Ботевград е вторият по големина град в Софийска област и административен център на община Ботевград. Разположен е в Западна България в Ботевградската котловина между Предбалкана на север и Стара планина на юг. Градът носи името на националния герой на българския народ, поета революционер Христо Ботев. До 1934 г. носи името Орхание, а до 1866 г. – Самунджиево. От 2018 г. Ботевград е първият уикиград в България. До много от забележителностите в община Ботевград са поставени табели с QR кодове към Уикипедия.още»
Библиотека „Иван Вазов“ при Народно читалище „Христо Ботев 1884“ е съвременна общообразователна институция в община Ботевград. Библиотеката комплектува, обработва и съхранява различни библиотечни фондове, обслужва читателите, извършва справочно-библиографска и информационна дейност, изпълнява организационно-методически функции на територията на Ботевград. Предоставя за свободно ползване библиотечно-информационните си ресурси.
Съдейства за повишаване на образователното ниво, продължаващото образование, информираността, качеството на живот, социалната интеграция и разширяването на електронния достъп до информацията.
Библиотека „Иван Вазов“ – Ботевград води началото си от 1883 г. с откриването на читалище „Напредък“. Първоначалният книжен фонд е 700 – 800 тома, образуван от дарения на местни родолюбиви орханийци. Днес библиотеката притежава 84 911 тома книги, периодика, аудиовизуални документи, графика, нотни издания и др. Обслужва 2000 постоянни читатели, раздава 48 000 библиотечни документи на година и се посещава 26 000 пъти годишно.
Историческият музей в Ботевград открива врати с първата си експозиция през 1937 г. по инициатива на директора на Ботевградската гимназия Асен Стефанов. Днес музеят се намира в центъра на Ботевград, на площад „Саранск“, в реконструираната сграда на бившата съдебна палата.
Историческият музей в Ботевград има развита експозиционна дейност. Зала „Орханиец“ е оборудвана с необходимата техника за представяне на презентации. Предлага възможности за експониране на гостуващи художествени, приложни и документални изложби, провеждане на беседи, срещи-разговори, открити уроци, лекции, чествания. В рамките на инициативата „Салон на изкуствата“ се представят постижения в областта на литературата (Литературен клуб „Стамен Панчев“), художественото и приложното изкуство. Като културно-научна институция, музеят развива научно-изследователска, събирателска, образователно-възпитателска и популяризаторска дейност. Включва се в реализирането на мероприятия от културния календар на Община Ботевград.
Роден е на 1 декември 1879 г. в Орхание. Завършва Факултета по философия и педагогика в Софийския университет през 1902 г. Свири на цигулка, ръководи няколко хора и създава любителски оркестри в родния си град.
Мобилизиран е в Българската армия по време на Балканската война. По това време твори най-прочувствените си стихотворения „Зимна вечер“, Войнишки сън“, „Бойното поле“ и най-завладяващата си творба – „Сине мой“. На 17 март 1913 г. при охрана на брега на Мраморно море при Ялос получава тежки рани от обстрелващ ги английски военен кораб. Умира на 23 март 1913 г.
Преди началото на бойните действия, силите на Орханийската армия са разположени по линиите Етрополе – Правец, Новачене – Литаково, Врачеш – Арабаконашка позиция и Златишко поле – София. Главната османска позиция на Арабаконашкия проход е изградена по гребена на Западна Стара планина между вр. Шиндарник (на изток) и Арабаконашкия проход (на запад). Ключ на позицията е Ялдъз табия – редут с 4 оръдия и бруствер, висок 4 м. Изграден е на командния вр. Шиндарник. В ляво от него в посока на Арабаконашкия проход са изградени още 6 редута, въоръжени с 19 оръдия. Осигурени са от няколко линии окопи. Османското командване я разглежда като изходна позиция за атакуване в направлението София – Плевен.
Срещу позицията са разположени частите на Западния Руски отряд, който с временна отбрана, осигурява фланга на руската групировка, обсадила Западната османска армия при Плевен.
