен Демир Хисар.
История
[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Горно Дивяци е чисто българско село в Битолска кааза, Крушевска нахия на Османската империя. Според Васил Кънчов в 90-те години Горно Дивеци има 50 къщи.[1] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Горно Дивяци има 285 жители, всички българи християни.[2]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Горно Дивяци е смесено село българи, албанци и власи в Битолската каза на Битолския санджак с 65 къщи.[3]
Според Никола Киров („Крушово и борбите му за свобода“) към 1901 година Горно Дивяци има 100 български къщи.[4]
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Горно Дивяци има 400 българи екзархисти и работи българско училище.[5] В училището в Горно Дивяци от учебната 1895/1896 година четири години преподава деецът на ВМОРО Тодор Златков.[6]
През септември 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция на младотурците. Селото е блокирано от войска и много от жителите му са арестувани, тъй като давали убежище на четата на Блаже Кръстев.[7] Бити са Иван Петров, Тасе Найдов, Стойко Найдов, Лазар Ангелов, Матей Кузманов, а Иван Дамянов, Георги Груев, Костадин Петров са затворени в Битоля.[8]
При избухването на Балканската война в 1912 година 11 души от Горно Дивяци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[9] След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Сърбия.
Според преброяването от 2002 година селото има 46 жители, всички македонци.[10]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Горно Дивяци
Богоя Георев, участник в Илинденско-Преображенското въстание[11]- Богоя Секулев, участник в Илинденско-Преображенското въстание[11]
- Божин Мудурот, участник в Илинденско-Преображенското въстание[11]
- Георгия Груйов, участник в Илинденско-Преображенското въстание[11]
- Илия Божинов, участник в Илинденско-Преображенското въстание[11]
- Илия Гинов, участник в Илинденско-Преображенското въстание[11]
- Костадин Маканик, участник в Илинденско-Преображенското въстание[11]
- Костадин Стойков Гушин, участник в Илинденско-Преображенското въстание[11]
- Кръсте Карев, деец на ВМОРО, четник
- Лазар Ангелов, участник в Илинденско-Преображенското въстание[11]
- Никола Ангелов, участник в Илинденско-Преображенското въстание[11]
- Павле Секулев – Глухия, участник в Илинденско-Преображенското въстание[11][12]
- Стойко Пувте, участник в Илинденско-Преображенското въстание[11]
- Христо Гинов, участник в Илинденско-Преображенското въстание[11]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 23.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 240.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 17. (на македонска литературна норма)
- ↑ Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 9, 18.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 172-173. (на френски)
- ↑ Арсовъ, Т. Ламбе Йоановъ Арнаудовъ // Илюстрация Илиндень XIV (1 (131). София, Издание на Илинденската Организация, януарий 1942. с. 12. Архивиран от оригинала на 2016-10-18.
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 23, 25 септември 1910, стр. 3.
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 24, 2 октомври 1910, стр. 2.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 839.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 27 януари 2008
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 30.
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 28.
| |||||||||||
