Българска сбирка
| „Българска сбирка“ | |
| Информация | |
|---|---|
| Основаване | 1894 г. |
| Първи брой | януари 1894 г. |
| Закриване | декември 1915 г. |
| Последен брой Номер | декември 1915 г. бр. 10 (222) |
| Периодичност | месечно |
| Тираж | 1700 |
| Държава | България |
| Език | български език |
| Главен редактор | Стефан Бобчев Михаил Маджаров |
„Българска сбирка“ е българско месечно списание за книжнина и обществени знания. Излиза в София и Пловдив в периода 1894 – 1915 г., с прекъсване през 1913 г.[1] През 1899 г. излиза 2 пъти месечно.[2]
В списанието се помества художествена литература, литературна критика, обществено-политически статии, мемоари, известия за културния живот в България и по света, политически прегледи. Публикуват се множество материали за славянските страни.[1] Публикуват се исторически спомени на Петър Карапетров и Илия Блъсков. В политическо отношение е близко до Народната партия.[2]
Редактори са Стефан Бобчев и Михаил Маджаров. Сътрудничат Иван Вазов, Константин Величков, Антон Страшимиров, Николай Ракитин, Пенчо Славейков, Стоян Михайловски, Цанко Церковски, Кирил Христов, Димитър Подвързачов, Теодор Траянов, Георги Стаматов, Димчо Дебелянов, Дамян Калфов, Петко Тодоров.[1] През 1899 г. в списанието е публикуван за първи път разказът на Иван Вазов „Една българка“ с първоначално заглавие „Челопешката гора“.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 4. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2011. ISBN 9789548104265. с. 1242.
- ↑ а б Иванчев, Димитър. Български периодичен печат 1844 – 1944. Анотиран библиографски указател, том 1 А-М. София, Български библиографски институт „Елин Пелин“, „Наука и изкуство“, 1962. с. 125. Посетен на 2022-07-05.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Българска сбирка – дигитално копие // Столична библиотека. 1858 – 1862. Архивиран от оригинала на 2022-12-29. Посетен на 2022-12-29.