Барешани
| Барешани Барешани | |
| — село — | |
 | |
  Барешани | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Битоля |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 660 m |
| Население | 205 души (2002) |
| Пощенски код | 7221 |
| МПС код | BT |
| Барешани в Общомедия | |
Барешани (на македонска литературна норма: Барешани) е село в община Битоля на Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото се намира на 660 m надморска височина в областта Пелагония, южно от Битоля, в източните падини на Баба, близо границата между Северна Македония и Гърция. Църквата в селото е „Свети Димитър“.[1] В горния му край се намира манастирът „Свети Меркурий“, наричан от барешанци Свети Меркули.[1][2]
История
[редактиране | редактиране на кода]
На 1,2 km северозападно от селото, в местността Думаноец, са разкрити основи на малка раннохристиянска базилика с архитектурна пластика.[3]
Според местна легенда името на селото идва от факта, че първите жители са преселници от равнината, където има бари.[1]
В XIX век Барешани е село в Битолска каза на Османската империя. Между 1896 и 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.[4] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Барешани е населявано от 360 българи християни.[5]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Барешани е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 49 къщи.[6]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Барешани има 360 българи екзархисти и функционира българско училище.[7]
В 1961 година селото има 498 жители. Голям брой барешанци се изселват в Битоля, Скопие, презокеанските земи и Европа.[1]
Според преброяването от 2002 година селото има 205 жители, от които 204 са северномакедонци и 1 друг.[1][8]
| Националност | Всичко |
| северномакедонци | 204 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 1 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Барешани
Васил Николов Саатчията, куриер и терорист на ВМОРО[9]- Кръстю, четник на ВМОРО, загинал в 1902 година в Попадия[10]
Пандо Стойчевски (1922-1944), югославски партизанин
- Починали в Барешани
- Тодор Трифонов Златков, български военен деец, подофицер, загинал през Първата световна война[11]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д Барешани // Мој роден крај. Архивиран от оригинала на 2021-02-14. Посетен на 13 март 2016.
- ↑ Чалоски, Томо. Барешани // Роднокрајски записи. Архивиран от оригинала на 2016-03-13. Посетен на 29 юли 2018.
- ↑ Лилчиќ, Виктор, Венета Илјоска. Каталог на ранохристијанските цркви во Република Македонија // Македонско наследство II (5). Скопје, 1997. с. 21. (на македонска литературна норма)
- ↑ Шалдевъ, Хр. Екзархъ Йосифъ I за задачата на Екзархията следъ 1887 год. // Илюстрация Илиндень 9 (79). Илинденска организация, Ноемврий 1936. с. 1.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 236.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 13. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 166-167. (на френски)
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2 октомври 2007
- ↑ Спомени на Георги Попхристов
- ↑ Герджиков, Михаил. Михаил Герджиков: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 405.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 448, л. 28 а
| |||||||||||
