Буковски манастир
Тази статия е за манастира в Северна Македония. За манастира в България вижте Голямобуковски манастир.
| Буковски манастир Буковски манастир | |
.jpg) Католиконът | |
 Местоположение в Буково | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Северна Македония |
| Населено място | Буково |
| Религия | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
| Вероизповедание | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
| Епархия | Преспанско-Пелагонийска |
| Архиерейско наместничество | Битоля |
| Изграждане | 1837 г. |
| Статут | действащ храм |
| Буковски манастир в Общомедия | |
Буковският манастир „Свето Преображение Господне“, още „Свети Спас“ или „Свети Сотир“, е православен манастир в Северна Македония, днес в диозеца на Македонската православна църква – Охридска архиепископия. Разположен е между селата Кърстоар (Кръстофор) и Буково на 6 km от Битоля.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]В двора на манастира има няколко мраморни паметника, а именно: фрагмент от колона, част от прозорец, вграден в конака на манастира, мраморна основа и малка мраморна колона. На това място вероятно е имало раннохристиянска базилика.[2]
Манастирът първоначално има монаси, но след 50 години по-късно монашеският живот замира и управлението е поето от миряни от Битоля.[3] Манастирската църква е построена през 1837 година в центъра на оградения минастирски двор.[1]
Атанас Шопов посещава Буковския манастир и в 1893 година пише:
| „ | Същият манастир не представлява нещо особно. Той е една малка селска църквица, която е служила за богомолен дом на селата Кърстофор и Буково. Около църквицата има няколко дъсчени и разнебитени стаи, в които през лятото пребивават по няколко деня някои граждани за променение на въздуха. Нито един монах. Селският свещеник дохожда от време на време и служи в църквата. Може да се каже, че манастирят е красивата сенчеста местност със студената си вода, а не невзрачната селска църквица... Преди години всичките кърстофорски християни са признали ведомството на родното си духовно началство. Естественото и справедливото е било и манастирят им да влезе под духовното ведомство на Екзархията. Но това право им се е оспорило и манастирът е завладян от Битолската гръцка митрополия. Така щото, християните, отказани от гръцката митрополия, са се лишили и от църквата си. Завожда се процес. Християните искат църквата си, а митрополията отговаря, че тя е била тяхна собственост додето са признавали нейното духовно ведомство. Въобще гръцките митрополии считат за свои всичките обществени учреждения, които са направени с тяхно благословение или освещение... Същото е станало и с Кърстофорския манастир, който при всичко че се намерва край селото Кърстофор и е правен от кърстофорските християни днес е в ръцете на битолските гъркомани, по единствената причина, че селото е признало духовното ведомство на Екзархията.[4] | “ |
По време на гръцката въоръжена пропаганда в Македония от 1904 до 1908 година Буковският манастир заедно с гъркоманското Буково е главна база на андартите в Пелагония.[5]
Описание
[редактиране | редактиране на кода]Като качество на градежа храмът е една от най-представителните в подпелистерския район. В архитектурно отношение представлява комбинация между трикорабна базилика и вписан кръст с купол, който се издига в централната част на храма. На изток има седемстранна апсида. На южната и северната стена има по четири праволъгълни прозореца. Входовете са от юг, запад и север. Над западния е издялан дълъг надпис, който дава годината на изграждането – 1837.[1]
В интериора трите кораба са разделени от два реда от по четири масивни стълбове, оформени от по 10 и 12 каменни пръстени, свързани помежду си с арки.[1] Куполът е на четири пандантифа. Осветлението от осемстенния барабан е осигурено чрез прозорци.[6]
Вътрешността на църквата никога не е била изписвана, но нейният интериор е изпълнен с дърворезба: иконостас, две табла, поставени в западната стена и един сандък, където се съхраняват свещеническите одежди. Иконостасът е от три, а в централната част от четири реда колони. В него са вградени дялове от по-стар иконостас. В църквата има много икони от XIX век и началото на XX век – датират от 1862, 1881, а част от 1908 г. Тези икони по стиловите си белези са дело на местни зографи. В църквата има и една стара икона изработена от неизвестен зограф през XVIII век. Заради гъстата гора и околна благоприятната микро климат в околностите на манастира, жителите на Битоля и околностите редовно посещават този манастир.[3][6]
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Четвероевангелие от 60-те години на XIV век, прибрано от Буковвския манастир от епископ Йосиф Цвийович в 1922 година, съхранявано днес в Библиотеката на Белградския университет
- Прoлог за септември - декември от XIV век, прибран от Буковския манастир от епископ Йосиф Цвийович в 20-те години на XX век, съхраняван днес в Библиотеката на Белградския университет. На последна страница има приписка от 1765 година (ΑΨΞΕ).
- Миней за Март и Април от XIV век, прибран от Буковския манастир от епископ Йосиф Цвийович в 20-те години на XX век, съхраняван днес в Библиотеката на Белградския университет.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г Палигора, Ристо. Студија за поврзување и промоција на манастирскиот туризам на Баба Планина. Битола, Центар за развој на Пелагонискиот плански регион, декември 2011. с. 40. Архив на оригинала от 2013-12-28 в Wayback Machine.
- ↑ Грозданов, Цветан, Коцо, Димче. Археолошка карта на Република Македонија. Т. 2. Скопје, Македонска академија на нaуките и уметностите, 1996. ISBN 9989-649-28-6. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б Манастири // VisitPelagonia.mk. Архивиран от оригинала на 2016-03-05. Посетен на 17 юни 2016.
- ↑ Шоповъ, А. Изъ живота и положението на българитѣ въ вилаетите. Пловдивъ, Търговска Печатница, 1893. с. 271 - 272.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 212.
- ↑ а б Палигора, Ристо. Студија за поврзување и промоција на манастирскиот туризам на Баба Планина. Битола, Центар за развој на Пелагонискиот плански регион, декември 2011. с. 41. Архив на оригинала от 2013-12-28 в Wayback Machine.
