Успение Богородично (Журче)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Успение Богородично.
| „Успение Богородично“ „Успение Богородично“ | |
 Икона на Света Богородица с Христос, първата половина на XVII век, вероятно дело на Линотопската художествена школа | |
 Местоположение в Демир Хисар | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Северна Македония |
| Населено място | Журче |
| Посветен на | Богородица |
| Религия | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
| Вероизповедание | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
| Епархия | Крушевско-Демирхисарска |
| Тип на сградата | еднокорабна базилика |
| Изграждане | I половина на ХVІІ век |
| „Успение Богородично“ в Общомедия | |
„Успение Богородично“ или „Света Богородица“ (на македонска литературна норма: „Света Богородица“) е късносредновековна църква в битолското село Журче, Северна Македония, част от Крушевско-Демирхисарската епархия на Македонската православна църква – Охридска архиепископия.[1][2][3]
Църквата е гробищният храм на селото. В архитектурно отношение е еднокорабна сграда с полукръгъл свод и петостранна апсида на изток. По-късно западната стена е разрушена и храмът е удължен на запад. Новата част има плитък свод и архитравно покрит трем на юг. Покривът на храма е с керемиди, като само този на апсидата е от каменни плочи. Във вътрешността на северната и южната стена има укрепителни пиластри, които са свързани с дъги и образуват по три слепи ниши. Фасадите са фугирани и варосани.[2]
Църквата е изписана в първата половина на XVII век.[4] Престолните икони с допоясното изображение на Христос и на Света Богородица с Христос вероятно са дело на майстори от Линотопската художествена школа.[1]
В църквата има икони на крушевския зограф Никола Анастасов. Част от надписа гласи „...ізъ рукі Нікола Анастасовічъ зографа, ѿ Крушово волето 1885 месецъ, маі, 19.“[5]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Палигора, Ристо. Неколку царски двери от ХVІ и ХVІІ век во регионите на Пелагониjа и Преспа, в: Прилози ХLІV 1-2, посветени на академик Цветан Грозданов по повод 50 години научноистражувачка деjност. Зборник на трудови од научниот собир одржан на 4 октомври 2012 година во Охрид. Скопje, 2013. с. 165 – 166.
- ↑ а б Димитров, Никола В. Географија на населби - Општина Демир Хисар. Битола, 2017. ISBN 978-608-65616-4-2. с. 42. (на македонска литературна норма)
- ↑ Јелена Павловска, Наташа Ниќифоровиќ и Огнен Коцевски. Карта на верски објекти во Македонија. Менора – Скопје, Комисија за односи во верските заедници и религиозните групи, 2011. ISBN 978-608-65143-2-7. с. 25. Архив на оригинала от 2014-01-24 в Wayback Machine.
- ↑ Палигора, Ристо. Неколку царски двери от ХVІ и ХVІІ век во регионите на Пелагониjа и Преспа, в: Прилози ХLІV 1-2, посветени на академик Цветан Грозданов по повод 50 години научноистражувачка деjност. Зборник на трудови од научниот собир одржан на 4 октомври 2012 година во Охрид. Скопje, 2013. с. 180.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 279.
