Линотопска художествена школа
| Линотопска школа | |
 Фреска на Свети Димитър от църквата „Свети Димитър“ в Палатиция, дело на зографа Николаос от Линотопи, 1570 г. | |
| Вид | иконопис, дърворезба, златарство |
|---|---|
| Период | XVI – XIX век |
| Държава | Османска империя |
| Център | Линотопи |
Линотопската художествена школа е художествена школа, развивала се през XVI – XIX век във влашкото грамоско село Линотопи, унищожено в 1769 година от албански банди. Линотопските майстори са зографи, златари, резбари (теладури) и гравьори.[1][2][3][4][5]
История
[редактиране | редактиране на кода]XVI век
[редактиране | редактиране на кода]Първото споменаване на майстор от Линотопи е в зографския надпис от 1570 година в „Свети Димитър“ в Палатиция, в който се казва, че стенописите са дело на зографа Николай от Линотопи.[1][6]
В 1589 година линотопските зографи Михаил и синът му Константин (Коста) изписват манастира „Рождество Богородично Фотму“ в Етолия.[1][7] В 1599 година Михаил Зограф и помощникът му Николай изписват манастира „Успение Богородично Макриалекси“ в Като Лавдани, Погони.[8][1][9]
XVII век
[редактиране | редактиране на кода]
Вероятно дело на представители на Линотопската школа са стенописите в църквата „Свети Захарий“ в грамоското село Загар, датиращи от края на XVI – началото на ΧVII век.[1] Също така без изрично споменаване в надпис, но стилово линотопски са стенописите във „Възнесение Господне“ в Щип (1610), в „Успение Богородично“ в Зервати (1605/1606), в „Свети Николай“ в Литонявища (1620 – 1622/3), в „Свети Архангели Позерски“ в Костур (1622), в Патерския манастир в Зица (1631) и в „Света Богородица Неволяни“ в Мегаловрисо (1638/9) (вероятно дело на Николай Зограф).[1]
Дело на линотопски майстори са стенописите от Домовищкия манастир „Света Параскева“, датиращи от началото на XVII век.[10]
В 1617 година майстор Михаил изписва църквата „Свети Илия“ в дропулското село Георгуцати и католикона „Благовещение Богородично“ в съседното Ванища, днес в Албания.[1] В 1618 – 1619 година Михаил и Константин изписват „Свети Николай“ във Вица, Загори, и се подписват „из ръцете на Михаил Зограф и сина му Константинос от село Линотопи“,[1][11] а в 1619 – 1620 година двамата изписват храма „Свети Мина“ в Монодендри, Загори.[1][12] В 1626 година Михаил Зограф изписва католикона на манастира „Преображение Господне“ в Цатиста, днес в албанската част на Погони.[13][1] Зограф Йон от Линотопи изписва църквата „Свети Атанасий“ в Рилево в 1627 година, както се разбира от зографския надпис в храма.[14][1]
В 1630 година от линотопски майстори е изписан Серският манастир „Свети Йоан Предтеча“.[15] В 1630 година Михаил с помощниците си Константин и Николай изписва „Свети Николай“ в Саракинища.[16][1] В 1632 година Николаос изписва църквата „Свети Николай“ в Меляни, Пърметско.[17][1] В 1632 – 1646 година линотопски майстори изписват манастира „Свети Илия“ в Тирнавос.[1] В 1634 Михаил изписва католикона на Спилейския манастир „Рождество Богородично“ в Саракинища.[18][1] В 1639 година Николай изписва „Свети Николай Томанов“ в Костур.[19][1] В 1645 – 1646 година Николай и Теолог от Линотопи изписват манастира „Свети Атанасий“ в Загора.[20][1] В 1646 година зограф Константин изписва църквата „Успение Богородично“ в Цервари, Загори.[1][21]
В 1652 година зограф Николай изписва католикона на манастира „Свето Преображение Господне“ в Дряново.[22][1] В 1656 година Константин син на Михаил и помощникът му Николай изписват католикона на манастира „Свети Илия“ в Стегополи.[23][1] В 1656 година според надписа в храма Йоанис Николау издига, а братята Николай и Георги от Линотопи изписват манастирската църква „Успение Богородично“ в масторохорското село Зерма.[1][24]
XVIII век
[редактиране | редактиране на кода]
Димитрий син на Николай Зограф по време на управлението на Арсений Вако, епископ на Гора и Мокра (8 август 1685 - 16 юли 1714) изписва църквата „Свети Атанасий“ в Лънга, Мокра, днес Албания.[25][1]
От XVIII век има много примери за линотопски сребърни изделия, дърворезби и медни гравюри. В Кушнишкия манастир е имало запазени няколко произведение на школата - загубеният сребърен обков на иконата на Света Богородица Спилеотиса от 1765 година;[1] една фиала за аязмо от 1779 година,[1] сребърен реликварий с позлата от 1788 година и една икона на Света Богородица Одигитрия от 1789 година, дело на златаря Георги Писка от Линотопи (днес и двете в Националния исторически музей, София).[1] Линотопски майстори изработват в 1767 година красивия резбован иконостас на манастира „Свети Висарион Дусику“,[1] царските двери и вероятно иконостаса на църквата „Свети Николай“ в Месария, позлатени в 1782 година от Константинос от Линотопи,[1] части от иконостаса на Големия Метеор в 1791 г.,[1] и две медни гравюри от 1763 година в Хилендарския манастир.[1]
XIX век
[редактиране | редактиране на кода]Пътуващи линотопски майстори продължават да работят по джамии и по къщите на богати бегове през XIX век.[1]
-
Фрески от „Успение Богородично“, Зервати, (1605/06) -
Фрески от „Свети Захарий“, Грамос, края на XVI – началото на XVII век -
Стенопис „Въведение Богородично“ от „Свети Николай Томанов“, дело на Николаос Линотопски, 1639 г.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Στρατή, Αγγελική. Νέα στοιχεία για τη δραστηριότητα των ζωγράφων από το Λινοτόπι στην Ιερά Μονή Τιμίου Προδρόμου Σερρών // Μακεδονικά 34. 2003-2004. с. 331-357.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав Σιώκης, Νικόλαος. Το Λινοτόπι και οι ζωγράφοι του // Βλάχοι.net, 5 април 2012. Архивиран от оригинала на 2016-04-08. Посетен на 10 юли 2015.
- ↑ Γιακουμής, Κωνσταντίνος. Κριτική έκδοση επιγραφών συνεργείων από το Λινοτόπι στις περιφέρειες της ορθόδοξης Εκκλησίας της Αλβανίας // Δελτίον της Χριστιανικής Αρχαιολογικής Εταιρείας, Αθήνα Περίοδος Δ' (Τόμος ΚΑ'). 2000. ISSN 1105 – 5758. σ. 249 – 266. Архивиран от оригинала на 2015-07-11. Посетен на 9 септември 2015.
- ↑ Τούρτα, Αναστασία. Εικόνες ζωγράφων από το Λινοτόπι (16ος-17ος αιώνας). Νέα στοιχεία και διαπιστώσεις για τη δραστηριότητά τους // Δελτίον της Χριστιανικής Αρχαιολογικής Εταιρείας, Αθήνα (Τόμος ΚΒ'). 2000. ISSN 1105 – 5758. σ. 341 – 356. Архивиран от оригинала на 2015-07-11. Посетен на 10 септември 2015.
- ↑ Στρατή, Αγγελική. Νέα στοιχεία για τη δραστηριότητα των ζωγράφων από το Λινοτόπι στην Ιερά Μονή Τιμίου Προδρόμου Σερρών // Μακεδονικά (Τόμος 34). 2005. e-ISSN:2241 – 2018. σ. 331 – 357. Архивиран от оригинала на 2015-07-11. Посетен на 10 септември 2015.
- ↑ Куюмджиева, Маргарита. Зографи от селищата на планината Грамос: Линотопи и Грамоста // Пътища на балканските зографи. Посетен на 1 юни 2019 г.
- ↑ KTHTOPIKH ΕΠΙΓΡΑΦΗ TOY ΑΓΙΟΥ ΔΗΜΗΤΡΙΟΥ ΤΗΣ ΠΑΛΑΤΙΤΣΑΣ // Σύλλογος Παλατιτσιωτών. Архивиран от оригинала на 2015-07-08. Посетен на 8 юли 2015.
- ↑ Ιερή Μονή Φωτμού Αιτωλίας // Νέα Εποχή. Посетен на 7 юли 2015.
- ↑ Θεομητορικές Μονές του Νομού Ιωαννίνων // Θησαυρός γνώσεων και ευσεβείας.
- ↑ Αποτύπωση σημείων όπου αναπτύσσονται δραστηριότητες εναλλακτικού τουρισμού // Δήμος Πωγωνίου. Архивиран от оригинала на 2020-02-14. Посетен на 7 юли 2015.
- ↑ Ιεροί Ναοί της Αγίας Παρασκευής στο Βόιο // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 2015-07-11. Посетен на 10 юли 2015.
- ↑ Βίτσα Ζαγορίου // Romianews. Посетен на 8 юли 2015.
- ↑ Μονοδένδρι αξιοθέατα // Web-Greece.Gr. Посетен на 9 юли 2015.
- ↑ Γιακουμής, Κωνσταντίνος. Κριτική έκδοση επιγραφών συνεργείων από το Λινοτόπι στις περιφέρειες της ορθόδοξης Εκκλησίας της Αλβανίας // Δελτίον της Χριστιανικής Αρχαιολογικής Εταιρείας, Αθήνα Περίοδος Δ' (Τόμος ΚΑ'). 2000. ISSN 1105 – 5758. σ. 255. Архивиран от оригинала на 2015-07-11. Посетен на 9 септември 2015.
- ↑ Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 583. (на македонска литературна норма)
- ↑ Στρατή, Αγγελική. Νέα στοιχεία για τη δραστηριότητα των ζωγράφων από το Λινοτόπι στην Ιερά Μονή Τιμίου Προδρόμου Σερρών // Μακεδονικά (Τόμος 34). 2005. e-ISSN:2241 – 2018. σ. 331. Архивиран от оригинала на 2015-07-11. Посетен на 10 септември 2015.
- ↑ Δυτική Μακεδονία – Καστοριά - Λινοτόπι - Βετέρνικο // Ελλάδος Περιήγηση - Η άλλη Ελλάδα. Посетен на 10 юли 2015.
- ↑ Γιακουμής, Κωνσταντίνος. Κριτική έκδοση επιγραφών συνεργείων από το Λινοτόπι στις περιφέρειες της ορθόδοξης Εκκλησίας της Αλβανίας // Δελτίον της Χριστιανικής Αρχαιολογικής Εταιρείας, Αθήνα Περίοδος Δ' (Τόμος ΚΑ'). 2000. ISSN 1105-5758. σ. 257. Архивиран от оригинала на 2015-07-11. Посетен на 10 септември 2015.
- ↑ Γιακουμής, Κωνσταντίνος. Κριτική έκδοση επιγραφών συνεργείων από το Λινοτόπι στις περιφέρειες της ορθόδοξης Εκκλησίας της Αλβανίας // Δελτίον της Χριστιανικής Αρχαιολογικής Εταιρείας, Αθήνα Περίοδος Δ' (Τόμος ΚΑ'). 2000. ISSN 1105-5758. σ. 258. Архивиран от оригинала на 2015-07-11. Посетен на 10 септември 2015.
- ↑ ΑΓΙΟΣ ΝΙΚΟΛΑΟΣ ΑΡΧΟΝΤΟΣ ΘΩΜΑΝΟΥ (ΕΝΟΡΙΑ ΕΛΕΟΥΣΗΣ) // Νομαρχιακή Αυτοδιοίκηση Καστοριάς. Ασύρματα Ευρυζωνικά Δίκτυα Ν.Α. Καστοριάς. Архивиран от оригинала на 2015-07-11. Посетен на 10 юли 2015.
- ↑ Καζαμία-Τσέρνου, Μαρία. Αμβρόσιος, Επίσκοπος Μεδιολάνων. Εικονογραφική προσέγγιση // Σύνθεσις (1. Appendix – Conference Proceedings "Ambrose of Milan in Christian Literature and Theology"). Ιούνιος 2014. ISSN: 2241 – 2964. σ. 89. Посетен на 10 септември 2015.
- ↑ Παπαζήσης, Τ. ∆. Ανάδειξη του Μετσόβου ως ομφαλού της τουριστικής ανάπτυξης της Πίνδου // Архивиран от оригинала на 2008-12-03. Посетен на 10 юли 2015.
- ↑ Πέτκος, Αντώνιος, Μαρία Τσιάπαλη. Μονή Μεταμόρφωσης του Σωτήρος // Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού. Посетен на 10 юли 2015.
- ↑ Γιακουμής, Κωνσταντίνος. Κριτική έκδοση επιγραφών συνεργείων από το Λινοτόπι στις περιφέρειες της ορθόδοξης Εκκλησίας της Αλβανίας // Δελτίον της Χριστιανικής Αρχαιολογικής Εταιρείας, Αθήνα Περίοδος Δ' (Τόμος ΚΑ'). 2000. ISSN 1105 – 5758. σ. 261 – 262. Архивиран от оригинала на 2015-07-11. Посетен на 9 септември 2015.
- ↑ Ι.Μ. Ζέρμας – Πλαγιά // Ιερές Μονές Κονίτσης. Посетен на 7 юли 2015.
- ↑ Γιακουμής, Κωνσταντίνος. Κριτική έκδοση επιγραφών συνεργείων από το Λινοτόπι στις περιφέρειες της ορθόδοξης Εκκλησίας της Αλβανίας // Δελτίον της Χριστιανικής Αρχαιολογικής Εταιρείας, Αθήνα Περίοδος Δ' (Τόμος ΚΑ'). 2000. ISSN 1105-5758. σ. 263. Архивиран от оригинала на 2015-07-11. Посетен на 9 септември 2015.
