Направо към съдържанието

Света София (Драма)

Вижте пояснителната страница за други значения на Света София.

„Света София“
Αγίας Σοφίας
Общ изглед в 2018 г.
Общ изглед в 2018 г.
Карта Местоположение в Драма (дем)
Вид на храмаправославна църква
Страна Гърция
Населено мястоДрама
ВероизповеданиеВселенска патриаршия
ЕпархияДрамска
Тип на сградатакуполна базилика
ИзгражданеX век
Статутдействащ храм
„Света София“ в Общомедия

„Света София“ (на гръцки: Ναός Αγίας Σοφίας Δράμας) е средновековна православна църква в македонския град Драма, Егейска Македония, Гърция.[1][2][3][4]

Църквата от изток

Храмът е най-старата запазена сграда в Драма.[1] Построен е на хълма Хисар, най-високото място в града. Близо до него е открит вотивен надпис на бог Дионис.[5] Храмът е изграден в X век, заедно с градските стени, тъй като при градежа са използвани същите камъни.[5] Според Кондиката на Драмската митрополия църквата е била посветена на Успение Богородично.[3]

Църквата според митрополит Агатангел Драмски е превърната в джамия от турците през 1430 година.[5] Според други сведения обръщането в мюсюлмански храм е станало при султан Мурад I (1359 -1389).[6] Джамията е наричана Бей джамия, Хисар джамия или Кале джамия.[3] Отвореното пространство на север е мюсюлманско гробище.[6]

На 1 ноември 1912 година, по време на Балканската война, гръцката община овладява храма. Българските власти я превръщат в археологически музей. След Междусъюзническата война градът попада в Гърция и храмът отново става църква.[5]

В 1922 година храмът е посветен от заселените в Драма гърци бежанци на Божията Премъдрост.[6]

Храмът е на две нива. По-старата част, на изток, е потънала в земята, докато входната част на запад, добавена в османско време, се издига 2 метра над византийската църква.[5] Вкопаването е причината църквата да оцелее при ужасното земетресение от 1829 г., което изравнява Драма.[7] Византийската църква е преходен тип куполна базилика с периферна галерия.[3] Куполът е висок и осмостранен на четириъгълна основа.[5] До началото на XX век подът е бил покрит с оригиналните плочи от цветен мрамор. В оригиналната каменна зидария има вградени антични архитектурни елементи и са използвани тухлени пояси за украса. Отвън на в горната част на източната стена има вграден наобратно античен гръцки надпис с името на скулптора Йоан, както и част от латински надпис.[3][4] От южната страна на църквата е камбанарията, построена на мястото на османското минаре.[5]

Храмът има почти квадратен план с вътрешна дължина 13,40 m. и ширина от 10,46 m. В светилището е запазен оригиналният стенопис, изобразяващ Успение Богородично, изписан по време на строителството на храма и покрит през османската епоха с хоросан. В притвора има голям стенопис от 1917, изобразяващи сцени от Второто пришествие.[4]

  1. а б Καραγιάννη, Φλώρα. Ναός Αγίας Σοφίας Δράμας // Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού. Посетен на 18 май 2014 г.
  2. ΚΟΥΝΤΟΥΡΑΣ, A., X. ΜΠΑΚΙΡΤΖΗΣ. H Αγία Σοφία Δράμας // Εταιρεία Δραμινών Μελετών. Посетен на 19 май 2014 г.
  3. а б в г д 2500 χρόνια ιστορίας σε 60'. Πολιτιστική Διαδρομή στην πόλη της Δράμας // Δήμος Δράμας. Архивиран от оригинала на 2016-11-26. Посетен на 25 ноември 2016.
  4. а б в Βασλή, Δήμητρα. Η Δράμα και η ιστορία της. Ιούλιος 2002 г. σ. 35. Посетен на 26 ноември 2016.
  5. а б в г д е ж Ιερός Ναός Αγίας Σοφίας. Ο αρχαιότερος της Δράμας // Εταιρεία Δραμινών Μελετών. Посетен на 19 май 2014 г.
  6. а б в Βασλή, Δήμητρα. Η Δράμα και η ιστορία της. Ιούλιος 2002 г. σ. 36. Посетен на 26 ноември 2016.
  7. Ιερός Ναός Αγίας Σοφίας Δράμας // Drama E-city Map. Архивиран от оригинала на 2016-03-14. Посетен на 19 май 2014 г.