Свети Никола (Вирово)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Никола.
| „Свети Никола“ „Свети Никола“ | |
 Общ изглед | |
 Местоположение в Демир Хисар | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Северна Македония |
| Населено място | Вирово |
| Посветен на | Николай Чудотворец |
| Религия | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
| Вероизповедание | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
| Епархия | Крушевско-Демирхисарска |
| Тип на сградата | еднокорабна базилика |
| Изграждане | 1878 година |
| Статут | действащ храм |
| „Свети Никола“ в Общомедия | |
„Свети Никола“ или „Свети Николай“ (на македонска литературна норма: „Свети Никола“, „Свети Николај“) е възрожденска православна манастирска църква в демирхисарското село Вирово, Северна Македония. Църквата е под управлението на Преспанско-Пелагонийската епархия на Македонската православна църква.[1][2][3]
Църквата е гробищен храм, разположен в центъра на селото. В архитектурно отношение е еднокорабна сграда със свод, укрепен с четири ребра, видими от долната страна. На изток има петостранна апсида с пиластри в ъглите, които в горния край, формират фриз от слепи арки. Зидарията е от ломен камък, като отворите, венецът, апсидата и ъглите са от дялан камък. Покривът е на две води с керемиди, а този над апсидата е с каменни плочи. Фасадите са фугирани. Край храма в 1999 година е изградена камбанария.[2]
Във вътрешността няма стенописи. Иконостасът и иконите на него са от 1878 година според надписа над врата на проскомидията с изображението на Архангел Михаил.[2]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Вирово // Мој Роден Крај. Архивиран от оригинала на 2018-08-20. Посетен на 20 август 2018.
- ↑ а б в Димитров, Никола В. Географија на населби - Општина Демир Хисар. Битола, 2017. ISBN 978-608-65616-4-2. с. 23. (на македонска литературна норма)
- ↑ Јелена Павловска, Наташа Ниќифоровиќ и Огнен Коцевски. Карта на верски објекти во Македонија. Менора - Скопје, Комисија за односи во верските заедници и религиозните групи, 2011. ISBN 978-608-65143-2-7. с. 25. Архив на оригинала от 2014-01-24 в Wayback Machine.
