Породин
| Породин Породин | |
| — село — | |
.jpg) Църквата „Света Петка“ | |
  Породин | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Битоля |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 600 m |
| Население | 202 души (2002) |
| Пощенски код | 7223 |
| МПС код | BT |
| Породин в Общомедия | |
По̀родин (на македонска литературна норма: Породин) е село в община Битоля на Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото се намира на 600 m надморска височина в областта Пелагония, на 13 km южно от Битоля.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]Народната етимология обяснява името на селото с многото порои там – първоначално било Порой, после Пороин и накрая Породин.[1]
Край селото е разположен археологическият обект Тумба.[1]
В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Манастир от 1611-1612 година селото е отбелязано под името Породим с 5 джизие ханета (домакинства).[2]
В XIX век Породин е село в Битолска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Породинъ е смесено село с 490 жители, от които 300 българи християни и 190 арнаути мохамедани.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Породин е чисто албанско село в Битолската каза на Битолския санджак с 85 къщи.[4]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Долно Поодино има 56, а в Горно Поодино – 40 българи екзархисти.[5]
По време на българското управление в Македония през Първата световна война Породин е част от Барешанска община в Битолска селска околия и има 538 жители.[6]
В 1951 година селото има 523 жители. Население се изселва в Битоля, Скопие, презокеанските земи и Европа.[1]
Според преброяването от 2002 година селото има 202 жители самоопределили се както следва:[7]
| Националност | Всичко |
| северномакедонци | 194 |
| албанци | 6 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 2 |
| бошняци | 0 |
| други | 2 |
Църквата в селото е „Света Петка“,[1] изградена в 1939 година върху по-стар храм.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Породин
Панде Манойлов (р. 1948), северномакедонски писател
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д Породин // Мој Роден Крај. Архивиран от оригинала на 2018-08-01. Посетен на 1 август 2018.
- ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, стр. 180.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 236.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 18. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 166-167. (на френски)
- ↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 1.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 6 октомври 2007
| |||||||||||
