Направо към съдържанието

Медово (дем Преспа)

За другите села с това име вижте Медово.

Медово
Μηλιώνα
— село —
Гърция
40.8257° с. ш. 21.1344° и. д.
Медово
Западна Македония
40.8257° с. ш. 21.1344° и. д.
Медово
Леринско
40.8257° с. ш. 21.1344° и. д.
Медово
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемПреспа
Географска областГолема Преспа
Надм. височина1058 m
Население2 души (2011 г.)

Мѐдово (на гръцки: Μηλιώνα, Милиона или Μηλιώνας, Милионас, катаревуса Μηλεών, Милеон, до 1926 година Μέδοβο, Медово или Μέδοβον, Медовон[1]) е село в Република Гърция, в дем Преспа, област Западна Македония.

Селото е разположено на 40 километра северозападно от град Лерин (Флорина) в подножието на планината Бела вода близо до Малкото Преспанско езеро.

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век Медово е чисто българско село. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Медово (Médovo) е посочено като село в каза Ресен с 15 домакинства и 40 жители българи.[2]

В началото на XX век Медово е чисто българско село в Битолска каза. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в селото живеят 100 българи християни.[3]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Медово е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 18 къщи.[4]

След Илинденското въстание през 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[5] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Медово има 120 българи екзархисти.[6]

В първите дни на април 1908 година властта претърсва селото, като обиските са съпроводени с изтезния и насилие.[7]

През Балканската война в селото влизат гръцки части, а след Междусъюзническата война Медово попада в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Медово има 20 къщи славяни християни.[8] В 1926 година селото е прекръстено на Милионас.[9] По време на Гражданската война в Гърция в 1949 година населението на Медово се изселва. След войната в селото са заселени власи колонисти от Епир.

В 1925 година в Медово е построена църквата „Свети Николай“.[10] Иконите в нея са от XVIII и XIX век, което предполага, че на нейно място е имало по-ранна църква.[11]

Преброявания
  • 1913 – 130 души
  • 1920 – 152 души
  • 1928 – 161 души
  • 1940 – 209 души
  • 1951 – 0 души
  • 1961 – 107 души
  • 1971 – 47 души
  • 2001 – 1 човек
  • 2011 – 2 души
Родени в Медово
  • Ники Богоева Стерьовска (1929 - 1949), гръцка комунистка; служила като медицинска сестра в ДАГ, загинала в битката за Лерин на 12 февруари 1949 година; посмъртно наградена с отличието „Електра“[12]
  • Стоя Богоева Стерьовска (1928 - 1951), гръцка комунистка; войник на ДАГ, действала като разузнавачка в Суровичко, завършила Военното офицерско училище на ДАГ, умира от инфекция[13]
  • Фотия Каранфилова, македонска партизанка[14]
  • Христо Каранфилов, български революционер от ВМОРО[15]
  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 88-89.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 242.
  4. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 16. (на македонска литературна норма)
  5. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 125.
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 170-171. (на френски)
  7. Одрински глас, брой 15, 20 април 1908, стр. 4.
  8. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 16. (на сръбски)
  9. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  10. Πλατύ // Δήμος Πρεσπών. Архивиран от оригинала на 2015-01-10. Посетен на 10 януари 2015.
  11. Evyenidou, Despina. Ioannis Kanonidis, Thanasis Papazotos. The Monuments of Prespa, Archaeological Receipts Fund, 1991, стр.86
  12. Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 287. (на английски)
  13. Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 287 - 288. (на английски)
  14. Фотографија[неработеща препратка]
  15. Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва. том II, дел II. Државен архив на Република Македонија, 2016.