Света Богородица Елеуса (Нивици)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Света Богородица Елеуса.
| „Света Богородица Елеуса“ Παναγία Ελεούσα | |
 Общ изглед на църквичката в пещерата | |
 Местоположение в Преспа | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Гърция |
| Населено място | Нивици |
| Вероизповедание | Вселенска патриаршия |
| Епархия | Леринска, Преспанска и Еордейска |
| Архиерейско наместничество | Преспанско |
| Изграждане | 1373 година |
| Статут | паметник на културата |
| Състояние | действащ храм |
| „Света Богородица Елеуса“ в Общомедия | |
„Света Богородица Елеуса (на гръцки: Παναγία Ελεούσα, Ασκηταριό Παναγίας Ελεούσας) е средновековна църква, аскитарий, край преспанското село Нивици (Псарадес), част от Леринската, Преспанска и Еордейска епархия на Вселенската патриаршия, под управлението на Църквата на Гърция.[1]
Местоположение
[редактиране | редактиране на кода]Църквата е разположена на южния бряг на Големото Преспанско езеро, съвсем близо до границата с Албания. Югозападно от нея, на албанска територия са скалните църкви Света Богородица Платитера и „Света Богородица Одигитрия“. Това е най-добре запазеният скит в района, разположен в сравнително голяма пещера. На входа и около периметъра на образуваното плато са запазени фрагментарни останки от килии, защитна стена и сводеста конструкция, която е част от стълбището, водещо към скита.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]Представлява аскетска еднокорабна църквичка (аскитарий) с полукръгъл свод и шестоъгълна апсида на изток. Църквата е в отлично състояние и е добър пример за поствизантийското изкуство. Изградена е от камъни и бял хоросан, върху който по всички стени са изрисувани червени линии, имитиращи керамична украса и различни други мотиви и символи,[1] в духа на старите комнинови традиции.[2]
Във вътрешността е запазен живопис от 1409/1410 година и една икона от 1452 година. Според надписа над прозореца на южната стена зографът е Йоаникий. В друг надпис над входа към основното пространство са споменати имената на дарителите Сава, Яков и Варлаам, при управлението на Вълкашин в 1409/1410 година. Крал Вълкашин обаче загива в 1371 година в Черноменската битка, а територията е в османски ръце.[2] Възможно е това да е някой негов наследник.[1] Според други данни църквата е от 1373 година.[3][4][5][6] Интериорът на църквата е изцяло покрит със стенописи, които са развити в две зони. В долната са изобразени предимно фигури, като най-характерни са тези на свети Димитър, Георги, Роман Мелод, Симеон Стълпник, Стефан, фигури на пророци и други. Темата на горната зона включва сцени от Дванадесетте празника, Страстите Христови, Възнесението и Преображението на Спасителя, докато в апсидата на светилището Платитера е изобразена под формата на Света Богородица Влахернска. Фигурите от горната зона са по-стилизирани и изразителни, докато тези от долната зона са по-близки до стандартите на византийската иконография, диференциация, която може да показва присъствието на двама различни зографи в иконографията на църквата.[1]
Образът на патрона Света Богородица Елеуса (Милостива) с Младенеца е изобразен в полукръглата ниша над западната входна врата, заедно с надпис за основателя, чието име обаче не е запазено.[1][7] Местните наричат църквата „Свети Петър“.[8]
В 1962 година църквата е обявена за паметник на културата.[9]
- Стенописи
-
Ктиторският надпис -
Свети Стефан -
Света Богородица -
Стенописът над вратата -
Успение Богородично -
Слизане в Ада
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е Ασκηταριό Παναγίας Ελεούσας // Visit Prespes. Посетен на 7 февруари 2025 г. (на гръцки)
- ↑ а б Михајловски, Роберт. Од духовното наследство на Via Egnatia: црквите Успение на Богородица од Велушина и Богородица Пречиста од Граешница // УДК. 726:27-523.42(497.774), стр. 151. Посетен на 30 март 2014 г.
- ↑ Ψαράδες // Πρέσπες, φυγή από το χρόνο. Посетен на 30 март 2014 г. (на гръцки)
- ↑ Αρχαιολογικοί χώροι Φλώρινας // ΗΧΩ - Εβδομαδιαια Εφημερίδα Φλώρινας. Архивиран от оригинала на 2022-05-27. Посетен на 30 март 2014 г. (на гръцки)
- ↑ ΤΑ ΑΣΚΗΤΑΡΙΑ ΤΗΣ ΜΕΓΑΛΗΣ ΠΡΕΣΠΑΣ // Volida. Посетен на 30 март 2014 г.
- ↑ ΕΚΕΙ ΠΟΥ Η “ΣΙΩΠΗ ΤΩΝ ΑΙΩΝΩΝ” ΑΚΟΥΜΠΑ ΤΗΝ ΙΣΤΟΡΙΑ ΚΑΙ ΤΟ ΣΗΜΕΡΑ – ΤΑ ΑΣΚΗΤΑΡΙΑ ΤΩΝ ΠΡΕΣΠΩΝ // ΤΡΙΒΩΝΙΟ. Посетен на 30 март 2014 г.
- ↑ Ангеличин-Жура, Гоце. Пештерните цркви во Охридско-Преспанскиот регион (Р. Македонија, Р. Албанија, Р. Грција). Ниш, В: „Ниш и Византија IV: зборник радова“; Симпозиум „Ниш и Византија IV“, Зборник радова IV, Ниш, 3 - 5 юни 2005. с. 401. Посетен на 14 август 2015.
- ↑ Evyenidou, Despina. Ioannis Kanonidis, Thanasis Papazotos. The Monuments of Prespa, Archaeological Receipts Fund, 1991, стр. 55
- ↑ ΥΑ 15813/19-12-1961 - ΦΕΚ 36/Β/3-2-1962 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2021-10-28. Посетен на 20 юли 2020 г.
| |||||||||||||||||
