Кърклино
| Кърклино Крклино | |
| — село — | |
  Кърклино | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Битоля |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 660 m |
| Население | 611 души (2002) |
| Пощенски код | 7241 |
| МПС код | BT |
| Кърклино в Общомедия | |
Кърклино (на македонска литературна норма: Крклино; на гръцки: Κιρκλίνο) е село в община Битоля на Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото се намира на 620-700 m надморска височина в областта Пелагония, на 4 km северно от Битоля и на практика към началото на XXI век е квартал на града.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]Местна легенда свързва името с прякора на хубавата Илина, позната в околността като Кърклина.[1]
През ноември 1619 година Кърклино, с приход от 6 400 акчета, заедно със селата Ракитница и Добромир е включено в зиамета на Осман чауш, приближен на великия везир Мехмед паша. Преди това зиаметът е бил владян от Шейх Мехмед, който починал. С писмо от края на 1619 година Осман известява битолския кадия, че зиаметът ще бъде ръководен от Мехмед бег. В края на 1621 или в началото на 1622 година Осман определя за субашия на зиамета своя брат, спахията Хъзр бег. Хъзр има право да управлява и да разполага с годишните приходи на зиамета.[2]
В сиджил от 1620-1621 година е отбелязано, че 9 ханета (домакинства) в Кърклино дължат военния данък нузул за османския поход срещу Полша.[3]
В ΧΙΧ век Кърклино е изцяло българско село в Битолска кааза, Битолска нахия на Османската империя. И енорийската църква „Свети Теодор Тирон“ („Свети Тодор“) и гробищната „Света Богородица“ са възрожденски.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Кърклино има 460 жители, всички българи християни.[4]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Кърклино е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак със 71 къщи.[5]
Цялото население на селото е гъркоманско под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кърмино има 440 българи патриаршисти гъркомани.[6]
В 1961 година селото има 682 жители. От селото има силна емиграция към Битоля, Сърбия, презокеанските земи и Европа.[1]
Според преброяването от 2002 година селото има 611 жители,[1] самоопределили се както следва.[7]
| Националност | Всичко |
| северномакедонци | 609 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 1 |
| бошняци | 0 |
| други | 1 |
Край Кърклино на 850 m надморска височина е разположен манастирът „Свети Илия“.[1]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Кърклино
Георги Йованов Малаков, български революционер от ВМОРО[8]- Нечо Иванов Малаков, български революционер от ВМОРО[8]
- Починали в Кърклино
- Владимир Митров Иерусалимов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[9]
- Илия Алексиев Попов, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[10]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е Крклино // Мој Роден Крај. Архивиран от оригинала на 2018-07-30. Посетен на 30 юли 2018.
- ↑ Турски документи за историjата на македонскиот народ. Сериjа прва, Скопje 1963, с. 38-39, 56-57.
- ↑ Турски документи за историjата на македонскиот народ. Сериjа прва, Скопje 1963, с. 49.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 239.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 12. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 166-167. (на френски)
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 17 октомври 2007
- ↑ а б Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том III, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 22, л. 3
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 450, л. 1, 2; а.е. 542, л. 7
| |||||||||||
