Направо към съдържанието

Дреново (Преспа)

Вижте пояснителната страница за други значения на Дреново.

Дреново
Κρανιές
— село —
Гърция
40.7214° с. ш. 21.0958° и. д.
Дреново
Западна Македония
40.7214° с. ш. 21.0958° и. д.
Дреново
Леринско
40.7214° с. ш. 21.0958° и. д.
Дреново
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемПреспа
Географска областГолема Преспа

Дреново (изписване до 1945 година: Дрѣново; на гръцки: Κρανιές, Краниес, до 1926 година Δρένοβο, Дреново[1]) е бивше село в Република Гърция на територията на днешния дем Преспа, област Западна Македония.

Развалините на селото са разположени на югоизточния бряг на Малкото Преспанско езеро в подножието на рида Голина на Корбец (Трикларио).

В Османската имприя

[редактиране | редактиране на кода]

В XV век в Дренова, Леринско са отбелязани поименно 42 глави на домакинства.[2]

В XIX век Дреново е чисто българското село в Битолска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Дрѣново живеят 70 жители българи християни.[3]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Дреново е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 30 къщи.[4]

Цялото село е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Дреново (Drenovo) има 104 българи патриаршисти гъркомани.[5]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Гърция. Населението му масово емигрира отвъд океана, към България и Албания. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Дреново има 15 къщи славяни християни.[6]

Селото е унищожено в Гражданската война като 28 семейства или 152 души емигрират в Югославия, България и другите социалистически страни, а на останалите 27 семейства е забранено да се завърнат в селото и се заселват в съседното село Лънги.

Преброявания
  • 1913 – 124 души
  • 1920 – 115 души
  • 1928 – броено към Лънги
  • 1940 – 150 души