Направо към съдържанието

Аспровалта

Аспровалта
Ασπροβάλτα
— град —
Панорама на Аспровалта
Панорама на Аспровалта
Гърция
40.7247° с. ш. 23.7056° и. д.
Аспровалта
Централна Македония
40.7247° с. ш. 23.7056° и. д.
Аспровалта
Солунско
40.7247° с. ш. 23.7056° и. д.
Аспровалта
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемБешичко езеро
Географска областХалкидически полуостров
Надм. височина0 m
Население3039 души (2001)
ПокровителГеорги Победоносец[1]
Пощенски код570 21
Телефонен код23970-2
Аспровалта в Общомедия

Аспрова̀лта (на гръцки: Ασπροβάλτα) е курортно селище в Егейска Македония, Гърция, дем Бешичко езеро (Волви), област Солун, регион Централна Македония с 3039 жители (2001).

Аспровалта е разположено на северозападния бряг на Орфанския залив в подножието на Орсовата планина (Кердилио).

В северозападната махала Календес са развалините на античната станция на Виа Егнация Пенана.[2]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В склоновете на Богданската планина е разположен късносредновековният манастир „Свети Георги“, а над него са развалините на Крепостта на Скалата на Свети Георги.[3]

През XIX век и началото на XX век, Аспровалта е малко селце, числящо се към Лъгадинската каза. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото брои 85 жители, всички турци.[4]

В 1906 година шефът на руските жандармерийски инструктори в Солунския санджак Николай Сурин посещава Аспровалта и по-късно пише:

Жителите на крайбрежните села Ставрос, Враста и Аспровалта беха смели гръцки рибари, които почти целото време прекарваха в морето и се интересуваха много повече за барбуни, скариди и октоподи, отколкото за политически борби и интриги, които се развиваха на сушата.[5]

В 1912 година, по време на Балканската война, в Аспровалта влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година остава в Гърция. В 1913 година селото (Ασπροβάλτα) има 52 жители.[6] След разгрома на Гърция в Гръцко-турската война в 1922 година в селото са заселени малоазийски гърци бежанци от село Ренкьой.[7] В 1928 година селото е изцяло бежанско с 98 семейства и 347 души.[8]

  1. Εκτός από την Καστοριά, άλλες τέσσερεις πόλεις έχουν πολιούχο τον Άγιο Μηνά // Fouit.gr. Архивиран от оригинала на 2018-01-29. Посетен на 2 януари 2018.
  2. Σταθμός Ασπροβάλτας // Ελληνικά Κάστρα. Посетен на 29 февруари 2024 г. (на гръцки)
  3. Οχύρωση Βράχου Αγ. Γεωργίου // Ελληνικά Κάστρα. Посетен на 27 февруари 2024 г. (на гръцки)
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 169.
  5. Сурин, Н. Погърчването на българите в Лъгадинско. Спомени от Македония, в: Македонски преглед, 1927, кн. 2, с. 149.
  6. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία., архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012 
  7. Официален сайт на Дем Агиос Георгиос, архив на оригинала от 28 януари 2010, https://web.archive.org/web/20100128105402/http://www.agiosgeorgios.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=5&Itemid=13, посетен на 27 август 2009 
  8. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012