Медово (дем Преспа)
- За другите села с това име вижте Медово.
Медово Μηλιώνα | |
— село — | |
Страна | Гърция |
---|---|
Област | Западна Македония |
Дем | Преспа |
Географска област | Голема Преспа |
Надм. височина | 1058 m |
Население | 2 души (2011 г.) |
Мѐдово (на гръцки: Μηλιώνα, Милиона или Μηλιώνας, Милионас, катаревуса Μηλεών, Милеон, до 1926 година Μέδοβο, Медово или Μέδοβον, Медовон[1]) е село в Република Гърция, в дем Преспа, област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 40 километра северозападно от град Лерин (Флорина) в подножието на планината Бела вода близо до Малкото Преспанско езеро.
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В края на XIX век Медово е чисто българско село. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Медово (Médovo) е посочено като село в каза Ресен с 15 домакинства и 40 жители българи.[2]
В началото на XX век Медово е чисто българско село в Битолска каза. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в селото живеят 100 българи християни.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Медово е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 18 къщи.[4]
След Илинденското въстание през 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[5] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Медово има 120 българи екзархисти.[6]
В първите дни на април 1908 година властта претърсва селото, като обиските са съпроводени с изтезния и насилие.[7]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в селото влизат гръцки части, а след Междусъюзническата война Медово попада в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Медово има 20 къщи славяни християни.[8] В 1926 година селото е прекръстено на Милионас.[9] По време на Гражданската война в Гърция в 1949 година населението на Медово се изселва. След войната в селото са заселени власи колонисти от Епир.
В 1925 година в Медово е построена църквата „Свети Николай“.[10] Иконите в нея са от XVIII и XIX век, което предполага, че на нейно място е имало по-ранна църква.[11]
- Преброявания
- 1913 – 130 души
- 1920 – 152 души
- 1928 – 161 души
- 1940 – 209 души
- 1951 – 0 души
- 1961 – 107 души
- 1971 – 47 души
- 2001 – 1 човек
- 2011 – 2 души
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Медово
- Ники Богоева Стерьовска (1929 - 1949), гръцка комунистка; служила като медицинска сестра в ДАГ, загинала в битката за Лерин на 12 февруари 1949 година; посмъртно наградена с отличието „Електра“[12]
- Стоя Богоева Стерьовска (1928 - 1951), гръцка комунистка; войник на ДАГ, действала като разузнавачка в Суровичко, завършила Военното офицерско училище на ДАГ, умира от инфекция[13]
- Фотия Каранфилова, македонска партизанка[14]
- Христо Каранфилов, български революционер от ВМОРО[15]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 88-89.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 242.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 16. (на македонска литературна норма)
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 125.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 170-171. (на френски)
- ↑ Одрински глас, брой 15, 20 април 1908, стр. 4.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 16. (на сръбски)
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Πλατύ // Δήμος Πρεσπών. Архивиран от оригинала на 2015-01-10. Посетен на 10 януари 2015.
- ↑ Evyenidou, Despina. Ioannis Kanonidis, Thanasis Papazotos. The Monuments of Prespa, Archaeological Receipts Fund, 1991, стр.86
- ↑ Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 287. (на английски)
- ↑ Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 287 - 288. (на английски)
- ↑ Фотографија[неработеща препратка]
- ↑ Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва. том II, дел II. Државен архив на Република Македонија, 2016.
|