Билища
| Билища Bilisht | |
| — град — | |
 | |
 | |
  Билища | |
| Страна |  Албания |
|---|---|
| Област | Корча |
| Община | Девол |
| Географска област | Девол |
| Надм. височина | 922 m |
| Население | 7114 души[1] (25 август 2014 г.) |
| Пощенски код | 7006 |
| Телефонен код | 0811 |
| Билища в Общомедия | |
Билища или Биглища (произнасяно в местния говор Билишча, на албански: Bilisht или Bilishti; на гръцки: Βίγλιστα) е град в Албания, център на община Девол, част от административната област Корча.
География
[редактиране | редактиране на кода]Билища е разположен в областта Девол на около 30 километра източно от град Корча и на няколко километра западно от албано-гръцката граница в подножието на най-западните разклонения на планината Корбец над река Девол.
История
[редактиране | редактиране на кода]
В XVII век турският писател Хаджи Калфа (Кятиб Челеби) пише в своето описание на Румелия и Босна за града:
| „ | Билища е кадилък, 12 деня от Цариград. Наоколо се намират: Кесрие, Горидже, Пресепе, Хорпища. Жителите са българи и арнаути. | “ |
По Санстефанския мирен договор от 1878 година Билища заедно с цялата област Девол влиза в границите на България, но Берлинският договор я връща на Османската империя.
В края на XIX век Билища е смесено албано-българско градче, в което функционира българско училище. Според гръцка статистика в Биглища живеят 1000 мюсюлмани и 275 християни патриаршисти.[2]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Биглища е смесено албанско мюсюлманско-албанско православно и влашко село в Корчанската каза на Корчанския санджак с 225 къщи.[3]
Според данни на Българската екзархия в началото на XX век в Билища има 20 български къщи със 106 души. Преди Балканската война значителна част от търговията в Билища е в български ръце, като в градеца има около 40 български дюкяна. След Хуриета в 1908 година младотурците разрешават да се открие в Билища ІІІ-класно училище с пансион, архиерейско наместничество и да се построи църква.[4] Според Георги Трайчев през 1911/1912 година в Биглища има 20 български къщи със 106 жители, като фунцкионира училище с 1 учител.[5]
В доклад на Сребрен Поппетров от 1 май 1929 година се казва, че в Билища има 50 българи християни и 150 българи мюсюлмани.
През Първата световна война през август 1916 година Билища за кратко е освободен от Първа българска армия при Леринската настъпателна операция, но е загубен след съглашенското контранастъпление през октомври 1916 година.
В 1939 година Ламбро Каранжа от името на 30 български къщи в Билища подписва Молбата на македонски българи до царица Йоанна, с която се иска нейната намеса за защита на българщината в Албания – по това време италиански протекторат.[6]
В началото на XXI век населението на Билища е 12 000 души, малка част от които българоговорещи с българско или македонско национално съзнание.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Починали в Билища
Кристи Кьосе (р. 1995), албански футболист
- Починали в Билища
Георги Кенков (1867 – 1932), български революционер
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- „Град Билища (исторически бележки)“, исторически бележки на поп Търпо Поповски публикувани във в. „Вести“, Цариград, 1912 година,
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ 783606
- ↑ Βίγλιστα[неработеща препратка]
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 88. (на македонска литературна норма)
- ↑ Дневници и спомени за Илинденско-Преображенското въстание. София, Издателство на Отечествения фронт, 1984. с. 210.
- ↑ Трайчев, Георги. Български селища в днешна Албания, в: Отецъ Паисий, 15-31 юли 1929 година, стр.213.
- ↑ Елдъров, Св. Българите в Албания 1913-1939. Изследване и документи, София, 2000, стр. 324-326.
| ||||||||||||||||||||
| |||||
