Яни Христов
| Яни Христов | |
| български революционер | |
| Роден |
неизв.
|
|---|---|
| Починал | 4 декември 1904 г.
|
Иван (Яни) Христов е български революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет и на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Яни Христов е роден в костурското костенарийско село Осничани, тогава в Османската империя, днес Кастанофито, Гърция. Заминава за България и служи като фелдфебел в Българската армия. Влиза в редиците на Върховния комитет. Като запознат с военното дело в 1904 година лидерът на ВМОК полковник Анастас Янков го праща в Костурско при Коте Христов. Христов пристига при Коте, но бързо разбира, че войводата е минал на гръцка страна, и го напуска. При Нестиме се присъединява към Костенарийската районна чета, начело с Киряк Шкуртов.[2]
На 4 декември 1904 година Костандо Живков и Яни Христов са извикани от Осничани в костенарското село Либешово, където попадат на андартска засада, организирана от капитаните Георгиос Цондос, Хрисостомос Хрисомалидис, Алексис Караливанос и Панделис Кандилас. Обградени от 200 гръцки четници, Живков и Христов заедно със сина на хазайката си дават седемчасово сражение, в което загиват 32 гърци. Христов е убит заедно с хазайката и синът ѝ, а Живков загива, след като андартите запалват къщата.[3][4]
Георги Константинов Бистрицки пише за двамата:
| „ | Костандо Желегоцки отъ с. Желегоже, съ първоначално образование, достоенъ наслѣдникъ на Нумо Желински, левентъ юнакъ и авантюристъ, страшилище на Нестрамколскитѣ турци-харамии и на гръцкитѣ бандити, безпримѣренъ народенъ защитникъ, геройски загина заедно със скѫпоцѣнния си другаръ подвойвода Иванъ Христовъ въ люто сражение съ гръцка банда въ с. Лебишево.[5] | “ |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Тзавелла, Христофор. Спомени на Анастас Лозанчев. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2008. ISBN 978-954-07-2636-6. с. 678.
- ↑ Шкуртовъ, Кириякъ. Революционната епоха въ Костенарията - 1903 - 1908 год. // Илюстрация Илиндень XII (3 (113). Издание на Илинденската Организация, мартъ 1940. с. 11.
- ↑ Шкуртовъ, Кирякъ. Революционната епоха в Костенарията - 1903 - 1908 год. // „Илюстрация Илиндень“ XII (4 (114). София, априлъ 1940. с. 8 - 9.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 197.
- ↑ Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 54.
