Радегаст
| Радегаст | |
 | |
| Характеристики | |
|---|---|
| Описание | божество в славянската митология |
| Радегаст в Общомедия | |
Радегаст (Радогост, Редигаст, Редегаст, Редгост) е божество, почитано от западните славянски племена. Споменава се за пръв път в хрониката на Адам Бременски, където се описва култовия център на славяните в Ретра. В нея той отбелязва, че върховно божество в това светилище е Редигаст (Redigast), изключително почитан от ратарите (redarii). По-късно летописецът Хелмолд също споменава това божество, отбелязвайки известното му прорицалище и съобщава, че Радегаст е бог и на ободритите[1].
Предполага се, че Радегаст е слънчево божество с воински функции. Ободритите го изобразяват с щит на гърдите, на който е изобразена бича глава; в ръката си държи секира, а на главата му има птица[2].
Около 50 години преди Адам Бременски, светилището в Ретра е посетено от Титмар Мерзебургски, който го описва (наричайки града Ридегост, Riedegost) и отбелязва, че главното божество в него е Сварожич. Това дава основание на някои изследователи да се съмняват в съществуването на божество с името Радегаст. Някои от тях приемат, че Радегаст е епитет на Сварожич (от етимологията „rad“ – „мил“ и „gostъ“ – „гост“, т.е. Слънцето (Сварог, Сварожич) като желан гост). Според други, Адам Бременски произволно пренася географското название Riedegost върху Сварожич[3], като има предположения, че географското название Riedegost би могло да се възстанови като Redny („мокър, влажен“) gozd („гора, лес“), тъй като светилището се намира на брега на езеро в свещена девствена гора[4]. Съществуват и хипотези, че първоначално това божество се нарича Сварожич, като по-късно приема името на обожествения герой Радагост (Радагайс)[5].
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Хелмолд, Chronica Slavorum. I, 52.
- ↑ Franz Boll. Kritische Geschichte der sogenannten Prillwitzer Idole Архив на оригинала от 2013-10-20 в Wayback Machine., Nachtrag Архив на оригинала от 2013-10-20 в Wayback Machine. // Jahrbücher des Vereins für Mecklenburgische Geschichte und Altertumskunde. 1854.
- ↑ Зубов Н. И. Научные фантомы славянского Олимпа Архив на оригинала от 2011-05-23 в Wayback Machine. // Живая старина. М., 1995. № 3 (7). С. 46 – 48.
- ↑ Гейщор, Александър. Митология на славяните. Български художник. София, 1986. стр. 146.
- ↑ Панчовски, Иван. Г. Пантеонът на древните славяни и митологията им. БУЛВЕСТ – 2000. София, 1993. с. 58.