Канино
Тази статия е за селото в Северна Македония. За градчето в Централна Италия вижте Канино (Италия).
| Канино Канино | |
| — село — | |
.jpg) Църквата „Света Богородица“ | |
  Канино | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Битоля |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 660 m |
| Население | 111 души (2002) |
| Пощенски код | 7223 |
| МПС код | BT |
| Канино в Общомедия | |
Канино (на македонска литературна норма: Канино; на гръцки: Κάνινο) е село в община Битоля на Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото се намира на 660 m надморска височина в областта Пелагония, на 12 km южно от Битоля.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]Според една местна легенда името на селото е от хубавата Калина и после се е трансформирало в Канино. Друга го свързва с първия жител на селото дядо Коте, който бил много гостоприемен и постоянно канел гости.[1]
В XIX век Канино е село в Битолска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Канино е смесено село с 250 жители, от които 60 българи християни и 190 арнаути мохамедани.[2] Църквата в селото „Рождество Богородично“ е от 1830 година, а манастирът „Света Петка“ – от 1860 година.[1]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Канино е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 28 къщи.[3]
Цялото население на селото е гъркоманско под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Канино има 192 българи патриаршисти гъркомани.[4]
По време на българското управление в Македония през Първата световна война Канино е част от Барешанска община в Битолска селска околия и има 329 жители.[5]
В 1971 година селото има 276 жители. След това населението намалява вследствие на силна емиграция към Битоля, Скопие, презокеанските земи и Европа, а в селото се заселват хора от Мариово.[1] Според преброяването от 2002 година селото има 111 жители самоопределили се както следва:[6]
| Националност | Всичко |
| северномакедонци | 107 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 2 |
| бошняци | 0 |
| други | 2 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Канино
Илия Размов, български опълченец, IV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[7]
Миле Димовски (1924 - 1944), югославски партизанин и деец на комунистическата съпротива във Вардарска Македония- Никола Канински (1914 - 1944), югославски партизанин и деец на комунистическата съпротива във Вардарска Македония
- Ристе Спасевски (1925 - 1944), югославски партизанин и деец на комунистическата съпротива във Вардарска Македония
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г Канино // Мој Роден Крај. Архивиран от оригинала на 2018-07-30. Посетен на 30 юли 2018.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 236.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 13. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 166-167. (на френски)
- ↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 1.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 6 октомври 2007
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 37.
| |||||||||||
