Ракитска
| Ракитска Rakickë/Rakicka | |
| — село — | |
  Ракитска | |
| Страна |  Албания |
|---|---|
| Област | Корча |
| Община | Девол |
| Географска област | Сува гора |
Ракитска[1] или Ракицка (на албански: Rakickë или Rakicka) е село в Албания в община Девол, област Корча.
Местоположение
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в планината Сува гора, между Голямото и Малкото Преспанско езеро, на границата с Гърция под граничния връх Голина (1400 m) на изток.
История
[редактиране | редактиране на кода]Селото се споменава в османски дефтер от 1530 година под името Ракичко, спахийски зиамет и тимар, с 22 ханета гяури, 30 ергени гяури и 1 вдовица гяурка.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Ракицка е чисто арнаутско село.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Раково е чисто българско село в Корчанската каза на Корчанския санджак с 45 къщи.[4] Същевременно Ракицка отбелязано като чисто албанско мюсюлманско село в Корчанската каза на Корчанския санджак със 70 къщи,[5] а Ракицка като чисто албанско село в Битолската каза на Битолския санджак с 40 къщи.[6]
В Екзархийската статистика за 1908/1909 година Атанас Шопов поставя Раково в списъка на „българо-патриаршеските села“ в Корчанска каза.[7]
Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Ракицка има 65 къщи арнаути мохамедани.[8]
До 2015 година селото е част от община Прогър.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Albania-Greece Boundary // International Boundary Study (113). The Geographer, Office of the Geographer, Directorate for Functional Research, Bureau Intelligence and Research, United States Department of State, August 18 1971. p. 3. (на английски)
- ↑ Yeni, Harun. Demography and settlement in Paşa Sancağı Sol-Kol Region according to Muhasebe-i Vilayet-i Rumeli Defteri dated 1530 : A Master’s Thesis. Ankara, Bilkent University. Department of History, September 2006. с. 118. (на турски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 88.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 83. (на македонска литературна норма)
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 86. (на македонска литературна норма)
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 18. (на македонска литературна норма)
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов (съставители). История на българите в документи 1878 - 1944. Т. I, част втора: Българите в Македония, Тракия и Добруджа. София, Издателство „Просвета“, 1996. ISBN 954-01-0558-7. с. 247.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 15. (на сръбски)
| ||||||||||||||||||||
