Беседа:Крали Марко

Ако ми се представят доказателства, че днес някой пее песни за КМ в РМ, аз нямам проблем с появата на македонци в текста. Но съм против на всяко обявяване на бг епоса за мак епос - днес има македонска нация, при създаването на епоса не. --Мико Ставрев 07:37, 18 юли 2006 (UTC)

Доволно доказателство е това че той е прилепчанец... или имал своето кралство в този район... Тези хора пеят песни, на пример, а да не говорим за книжовните дела със неговия лик. Аронакс 07:40, 18 юли 2006 (UTC)

Именно, няма македонски епос...Да не споменавам братя Миладинови. Македонската нация е "креирана во текот на 40-те години на 30 ве...", следователна няма македонски епос... --Пакко

Не говорим сега за дали има или нема македонски епос, говорим за един човек който е също част од македонската култура. Аронакс 07:43, 18 юли 2006 (UTC)

Така де! КМ е живял доста преди „40-те години на 20 век“. --ИнжИнера 07:48, 18 юли 2006 (UTC)

Не е. Просто псевдоисторичарите в Скопие го обявяват за македонски владетел. Измисли изречени, в което да се казва, че е почитан от и днешните македонци, но не казвай, че е възпяван в македонския епос.... --Пакко

Аз съм съгласен. Не вярвам някой да пее вече песни за КМ в РМ, както никой и не пее песни за него в БГ, нито в СР, но в края на краищата е част от македонската култура днес. Формулирай изречение различно от "Възпят е в народния епос на ср, бг и мак."--Мико Ставрев 07:48, 18 юли 2006 (UTC)

Само за сведение цитат от сборника Стефан Верковиќ. Македонски народни умотворби. Македонска книга. Скопjе 1983. Книга Трета. Предговор:

„Интересно е да одбележиме дека во некои песни за Крале Марко што му припаѓаат на пеачот Jован Михаилов, другите jунаци, обично Маркови противници му се обраќаат на Марко со: "Е бре, Марко Булгарине!". И во српските и во бугарските песни за Крале Марко има вакви примери... Во секоj случаj, очевидно е дека претставата на народниот пеач за националната припадност на Крале Марко му била неjасна.“

Неясна я. Трябва да се чете. Жалко е, че в РМ не си четат собствените книги. --Мико Ставрев 07:59, 18 юли 2006 (UTC)

И добро де, затова той е част и от българската култура, както според други критерии е част од другите две култури. Аронакс 08:00, 18 юли 2006 (UTC)

Съгласен съм. Айде сега да се скараме какъв е по народност .--Мико Ставрев 08:01, 18 юли 2006 (UTC)

Па, според горното, той е българин... Макар да мисля че в тие времена държавите не са били градени по национален принцип. Аронакс 08:04, 18 юли 2006 (UTC)

Шегувах се, бе. Нема да му го негираме сръбството на Мърнявчевич.--Мико Ставрев 08:05, 18 юли 2006 (UTC)

Аронакс 08:08, 18 юли 2006 (UTC)

Ех, че нема и един сръбски Аронакс, "па ке видите вие што се вика великобугарски шовинизам..." Светът щеше да е по-интересен, а уикипедията - несравнима --Пакко

?!?!? Какъв сръбски Аронакс? Аз не съм сърбин, тук македонец. Аронакс 08:12, 18 юли 2006 (UTC)

Пошегувах се ве... Исках да кажа: че защо нема и един сърбин, да защитава сръбството, както Аронакс защитава македонизма, па тогава светът щеше да е по-интересен, а уикипедията - несравнима --Пакко

Недей да викаш дявола, че ще дойде Игор Малиновски и ще се видиш в чудо, той е истински южносрбиjанец, а не обикновен сърбоман както ние (напразно между другото вече) обичаме да наричаме македонистити.--Мико Ставрев 08:22, 18 юли 2006 (UTC)

А кой е той Игор Малиновски, ако мога да знам? Аронакс 08:25, 18 юли 2006 (UTC)

Един скоплянац [1]--Мико Ставрев 08:29, 18 юли 2006 (UTC)

Както викаме ние в Македония: чиста сърбска пропаганда, една от можните четири. Аронакс 08:33, 18 юли 2006 (UTC)

Що четири? --Мико Ставрев 09:18, 18 юли 2006 (UTC)

Па пропаганди. Аронакс 10:08, 18 юли 2006 (UTC) ГР- една, СР- две, БГ - три, кой - четири? Македонистка?--Мико Ставрев 10:39, 18 юли 2006 (UTC)

Нема македонистка. Може да се каже и албанска (в някакъв смисъл). Аронакс 11:15, 18 юли 2006 (UTC)

Сакън! Как може и да се помисли, че е възможно да има македонистка пропаганда?! Всичко, което се издава в РМ от позициите на македонизма, си е чиста наука, добросъвестно и обективно, лишено е от фалшификации и никога не се популяризира с цел политически внушения.--212.122.183.194 11:22, 18 юли 2006 (UTC)

Аз не тврдя това. Това нека си остане мнение на анонимния потребител. Както навсякаде по Балканите (Гърция, България, Сърбия итн.), така и в Македония се развиват най-различни историски прикаски и митологии, що значи че това не е некакъв "македонизъм", тук нещо което постои в всички Балкански държави = Балкански менталитет, твърди глави. Аронакс 11:37, 18 юли 2006 (UTC)

Става дума за две неща: едното е идеология (македонизъм или друга), а другото е свързано с инструментариума на всяка една идеология. Създаването на митове също може да бъде подчинено на целите на идеологиите и да се превърне в неразделен дял от пропагандата.--Akeckarov 11:55, 18 юли 2006 (UTC)

Аз не защитавам никакъв "македонизъм", ниту "сърбство", тук защитавам НГТ и рамномерна застапеност на македонската гледна точка. Аронакс 08:17, 18 юли 2006 (UTC)

Добре де, да не подхващаме старата тема... За тебе е "рамномерна застапеност на македонската гледна точка", а за мене си е чиста проба македонистична пропаганда, без да се засягаш. Както казваше баба ми лека й пръст: На таа дуня - свет секаков--Пакко

Богами, добро казвала баба ти (лека й пръст). Аронакс 08:21, 18 юли 2006 (UTC)

Аз мисля че Крали Марко е Българин,едно че майката на Стефан Душан е Българка,той е бил абсолютно принадлежен към българщината!Има още много доказателства че е такъв!На полюлея или по-точно на главния свещник в Двореца му в Прилеп пише ясно-БЪЛГАРИЯ ,сега мисля че се намира в Софийския Национален Музей!И е съвсем нормално българите в Македония да го наричат македонски владетел,понеже несъзнателно те се смоопределят като българи с този неуспорим факт!

Категория

Българска аристокрация? --Мико Ставрев 16:15, 1 август 2007 (UTC)

А История на България? --Спас Колев 12:34, 2 август 2007 (UTC)

E, България може да се пробута - остатъци от държавност (държавна идея и традиция по-скоро) и т.н. --Мико Ставрев 13:21, 2 август 2007 (UTC)

Като се загледах, повечето текст е за баща му... Както и да е. Нямам претенции за Българска аристокрация, но трябва да може да влезе в (поне една) етническа категория. Като гледам от къде е дядо му, май трябва да е Аристокрация/Босненци? Ако пък се е асимилирал сред туземците, тогава е Българска аристокрация. Мисля да игнорираме османския васалитет, защото тогава Иван Шишман и Иван Срацимир също го отнасят. --Спас Колев 13:30, 2 август 2007 (UTC)

Да не се излагаме - всички Мърнявчевичи са за категория Сръбска аристокрация.--Мико Ставрев 13:32, 2 август 2007 (UTC)

С това трябваше да започнеш, а не да ме караш да се напъвам. Спас Колев 13:44, 2 август 2007 (UTC)

Като гледам беседата и си мисля, че е точно като в поговорката "Закъсал го е като Крали Марко на Косово поле". (българска де). Та защо го е закъсал краля на Косово поле. Ми много просто - той е краля и негова е номинално короната на Стефан Първовенчани. Княз Лазар естествено признал кралската титла на новоизпечения босненски (и общосръбски) крал Твърдко от 1377 г. та се наложило заедно с господин Константин Деянов да привикат Мурад I (на който те били васали следствие на сръбското предателство в Чирменската битка), та да си усмирят поданиците и васалите, за да се кланят и да го признават за техен крал (представете си вече на само цар, ама и крал българин и изплувал пълния сръбски кошмар от цялата им предишна история). Това че, Лазар Храбелянов (както го нарича Кръстьо Мисирков по образец на литературните герои на Достоевски) се е отметнал от владетеля си и се покорил на друг си е определено предателство по средновековните норми и е следвало да бъде санкционирано. И още - заграбил Храбелянов български земи, че и даже си устроил нова столица в българския крушевски край (светлия пример е следван и през 19 век с Крагуевац и Белград) - Шарената крепост /тя и затова така се казва/. И оттук тръгва една друга също общоизвестна поговорка "Че крушата не пада по-далече от дървото" (къде ще се кланя Храбелянов на Прилепския /български/ крал, а не на Босненския /сръбски/ крал), а също и една забравена притча за "сърбите и крушата", където се казва колко са ... като се преброили под ... нашата (тяхната крива) круша. Иначе ако прочетете Мисирков ще ви стане ясно, че всички БУГАРЩИЦИ (те и затова така се казват) тръгват от люлката на българщината Македония към сръбските приморски земи, а не текат в обратната посока както твърди сръбската прпопаганда през 19 век. Та Крали Марко е чужд за сърбите и наш отвсякъде! "Кой не знае Крали Марко, кой не е чувал за него" е най-популярния български народен герой в епоса ни за всички времена! Това естествено не е случайно (щото аз в случайности не вярвам, особенно пък исторически) и целия български народ пее песни за Крали Марко - от Черно море до Охрид и от Бяло море до Дунав. Набедения от сърбокомунистите за "бащица" на македонскиот език Крьстьо Мисирков, клетия с тази тема се е дипломирал : За популярността на Крали Марко ... сред българите де. Мавро Орбини в "Царството на славяните" го оставете, три века след събитията, обременени идеологически, прииначени по обективни причини исторически източници и т.н., относно произхода на Крали Марко. А се сетете защо още "не е изяснен въпроса", а пък и защо сърбите мразят Крали Марковия баща та не могат да го гледат. И кой е съчинил, и най-вече защо, измишльотината за убийството от крал Вълкашин на цар Урош. Опровергана официално в сръбската историография още през 19 век защото крал Вълкашин доказано умира в чирменската битка, а цар Урош декември 1371 и даже една проста аритметика доказва ... лъжата. Надявам се да съм сложил точка на безсмислената дотук беседа. Angel ivanov angelov 18:14, 20 януари 2009 (UTC)

Две статии

Реалния и епичният са за отделяне като Марко Мърнявчевич и Крали Марко. Сега под заглавието на фолклорната фигура стои статия за владетеля. --Мико (беседа) 12:28, 12 септември 2017 (UTC)

Гледам, че при Роланд или Настрадин Ходжа всичко си е в една статия. --Спас Колев (беседа) 10:40, 15 септември 2017 (UTC)

При нас и имената са различни, а и има мегдан за голямо развитие и на двете статии, като почти немат допирни точки. --Мико (беседа) 19:23, 15 септември 2017 (UTC)