Крали Марко
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Крали Марко.
Крали Марко Марко Мърнявчевич | |
крал на Прилепското кралство | |
Роден |
около 1335 г.
|
---|---|
Починал | |
Герб | |
![]() | |
Семейство | |
Род | Мърнявчеви |
Баща | Вълкашин |
Майка | Елена |
Братя/сестри | Димитър Мърнявчевич Андриаш Мърнявчевич Иваниш Мърнявчевич |
Крали Марко в Общомедия |
Марко Мърнявчевич, известен като Крали Марко, Марко Кралевити, Марко Кралевич или Крале Марко (на сръбски: Марко Мрњавчевић или Краљевић Марко) е средновековен крал на Прилепското кралство, обхващащо голяма част от областта Македония, със столица Прилеп.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Марко е син на сръбския владетел и деспот Вълкашин Мърнявчевич и съпругата му Елена. Баща му около 1365 г. е обявен от цар Стефан Урош за съвладетел на Сръбското царство с титла крал, която му е преотстъпена от владетеля, поради по-ниския ѝ източен статус, и вероятно по държавни причини. Освен това Стефан Урош нямал мъжки наследници.
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/c/c1/Marko_Kraljevi%C4%87_by_Mina_Karad%C5%BEi%C4%87.jpg/150px-Marko_Kraljevi%C4%87_by_Mina_Karad%C5%BEi%C4%87.jpg)
През 1371 г. Вълкашин заедно със своя брат деспота на Сярско Йоан Углеша, тръгват на поход срещу османските турци, като според тогавашните хронисти разполагат с 60 000 бойци, но са разбити в Битката при Черномен, където загиват и двамата.
Марко Мърнявчевич наследява кралството, но ставайки васал на османския султан.
Убит е в битката при Ровине, където се бие като васал на страната на османските турци срещу влашкия войвода Мирчо Стария[1].
Семейство
[редактиране | редактиране на кода]Марко Мърнявчевич има брак с Елена, дъщеря на Радослав Хлапен, владетел на Костур и извънбрачна връзка с Теодора, съпругата на болярина Гъргур. Под натиска на своя тъст Радослав Хлапен обаче е принуден да се откаже от Теодора и да се върне отново при законната си съпруга.
Епос
[редактиране | редактиране на кода]Въпреки че завършва живота си като османски васал, в народните песни Марко остава като непобедим юнак и защитник на християните от османците. Възпят е в народния епос на българи и сърби – виж и бугарщици. Крали Марко заема значимо място в културата на Сърбия, България и Северна Македония.
Проф. Иван Венедиков защитава тезата, че епическият герой е наследник на митологически персонаж, който притежава едновременно уранически и хтонични черти и в структурно отношение се доближава в голяма степен до хетския Бог на бурята, семантично и културно съизмерим с Критския Зевс и Тракийския Дионис.[2]
Етническа принадлежност
[редактиране | редактиране на кода]През XIX век, във връзка с провежданата от Княжество и Кралство Сърбия външна политика по Начертанието, в публичното пространство излиза на преден план въпросът за етническата принадлежност на „баш юнака сред юнаците“ Крали Марко.
Тезата за сръбската етническа принадлежност на Крали Марко се базира и на съчинението на Мавро Орбини от края на XVI век „Царството на славяните“.
За българския произход на краля на Прилеп, свидетелстват редица летописци и хронисти от по-старо време, сред които Константин Михайлович, Йоан Музаки[3], Сфранцес, Теодор Кантакузин, Йосиф бен Йошуа, Филип Лоренц и други, които го сочат като „български княз“.[4] Самият Марко Мърнявчевич се подписва и като „трети цар на България“, което сочи, че сам той се е чувствал българин.[5]
Редица по-късни изследователи на периода на османското завоевание на Балканския полуостров, сред които Адам Кърчевич, Василе Петрович, Иларион Руварац, Владимир Чорович също споделят или поддържат становището, че Крали Марко е „родом българин“ и отбелязването на Орбини, че е роден в Ливно, е умишлена неточност, за да възбуди херцеговинци в борба срещу османците по него време.[4]
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Портрет от Мина Караджич (1850)
-
Смъртта на Крали Марко, от Новак Радонич (1848)
-
Владенията на Крали Марко (1371 – 1395)
Литература
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Христо Матанов: Крали Марко между историческите реалности и митологията Архив на оригинала от 2008-08-28 в Wayback Machine. Югозападните български земи през XIV век
- Петър Чолов. Родът на Крали Марко. „Македонски преглед“, год. XIV, 1991, № 4, с. 128 – 136.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Иванов, Йордан. Избрани произведения в 2 тома. Съставител и редактор Б. Ст. Ангелов, София, 1982.
- ↑ Венедиков, Ив. „Раждането на боговете“, София, 1992, ИК Агрес
- ↑ Летопис на Йоан Музаки за наследниците на рода Музаки, написана през 1515 г. (англ.), „Когато Мурад II пое властта, той завладя Сърбия и България с огромен натиск. Лазар, деспотът на Сърбия, Марко, крал на България, и Теодор Мусачи, второроденият от нашето семейство, и останалите владетели на Албания се обединиха и тръгнаха за битка, която християните загубиха.“
- ↑ а б Църнушанов, Коста. Сръбски и хърватски свидетелства за българската народност в Македония, стр. 35 – 38. ДП „Никола Калпъкчиев“, Благоевград.
- ↑ Пламен Павлов, „Забравеното Средновековие“, изд. Българска история, 2019 г., стр.275
Вълкашин Мърнявчевич | → | крал на Прилепското кралство (1371 – 1395) | → | … |