Лавци (община Ресен)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Лавци.
| Лавци Лавци | |
| — село — | |
.jpg) Старата джамия и църквата „Свети Атанасий“ | |
  Лавци | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Ресен |
| Географска област | Горна Преспа |
| Надм. височина | 857 m |
| Население | 134 души (2002) |
| Пощенски код | 7315 |
| МПС код | ВТ |
| Лавци в Общомедия | |
Лавци или Лахци или книжовно Влашци (на македонска литературна норма: Лавци) е село в община Ресен, Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на юг от град Ресен, по източните склонове на Галичица като на изток от самото село се разтила Ресенкото поле.
История
[редактиране | редактиране на кода]В 1468 година Влашци е мюлк. Регистрирани са Никола, син на Мано; Радоя, син на Богьол; поп Петре; Томко (или Думко), зет на Васил; Йован, син на Томко; Дуйко, сиромах; Димитри Приезда; Миле, син на Стале; Радан, сиромах; Радослав, Сърбин; Раде, сиромах; Никола, син на Мануил; Крайо, брат на Добре; Миле, син на Бојко; Петко, син на Гьорго; Божик, сиромах; Драгош Петко; Пейо, син на Драгош; Дуйко, син на Черп; Добре, син на Преспанчанеца; Раде, син на Калугер; вдовица Рада; Димитри, син на Тодор; Димитри, син на Мартин; Никола, син на Димитри; Музак, син на Черп; Велко, син на Черп; Стайко, говедар; Бойко, син на Драго; Пройо, син на Пейо; Миле, син на Черп, зет на Димче; Никола, син на Димитри. Семействата са 33, вдовици 1 или общо 169 жители, които плащат 3788 акчета данък - 1200 само ушур за лозе и 825 акчета за испенче. Плащат за лен, копринена буба, свине и улища, бостан, сватбарена и ниябет. В 1568 година селото брои 192 жители.[1]
В преброителен дефтер от 1519 година Влашци е с 98 християнски ханета, 4 вдовици християнки и 10 ергени християни, а в дефтер от 1583 с 93 християнски ханета, 38 ергени християни и 1 мюсюлманин, притежател на бащиния.[2]
В XIX век Лавци е село в Битолска кааза, Нахия Горна Преспа на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Вланца (Vlantza) е посочено като село с 12 домакинства и 30 жители българи, а Лéхочи (Lehotchi) - като село с 14 домакинства и 28 жители мюсюлмани.[3]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Лахци има 276 жители, от които 120 българи християни, 150 турци и 6 арнаути мохамедани.[4]
По време на Илинденското въстание селото е нападнато от турски аскер на 21 август 1903 година, изгорени са 16 къщи, отвлечен е целият добитък и е убит 60-годишният Тасе Ристев. От селото като четник във въстанието загива Видин Лазов.[5]
В началото на XX век жителите на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Лахци има 88 българи екзархисти.[6]
Според преброяването от 2002 година селото има 134 жители, от които:[7]
| Националност | Всичко |
| северномакедонци | 18 |
| албанци | 2 |
| турци | 113 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 1 |
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Димитров, Никола В. Географија на населби - Општина Демир Хисар. Битола, 2017. ISBN 978-608-65616-4-2. с. 93. (на македонска литературна норма)
- ↑ Соколоски, Методија. Преспанската нахија во текот на XVI век // Филозофски факултет на Универзитетот во Скопје. Скопје. с. 123. Архивиран от оригинала на 2024-02-28. (на македонска литературна норма)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 86 – 87, 88-89.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 238.
- ↑ Темчевъ, Н. Жертвитѣ при потушаване на Илинденското въстание // Илюстрация Илиндень 5-6 (145-146). Илинденска организация, Май-Юний 1943. с. 32.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 168-169. (на френски)
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 15 декември 2007
| ||||||||
