Никола Ракитин
| Никола Ракитин | |
| български поет | |
 Портретна снимка на Никола Ракитин, 1931 г. Източник: ДА „Архиви“ | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Националност |  България |
| Учил в | Софийски университет |
| Работил | учител, директор на музей, поет |
| Литература | |
| Жанрове | стихотворение |
| Известни творби | „Размирни години“ (1919) |
| Семейство | |
| Съпруга | Катя |
| Деца | 3 дъщери |
| Никола Ракитин в Общомедия | |
Никола Ракитин е псевдоним на Никола Василев Панчев, български поет.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 6 юни 1885 г. в с. Лъжане, Орханийско. Завършва славянска филология в Софийския университет (1908). Участва в Първата световна война. Сестрта на Никола Ракитин, Рада е омъжена за поета Стамен Панчев, автор на стихотворението „Сине мой“.[2]
Работи като учител в Плевен (1908 – 1933). Директор на Военно-историческия музей в Плевен (1933 – 1934). Несправедливо обвинен за изчезването на ценности от музея, Ракитин се самоубива на 2 май 1934 г., като се хвърля от влака при тунел 3 до гара Реброво на път от София за Плевен.[3]
Самоубийството на Ракитин намира широк отзвук в печата, като за него е обвинявано ръководството на Военното министерство. С този случай се свързва и уволнението на военния министър Александър Кисьов няколко дни по-късно.[4]
Творчество
[редактиране | редактиране на кода]За първи път печата през 1906 г. в сп. „Демократически преглед“. Поезията на Ракитин е предимно пейзажна. Стихосбирката му „Размирни години“ е протест срещу войната и насилието над човека. Сътрудничи на списанията „Българска сбирка“, „Просвета“, „Съвременна мисъл“, „Листопад“, „Златорог“, „Българска мисъл“ и на вестник „Светлоструй“.[5]
Негови първи творби са „Зима при Вит“ и „Пролет при Вит“.
Съчинения
[редактиране | редактиране на кода]- „Под цъфналите вишни“ (1909)
- „Животът може би е сън“ (1911)
- „Беглец“ (1914)
- „Размирни години“ (1919)
- „Преди да съмне“ (1920)
- „Златни нишки“ (1922)
- „Родното село“ (1922)
- „В тишината на далечния град“ (1923)
- „Васил Левски“ (1923 – съавтор Ст. Георгиев)
- „Жената и морето“ (1923)
- „Мургаш“ (1923)
- „На една струна“
- „Освободеният Прометей“ (1923)
- „Лес“ (1924)
- „Дарове на Балкана“ (1932)
- „Капят листата“ (1933)
- „Русалска поляна“ (разкази, 1938) и др.
Памет
[редактиране | редактиране на кода]На Никола Ракитин е наречена улица в София (Карта).
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Дневни новини - Независим информационен ежедневник Ред. к-т. - Варна; печ. Зора, бр.7 24 юли 1924. стр. 1.
- ↑ Стамен Панчев // literaturensviat.com. Посетен на 25 февруари 2024.
- ↑ Пенчо Ковачев. Намират тялото на Никола Ракитин, разкъсано на парчета // в-к „24 часа“. 24chasa.bg, 31.10.2011. Посетен на 21 януари 2016 г.
- ↑ Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 252.
- ↑ Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 9. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104319. с. 3682.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Тази статия се основава на материал от Словото Архив на оригинала от 2003-07-26 в Wayback Machine., използван с разрешение.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- От и за Никола Ракитин в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
- Произведения на Никола Ракитин в
Моята библиотека
|
