Доксат
Доксат Δοξάτο | |
— село — | |
Неокласическата сграда на Духовния център в Доксат | |
Страна | Гърция |
---|---|
Област | Източна Македония и Тракия |
Дем | Доксат |
Географска област | Драмско поле |
Надм. височина | 66 m |
Население | 3739 души (2001 г.) |
Пощенски код | 663 00 |
Телефонен код | 2521 |
Доксат в Общомедия |
Доксат (на гръцки: Δοξάτο, Доксато, катаревуса: Δοξάτον, Доксатон) е село в Гърция, център на дем Доксат в Източна Македония и Тракия.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото се намира в Драмското поле на 10 километра югоизточно от град Драма, на главния път Драма-Кавала.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Според Йордан Н. Иванов името Доксат вероятно е от гръцкото τοξάτον, външна колонада < τόξον, дълга арка. Сравнимо е името на планината Докса.[2]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Доксатон (Doxaton) живеят 720 гърци.[3]
В края на XIX век Васил Кънчов минава през селото и пише, че има 150 турски и 150 гръцки къщи. Основното занимание на жителите му е тютюнът, като селото е второ в този сектор след Просечен.[4] Според статистиката на Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в началото на XX век Доксат има 2190 жители, от които 120 българи християни, 850 турци, 900 гърци, 120 власи и 200 цигани.[5]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Доксат се състои от 48 българи патриаршисти гъркомани и 1100 гърци. В селото действат едно прогимназиално и едно основно гръцко училище с четири учители и 200 ученици.[6]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Доксат е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[7]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война селото е освободено от части на българската армия, но след Междусъюзническата война от 1913 година остава в пределите на Гърция. Селото пострадва от войните и населението му намалява.[1] Според гръцката статистика, през 1913 година в Доксат (Δοξάτον) живеят 1117 души.[8]
Веднага след Първата световна война в селото се заселват бежанци от Източна Тракия. В 1923 турското население на селото се изселва по силата на Лозанския договор и на негово място са настанени нови гърци бежанци. Общо след 1922 година в градчето са заселени 300 бежански семейства с 1193 души. В 1928 година Доксат е смесено местно-бежанско село с 258 бежански семейства и 1099 души бежанци.[9]
От 60-те години започва масово изселване към големите градове. Населението се занимава с градски занаяти, но произвежда и тютюн, жито и други земеделски култури.[1]
Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
---|---|---|---|---|
Дерин Чешме[10] | Ντερὶν Τσεσμὲ | Вати Авлаки | Βαθὺ Αὐλάκι[11] | местност ЮЗ от Доксат и Фтелия[10] |
Цифлики Доксату[10] | Τσιφλίκι Δοξάτου | Хорафия Доксату | Χωράφια Δοξάτου[11] | местност ЮЗ от Доксат и Фтелия[10] |
Кайнакликия[10] | Καϊνακλίκια | Пиги | Πηγὴ[11] | местност ЮЗ от Доксат и Ю от Фтелия[10] |
Едирнедзи Гьолу[10] | Ἐδινερτζῆ Γιολοῦ | Адриани | Αδριανή[11] | местност С от Доксат[10] |
Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Население | 1117[1] | 2736[1] | 4295[1] | 4760[1] | 4409[1] | 4402[1] | 3440[1] | 3389[1] | 3594[1] | 3739 | 2884 | 2468 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]Сред известните досатци са Андреас Дзиму (1887 – ?), търговец, Пасхалис Арванитидис (р. 1946), певец и Ставрос Даилакис (р. 1955), гръцки политик от Нова демокрация. В Доксат е роден и видният български комунистически деец Христо Кочев (1906 – 1931).
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 156. (на македонска литературна норма)
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 114.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 45. (на френски)
- ↑ Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 28.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 197.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 204 – 205. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 204 843.
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία // Архивиран от оригинала на 31 юли 2012. Посетен на 4 май 2009. (на гръцки)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б в г д е ж з По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 12. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 3). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 13 Ιανουάριου 1969. σ. 19. (на гръцки)
|