Борен (дем Доксат)
| Борен Άγιος Αθανάσιος | |
| — село — | |
  Борен  Борен  Борен | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Доксат |
| Географска област | Драмско поле |
| Надм. височина | 90 m |
| Население | 2746 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 663 00 |
| Телефонен код | 2521 |
Борен или Бурян[1] (изписване до 1945 година: Борѣнъ,на гръцки: Άγιος Αθανάσιος, Агиос Атанасиос, до 1927 година Μπόριανη, Боряни[2]) е село в Гърция, част от дем Доксат на област Източна Македония и Тракия.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото се намира на 90 m надморска височина в Драмското поле на 14 km южно от град Драма и на 24 km северно от Кавала.[3]
История
[редактиране | редактиране на кода]Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Според Йордан Заимов и Йордан Н.Иванов името е жителско име от начално *Боряне, както показват и гръцките форми Μπόριανη и Μπόριανι, от местното име *Бор. Сравними са Бор извор при Трудовец, Ботевградско, Бори дол при Лъки, Неврокопско, Борен, Неврокопско.[4][5]
Според Йордан Н. Иванов името на селото идва от жителското име *Боряне, от местното име *Бор. Сравнимо е с името на махалата на Бръщен Борен.[6]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В началото на XX век Борен е смесено мюсюлманско-християнско село в Драмска каза на Османската империя. Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Борен има 400 жители турци, 120 власи и 150 цигани.[7]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Гърция. Според гръцката статистика, през 1913 година в Боряни (Μπόργιανη) живеят 583 души, а в 1920 година 1068, между които голям брой бежанци, настанени тук след Първата световна война.[3]
След Лозанския договор (1923), сложил край на Гръцко-турската война турското население на Борен се изселва в Турция и на негово място са настанени гърци бежанци от Турция – Понт, Източна Тракия и Мала Азия. В 1928 година Борен е чисто бежанско село с 452 бежански семейства и 1943 души бежанци.[8] В 1927 година е прекръстено на Агиос Атанасиос.[3] Поради извършените мелиоративни дейности в района, в селото са настанени още бежанци.[3]
Църквата „Света Параскева“ е започната в 1948 година и е осветена в 1965 година със свещеник Теохарис Маламатос. След смъртта му в 1984 година е наследен от свещеник Георгиос Георигидзикис от Криводол, а след неговата смърт в 1992 година свещеник в Агиос Атанасиос става Константинос Василиадис от Пазарлар (Агора). От 1999 до 2007 година храмът е ремонтиран.[9]
Селото е богато. Населението се занимава със отглеждане на земеделски култури,[3] както и със скотовъдство, в частност краварство.[10]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Арки[11] | Άρκι | Дорикс | Διώρυξ[12] | река Ю от Борен, ляв приток на Ксиропотамос[11] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 583[3][13] | 1068[3] | 2088[3] | 2886[3] | 3046[3] | 3124[3] | 2645[3] | 3013[3] | 3553[3] | 3465 | 3150 | 2746 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Борен
Тимотей Симеонидис (р. 1963), гръцки духовник
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 28.
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 143. (на македонска литературна норма)
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 80 - 81.
- ↑ Заимов, Йордан. Заселване на българските Славяни на Балканския полуостров : проучване на жителските имена в българската топонимия. София, Издателство на Българската академия на науките, 1967. с. 108.
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 80, 81.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 197.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Αγ. Αθανάσιος- Αγ. Παρασκεύη // Ιερά Μητρόπολη Δράμας. Архивиран от оригинала на 2014-06-02. Посетен на 1 юни 2014.
- ↑ Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 144. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 12. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 3). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 13 Ιανουάριου 1969. σ. 19. (на гръцки)
- ↑ Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012
| |||||||||||||||||||||||||||
