Трудовец

Трудовец
	Трудовец
	; Сградата на кметството
	Трудовец Трудовец
Общи данни
Население	2937 души (15 март 2024 г.); 74,2 души/km²
Землище	39,572 km²
Надм. височина	346 m
Пощ. код	2160
Тел. код	07135
МПС код	СО
ЕКАТТЕ	73256
Администрация
Държава	България
Област	София
Община; – кмет	Ботевград; Иван Гавалюгов ; (МИР; 2015)
	Трудовец в Общомедия

Трудовец е село в Западна България. То се намира в община Ботевград, Софийска област.

География

Село Трудовец е разположено в Ботевградската котловина, на 3 km източно от Ботевград и на 63 km от столицата София, върху равнинен терен на обща площ от близо 40 000 декара. През землището му протичат няколко реки, които събират водите си извън селото в река Калница. В близост се издигат планински възвишения покрити с широколистни и иглолистни гори.^[2]

История

Районът на селото е обитаван от дълбока древност, свидетелство за което са откритите археологически материали, няколко могили и части от зидария. През античността край него минава път от Ескус за Сердика и Монтана. Има данни, че първоначално селището е разположено в подножието на южните планински хълмове, а по-късно е преместено на днешното място. От средновековната епоха запазено предание гласи, че в боя с турските нашественици от края на XIV век участва и местното население, като са оставени само по една жена на 40 деца.^[2]

В турските данъчни регистри от средата на XV век е отбелязано селище със 17 домакинства под името Одрец, което е тимар на сина на Алтунташ. През следващите векове името на тимариота се налага трайно. Наред с него в съхранено четвероевангелие има преписка от 1669 г., в която се споменава село Лъжане. Етимолозите свързват произхода на името със старобългарската дума „лъгъ“ малка гора, дребак на ниско, вълнообразно място и „лъка“ мочурлива местност. От хайдушкото движение в народната памет е запазен споменът за Драгой войвода, който води упорита борба, в защита на местното българско население.^[2]

През 1829 г. поп Георги отваря едно от първите училища в района. Първоначално то се помещава в частни къщи, а по-късно в притвора на църквата „Архангел Михаил“. В 1863 г. е построена специална сграда предназначена за обучение на децата. Георги Попиванов оставя справка за образованието три години по-късно, според която в училището се обучават 140 ученици.^[2]

По време на националноосвободителните войни в Лъжане е създаден революционен комитет, осъществяващ тесен контакт с Орханийския комитет, Васил Левски и Димитър Общи. В редовете на Българското опълчение от селото се включват четирима души. При отстъпването на турските военни части в хода на Руско-турската война от 1877 – 1878 г. Лъжане е подложено на ограбване от башибозук и черкези.^[2]

В края на XIX век динамичното развитие на селото създава възможност за разгръщане на културно-просветна дейност. През 1890 г. в училищната сграда е открито читалище под името „Извор“. Към него е създадена библиотека, обслужвана от учителите и театрална група. В 1900 г. е построена училищна сграда с 6 учебни стаи, две за канцелария и кабинет, а 22 години по-късно е открита прогимназия. През първото десетилетие на века е изградена с доброволен труд, средства и материали църквата „Свети Георги“. В края на 20-те години обществения живот на селото формират Подофицерско и Юнашко дружество и „Родна защита“. През 1931 г. е учредено физкултурно дружество „Шипка“.^[2]

След Освобождението се развива зеленчукопроизводство, овощарство, лозарство, скотовъдство. През 1908 г. в селото е докарана първата вършачка. Към 1930-те години препитание осигуряват циглената фабрика и двайсетина водни мелници. Занаятчийското производство характеризират няколко зидари, колари, железари, абаджии и обущари. Удобство на населението създават откритите бакалници.^[2] Селото се развива икономически. За улеснение на населението през 1940 г. е основана потребителна кооперация. След Втората световна война жителите на селото се увеличават, за да достигнат през 1954 г. 2959 души. На 16 ноември 1950 г. Лъжене е преименувано в Трудовец. За кратък период са построени читалище, сграда на съвета, извършено е павиране. В средата на 1950-те години добивите от селскостопанска продукция възлизат на 17 250 kg зимна пшеница, 59 100 kg овес, 10 450 kg царевица.^[2]

Обществени институции

Кметство
ОДЗ „Здравец“
Училище „Любен Каравелов“
Народно читалище „Никола Василев Ракитин 1890“
Църква „Свети Георги“, чийто иконостас е дело на дебърски майстори от рода Филипови^[3]

Културни и природни забележителности

В село Трудовец е сниман българският филм „От нищо нещо".^[4]

Икономика

На територията на селото функционират две промишлени предприятия. Едното е на германския концерн „Грамер“, произвеждащо седалки за цялата гама превозни средства – от автомобил до самолет. Другото предприятие е на фирма „Бовис“ за преработка на плодове и мляко.

Редовни събития

14 февруари – ден на лозаря
22 ноември – събор на селото

Личности

В селото се намира паметникът на писателя Никола Ракитин, който е и патрон на читалището.
Георги Попиванов (1878 – 1963), български фолклорист
Васил Цанов (1926 – 2007), български политик, министър на транспорта октомври 1973-септември 1988
Васил Цанов (1922 – 1994), български политик – секретар на ЦК на БКП април 1981 – ноември 1989 и Председател на НАПС (министър на земеделието) април 1979 – април 1981 г.
Стефан Цанов (р. 1928), български офицер, генерал-лейтенант от МВР