Направо към съдържанието

Асен Златаров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Асен Златаров
български биохимик и общественик
Асен Златаров, снимка от личен архив. Източник: ДА „Архиви“
Асен Златаров, снимка от личен архив. Източник: ДА „Архиви“
Роден
Починал
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
Учил вЖеневски университет[1]
Научна дейност
ОбластБиохимия
Работил вСофийски университет[1]
Асен Златаров в Общомедия

Професор Асен Христов Златаров е български учен и общественик, основоположник на биохимията и броматологията в България. Изявява се и като белетрист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Паметна плоча на първото светско училище в с. Стамболово, където учител е бил бащата на А. Златаров

Роден е в Хасково на 4 (16) февруари 1885 г. в семейството на Теофана и Христо Златарови. Кръстен е Иван-Асен, но по-късно той предпочита да остави само Асен като лично име. Неговият баща е бил учител в първото светско училище, основано през 1851 г. в хасковското село Стамболово (Елилер).[2] и кмет на Хасково. Той отваря и първата аптека в Хасково. По-късно търгува със сукно в Италия, където изучава и право. След Руско-турската война 1877-78 г. Христо Златаров става околийски началник, а после народен представител на Източна Румелия. След Съединението председателства Хасковския окръжен съд, а по-късно става адвокат на свободна практика. Избиран е няколко пъти за народен представител.[3]

Средното си образование Асен Златаров започва в гимназия в Пловдив, а завършва в реална гимназия в София през 1903 г. Следва химия в Женевския университет (1904-07). През 1908 г. става доктор по химия и физика в Гренобълския университет. За кратко е учител по химия в мъжката гимназия в Пловдив (1908). Специализира в Мюнхен (1909 – 1910) химия на храненето и съдебна химия. Редактира списанията „Химия и индустрия“ и „Природа и наука“ и библиотеките „Натурфилософско четиво“ и „Наука и живот“.

По време на следването си в Женева Асен Златаров се запознава с Евдокия Атанасова – Дуня, дъщеря на подполковника от запаса Никола Д. Атанасов, родом от Болград, Бесарабия, участник в Руско-турската война 1877-78 г. Двамата сключват брак през 1910 г. Имат двама сина – Асен (р. 1914 г.) и Светозар (р. 1926).[4]

От 1910 г. започва да преподава като асистент по органична химия в Софийския университет, където през 1924 г. става извънреден, а от 1935 г. и редовен професор. По време на войните за национално обединение (1912–1913) участва като доброволец – инспектор по хигиена и хранене, а през Първата световна война помага в няколко военни болници, преди да бъде назначен във военновременния Комитет за стопански грижи и обществена предвидливост.

Автор е на литературни статии, стихове, лирична проза и един роман. В периода (1925 – 1927) е член на литературния кръг „Стрелец“. Сътрудничи на литературната периодика през 30-те години. От февруари 1920 г. е член на Съюза на българските писатели. Подписва се с псевдонимите Ася, както го наричат приятелите му, Аноним и Аура. Активен участник е в Българския народен морски сговор.[5]

Проф. Асен Златаров участва в създаването на Комитет за защита на евреите, заедно с вдовицата на държавника Петко Каравелов – обществената деятелка Екатерина Каравелова, писателя Антон Страшимиров, проф. Петко Стайнов и др. Тогавашните вестници „Мир“ и „Слово“ публикуват статии срещу изградения комитет, като пишат, че не е работа на България, още повече на отделни граждани, да се бъркат в делата на велика Германия. На 3 юли 1933 г. е осуетено събрание, на което лектори са Екатерина Каравелова и Антон Страшимиров.[6]

Макар и да не е пряко свързан с Комунистическата партия, през 1936 година Асен Златаров посещава Съветския съюз, след което издава пропагандната книга „В страната на Съветите“, в която възхвалява колективизацията.[7]

Умира на 22 декември 1936 г. във Виена след неуспешна операция от рак на стомаха.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

  • “Според настроението“ : Волни стихове (1905)
  • “Очерки по философия на биологията“ (1911)
  • “Фалшификация и развала на съестните и питейни продукти и тяхното откриване : Общедостъпни методи“ (1911)
  • “Те трябва да победят!“ (1915)
  • “Цветя за него“ Поема в лирична проза, с псевдоним Аура (1918, 1921, 1924, 1927)
  • “Песен за нея“, Поема, с псевдоним Аура (1919, 1923, 1924, 1927)
  • “Основи на науката за храненето: Лекции, държани през уч. 1920-1921 г. в Соф. унив.“ (1921)
  • “Фосфатидите в сланутъка“ (1921)
  • “Соята - японският боб : Нейното култивиране, състав и използуване като храна, фураж и индустр. растение“ (1921, 1928)
  • “Световните тайни и делото на Айнщайн : Общодостъпно изложение на теорията за относителността“ (1923)
  • Начала на органичната химия (1923)
  • “Die Genussmittel Bulgariens“ (1923)
  • Ръководство за практически занятия по химия (1924, 1927)
  • “Слънцето и животът“ (1924)
  • “Из тайните на морето“ (1925)
  • “Трагедията на П. К. Яворов“ Спомени и бележки“ (1925)
  • “La rose et l'industrie d'essence de roses en Bulgarie“ (1926)
  • “Из науката и живота : Очерки по естествознание, натурфилософия и житейска практика“ (1926)
  • “В града на любовта“. Роман, с псевдоним Аура (1927, 1939)
  • “Хормони и витамини : Проблемата за вътр. секреции и храненето“ (1928)
  • Учебник по органична химия (1928)
  • “Химическата война и гибелта на човечеството“ (1929)
  • “Една храна на бъдещето : Соята“ (1929)
  • “Социализмът и проблемата на изкуството“, лекция, държана на Работническия образователен курс (1929)
  • “Гибелни блаженства“, Раят и пъкълът не евфористичните отрови – В: Поредица “Натурфилософско четиво“ № 46 (1929)
  • “Що е живот и защо е смъртта?“ – В: Поредица “Натурфилософско четиво“ № 52 (1930)
  • Начала на неорганичната химия : Елементарен унив. курс : Ч. 1-2 (1930)
  • “Общественик и гражданин : Реч, произнесена на 15.ХI.1931 г. в Нар. театър по случай юбилея на Антон Страшимиров“ (1931)
  • “Прагът на живота и микробиологията“ (1931)
  • “Идеали на младото поколение“ (1932)
  • “Космичните лъчи и животът : Мирът на трептенията“ (1932)
  • “Проблемата за щастието“. Изкуството да се живее – В: Поредица “Натурфилософско четиво“ № 54 (1932)
  • Химия : за трети клас на народните прогимназии (1932)
  • Курс по биохимия: Отдел броматология : Обща част: Лекции (1933)
  • “В Испания“ (1934)
  • “В страната на Съветите“ (1936, 1945, 1967)
  • “П. К. Яворов. Жребий на слава и страдание“ (1936)
  • “Диктатура или демокрация“ (1936)
  • “Заветът на Асен Златаров“ Писма, речи, статии, интервюта“ (1937)
  • “Натурфилософско четиво“ Избрани съчинения (1938)
  • “В служба на културата“ (1938)
  • “Слънце и живот“ (1948)
  • “Два свята“ Политико-обществени изказвания. 1915 – 1936 (1946)
  • “Асен Златаров. Сборник“ (1956)
  • “Асен Златаров. Литературно-обществени статии“ (1959)
  • “Избрани произведения в 3 тома“. Том 1 Литература, изкуство и култура; Том 2 В страната на Съветите. Обществени въпроси; Том 3 Знание и живот. Белетристика, дневник, писма. (1966)
  • “Избрани произведения“ (1975)
  • “Избрани научни и научно-популярни трудове“ (1985)

Живот и послесмъртна прослава в дати[редактиране | редактиране на кода]

  • 1885 – На 4/16 февруари в семейството на Теофана и Христо Златарови се ражда третото им дете. Майката иска то да носи името на баща й - Иван, а бащата държи на името Асен. Затова момчето е записано с две имена - Иван-Асен. [8]
  • 1892 – Тръгва на училище. [8]
  • 1899 – Завършва последния клас на Петокласното училище в Хасково. [9]
  • 1900 – Заболява от тиф и една година не ходи на училище. На 4 август умира баща му Христо Златаров, роден в Чирпан на 25 декември 1835 година. [9]
  • 1901 – Ученик в Пловдивската гимназия “Александър I“. [9]
  • 1903 – Семейството се премества в София, където Асен завършва реална гимназия. Същата година се записва студент по химия във Висшето училище в София. [10]
  • 1905 – Студент по химия в Женевския университет. Годините тук са решаващи за формирането на духа, на интелекта и мировъзрението му. По това време публикува първата си статия и първата си стихосбирка – “Според настроението“. [11]
  • 1906 – В писмо до проф. К. Гълъбов пише: “В Женева през 1906 година преживях навей на мистицизъм. Тогава прочетох Жозеф дьо Местр, Харнак и Шелинг. Още пазя жив спомен от възторга и размислите при четенето на Шелинг. И сега намирам, че у мене има канава на религиозна природа“ ... [12]
  • 1907 – Завършва бакалавърска степен по химия. Идването на Жан Жорес в Женева е повратен момент в неговото идеологическо съзряване. Той не само присъства на двете му лекции в зала “Виктория“, но и лично разговаря с него. “Allez dans la vie, croyez dans l`umanité et travaillez!“ – окуражава го знаменитият оратор на раздяла. [13]
  • 1908 – На 28 януари защитава дисертация и става доктор на университета в Гренобъл. На 5 май се завръща в Хасково, изнася първата си сказка в Клуба на социалистите на тема “Игра и свободно творчество“. [14]
    • В началото на учебната година е учител по химия в Пловдив. Активно чете и пише, трупа нови знания и формира посоките на бъдещите си научни и философски занимания. Изнася сказки, публикува статии. [15]
    • Става член на БСДП (обединена).
  • 1909 – На 28 октомври започва едногодишната му специализация по хранителна и съдебна медицина в Лабораторията по приложна медицина на проф. Т. Паул в Царския университет в Мюнхен. [16]
  • 1910 – Става асистент на проф. Пенчо Райков в Катедрата по органична химия при Физико-химическия факултет на Софийския университет. [17]
    • Жени се за Евдокия Атанасова, дъщеря на близко семейство от Хасково. Баща й е полковник Никола Д. Атанасов, родом от Болград, който завършва службата си в Хасково, а майка й Велика е братовчедка на Теофана Златарова. [18]
  • 1911 – По време на възпоменателно тържество за Христо Ботев на лобното му място край Враца, изнася вълнуваща импровизирана реч за подвига на поета-революционер. [19]
  • 1912 – На името на Златаров във Франция е регистриран патент под № 441 862 от 28 март за получаване на “фосфатно брашно“  от зърната на сланутъка и за приготвяне от него на хранителни продукти за деца и възрастни с много добри качества. Така той влиза в историята на българската химия и като автор на първия български химически патент. [20]
    • В Балканската война участва като санитарен доброволец и трупа опит в научните си изследвания
  • 1913 – Ражда се Асен - първият син в семейството на Евдокия и Асен Златарови. [21]
  • 1914 – През януари заедно с група интелектуалци напуска за кратко време БРСДП и става член на Демократическата партия, но много скоро се разочарова и отново се завръща в “старото гнездо“. [22]
  • 1915 – Подписва заедно с Иван Шишманов, Иван Вазов, Александър Балан, Кръстьо Кръстев, Петко Тодоров, Беньо Цонев и повече от сто масони и свободни интелектуалци т. нар “позив на Иван Вазов“ до Цар Фердинанд I, с който се предупреждава, че за страната настъпват “страшни дни“ и се призовава за мир и разбирателство, за разумна политика и създаване на национално, а  не партийно правителство. В книгата си “Те трябва да победят“, Златаров предсказва, че в бъдещата война “ще победи сплотената сила на коалиралите се народи срещу тевтонско-османския съюз“. [23]
  • 1916 – По време на Първата световна война служи из военните болници, след което е назначен за началник на индустриалния отдел в Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост.
  • 1917 – През май на Горнолозенското плато - мястото, откъдето Пенчо Славейков обичал заедно с Мара Белчева да се наслаждават на красивата гледка към София, организира Пенчово утро по случай петгодишнината от смъртта на поета. [24]
  • 1918 – издава “Цветя за него“ [25]
  • 1919 – издава “Песен за нея“ [25]
  • 1920 – На 1 февруари, по препоръка на Елин Пелин и Христо Борина, е приет за член на Съюза на българските писатели заедно с Йордан Йовков, Малчо Николов, Константин Константинов, д-р Константин Гълъбов, Христо Ясенов, Васил Пундев, Емануил Попдимитров и др. [26]
    • Със заповед на Министъра на народното просвещение Стоян Омарчевски от 21 юли е назначен за частен хоноруван доцент по физиологична химия в Катедрата по физиология и физиологична химия на Медицинския факултет [27] и на 11 октомври изнася своята знаменита встъпителна лекция, в която характеризира любимата си специалност с думите:

      “Биохимията, обособена в самостоятелна дисциплина, изгражда купола в сградата на природознанието, дето се отразява гордата увереност на една постигната светла и дръзка мечта, дълги векове щетно гонена от човека“. А накрая вдъхновено заключава: “Широкото поле за работа е открито! Много е направено и много още се очаква: надеждите са оправдани и гаранция е стореното досега. Ние сме в правото си срещу печалното и пълно с невяра: не познаваме и не ще познаем (ignoramus et ignorabimus), да кажем достойното за наследниците на оня, що някога изтръгна огъня от боговете: Scimus et sciemus – Познаваме и ще познаем!“ [28].

    • Приветства известните френски писатели-пацифисти Ромен Ролан, Анатол Франс и Анри Барбюс, организатори на групата „Кларте” за борба на хората на духа от цял свят срещу насилието и войната. Тяхната инициатива е подкрепена от Георг Брандес, Рабиндранат Тагор, Бърнард Шоу, Херман Хесе, Стефан Цвайг, Хайнрих Ман, Селма Лагерльоф, Бертран Ръсел, Ъптон Синклер и др. [23]
  • 1921 – На 22 юни, при препогребването на родна земя на пренесените от Италия тленни останки на Пенчо Славейков, произнася забележително слово. [29]
    • Издава лекциите, които чете в курса по Химия на храненето, в отделна книга под заглавие “Основи на науката за храненето“. [30]
  • 1922 – В началото на годината е обявен конкурс за редовен доцент - I категория по химия, в катедрата по Oрганична химия на Физико-математическия факултет. Златаров е единствен кандидат и е избран единодушно от Факултетния съвет. Изборът е утвърден от Академичния съвет на 10 март и на 29 март е издаден указ за назначението му. Избран е в Управителния съвет на Съюза на българските писатели. [27]
    • През септември излиза първият брой на специализираното списание “Химия и индустрия“. [31]
  • 1923 – Посветен за масон.
    • Избран за председател на Софийското химическо дружество.
  • 1924 – Става извънреден професор в Медицинския факултет и чете лекции по органична и неорганична химия на студентите медици, ветеринари, агрономи, лесовъди, естественици и физици. [32]
    • На 5 юни, когато е учреден Съюзът на българските химици, е избран за главен редактор на сп. “Химия и индустрия“. [31]
  • 1925 – На 7 май пише молба до Декана на Физико-математическия факултет с искане да му бъде разрешена научна командировка в чужбина (Мюнхен и Париж). [21]
  • 1926 – На 18 февруари се ражда вторият му син Светозар. [33]
    • На 15 април заминава за Мюнхен. Тук се среща с Нобеловия лауреат за химия Рихард Вилщетер и с бъдещите нобелисти Хайнрих Виланд и Ханс Фишер, които най-искрено му засвидетелстват своето уважение и колегиална подкрепа като на личност с утвърдено име в научните среди на Европа. [33]
    • На 1 май вече е в Париж. “Асен Златаров се отдаваше упорито на своите научни и културни занимания ту в библиотеката “Сен Женевиев“ в Латинския квартал, ту в Сорбоната или в “Колеж дьо Франс“, ту в Народната библиотека на ул.“Ришельо“... С Асен правехме редовни седмични посещения пред гробовете на Хайне, Александър Дюма-син, на Алфонсин Плеси (Маргарита Готие от “Дамата с камелиите), на Емил Зола в гробището “Монмартр“, на Алфред дьо Мюсе, Сара Бернар, Оскар Уайлд... В залите “Ваграм“, “Сосиете дьо саван“ и “Бюлие“ ние редовно присъствеахме на сказки и научни доклади“ - спомня си един българин-емигрант в Париж. [34]
    • Асен Златаров е сред основателите на българския ПЕН-клуб. [26]
    • На 16 ноември Асен Златаров е сред официалните посрещачи на гарата в Цариброд, приветстващи Нобеловия лауреат за литература Рабиндранат Тагор, който посещава и България по време на европейската си обиколка и го придружава навсякъде из страната. [35]
    • През тази година около вестниците “Изток“ и “Стрелец“ се обособява литературен кръг “Стрелец“, в който наред с Константин Гълъбов, Светослав Минков, Димитър Пантелеев, Атанас Далчев, Чавдар Мутафов, Фани Попова-Мутафова и др. се включва и Асен Златаров.
    • С дата 24 март Великата ложа на България издава сертификат с № 90/244, подписан от Първомайстора на ложа Зора № 1 П. Мидилев, с който се удостоверява, че “Брат Д-р Асен Златаров... е член в нашата работилница със степен Майстор“, което се препоръчва “с обещание за взаимност на всички Братя и на всички Ложи в света“.
  • 1927 – Издава романа си “В града на любовта“. [36]
    • На 16 ноември е между учредителите на Всебългарски съюз “Отец Паисий“, иницииран от Софийския митрополит Стефан за обединение на интелигенцията на национална основа.
  • 1929 – На V-я редовен конгрес на Съюза на химиците в България е избран за негов председател на мястото на проф. Захари Караогланов и остава такъв до края на живота си. [31]
    • На 20 октомври произнася възпоменателна реч на гроба на Яворов по случай 15 години от смъртта му и поставянето на скулптурна фигура, изработена от Иван Лазаров. “Отидохме си след тая реч необикновено развълнувани“ - пише Петър Динеков. “Бяхме безсилни да изразим онова чувство, кoето тя възбуди у нас. То бе едновременно възторг, благодарност и благородно възхищение“... [37]
  • 1930 – На 30 март в салона на Българското инженерно-архитектурно дружество се основава “Родно радио“ - първи съюз на радиолюбителите у нас. Асен Златаров е сред основателите.
    • На 28 април излиза в.“Родна книга“, посветен на Деня на българската книга. В него е поместен текст на Асен Златаров.
  • 1931 – На 7 ноември, пред XI-я конгрес на социалистическата младеж, изнася една от най-ярките си речи, озаглавена “Идеали на младото поколение“, по-късно издадена в отделна брошура. [38]
    • За втори път е избран в Управителния съвет на Съюза на писателите, председателстван от Михаил Арнаудов. [26]
    • Инициира честването на шестдесетгодишнината на писателя Антон Страшимиров, състояло се на 15 ноември в Народния театър, на което произнася обвинителна реч против вдъхновителите и извършителите на кървавите братоубийствени събития от началото и средата на 20-те години. [39]
  • 1932 – По инициатива на литературната задруга “Предел“ в София, Хасково, Бургас, Плевен, Велико Търново и др. се организират юбилейни чествания по случай 25 години научна, преподавателска, писателска и обществена дейност на Асен Златаров. Издаден е юбилеен сборник “В дар на Асен Златаров“. Юбилярят е награден със сребърен медал “За наука и изкуство“. [40]
    • По случай  неговия юбилей, както и за научната, литературната му и обществена дейност Френското правителство награждава Асен Златаров с най-високото отличие на Френската република като го провъзгласява за Chévaller de la Legion d`Honneur /Кавалер на Почетния легион/, учреден на 19 май 1802 от Наполеон Бонапарт. [41]
    • През тази година Асен Златаров е сред основателите на Общограждански комитет за мир, инициирал подписка за мир на Балканите, в Европа и света.
  • 1933 – На 19 февруари е честван творчески юбилей на писателя Добри Немиров. Асен Златаров е в Юбилейния комитет и говори по време на тържеството.
    • На 30 март, в салона на Юнион клуб в София е дадена тържествена вечеря по повод награждаването на Асен Златаров с Ордена на Почетния легион, на която присъстват пълномощните министри на Франция и Чехословакия, министър Вергил Димов и много други официални лица, учени и писатели. [41]
    • Посещава град Добрич, който тогава е в Румъния и на 29 и 30 април и на 1 май в салона на Българския народен университет изнася съответно сказките “Изкуството да се живее“, “Биологичната проблема на живота и смъртта“ и “Слънцето и живота“. [42]
    • Заедно с Екатерина Каравелова, Антон Страшимиров, Петко Стайнов и други изтъкнати общественици, Асен Златаров е основател на Комитет за защита на евреите в Германия. [43]
  • 1934 – На 1 септември в София е учредено Българо-съветско дружество за културно, стопанско и политическо опознаване на двете страни. Асен Златаров е между основателите и става председател на научната секция. [43]
    • Посещава Испания и в Мадрид докладва по темата за стимулацията на жизнените процеси при растенията на IX-я международния конгрес на химиците. [44]
    • По предложение на Асен Златаров град Орхание е преименуван на Ботевград.
    • Преподписва заедно с Михаил Арнаудов и Владимир Василев “позива към обществената съвест“ на писателя Димо Сяров за официална съдебна реабилитация на Яворов. [45]
    • Цар Борис III го удостоява “в знак на особено благоволение“ с офицерския кръст на ордена “Св. Александър“.
  • 1935 – Заминава с група студенти в Белград – Сърбия, където изнася беседи. Избран е за редовен професор и титуляр на катедрата по органична химия в Софийския университет. [42]
    • Посещава Съветска Русия като делегат на XV-я международен конгрес по физиология и биохимия, където се среща с Иван Петрович Павлов, с Николай Державин, с Евгений Волков. Канят го да оглави катедра в университета в Харков, но той отказва, влюбен в родината си. [46]
    • След завръщането си пише писмо до Министъра на вътрешните работи и народното здраве ген.майор Рашко Атанасов с предложение за създаване на Научно-изследователски институт, който да работи по проблемите за рационалното хранене на нашия народ. [47]
    • Предстои пенсионирането на проф. Пенчо Райков - титуляр на Катедрата по неорганична химия и през май е обявен конкурс за неговото място. На 19 ноември Факултетният съвет на Физико-математическия факултет избира Асен Златаров за редовен професор с 13 гласа “за“, 6 “прoтив“ и 3 “бели“ бюлетини. На 11 декември изборът е утвърден от Академичния съвет на Софийския университет вече с абсолютно мнозинство от 25 гласа “за“ и с Указ № 75 от 17 декември проф. Златаров заема новата си длъжност. Датата на встъпването му е 21 декември, точно година преди смъртта му. {{hrf|Нанчев|2015|60-61}
  • 1936 – Издава книгата си “В страната на Съветите“, в която изразява своя възторг от постиженията в просветното дело и научната област, но не спестява и своите несъгласия и учудването си от фанатизма и опростеното, идеологизирано разбиране за живота у своите руски събеседници, от тенденциозното тълкуване на историческите факти и опошляването на вярата. Освен това нееднократно подчертава колко ненужни жертви е взел “революционният терор“. По този повод той изрично заявява, че не пътя на насилието, както в Русия, а “завоеванията на просветената, дисциплинирана и трезва демокрация“, както в Дания и Швеция, би желал за своя собствен народ. [48]
    • В книгата си “Диктатура или демокрация“ Асен Златаров категорично отрича болшевишката диктатура като я поставя редом с хитлеризма. Изпраща книгата на Царя, откъдето получава благодарствено писмо с изх.№ 6150 и дата 20 декември. [49]
    • На 24 ноември, преди заминаването да се лекува във Виена, пише своите завети. От 25 ноември е в “задграничен отпуск за лечение“, както е записано на молбата му до Ректора на Университета. На 6 декември, ден преди да бъде опериран, добавя нови заветни писма до своята съпруга и до младежта на България, които са запечатани и следва “Да се отворят само ако...“. Писмата са отворени след 22 декември. Това е датата на смъртта му. [50]
    • На 23 декември по инициатива на близкия приятел и народен представител Сотир Янев е издаден позив за набиране на средства за пренасяне на тялото от Виена и други разходи. Под него са подписите на проф. Манев - ректор на Университета, проф. Караогланов, Никола Атанасов - председател на Съюза на писателите, Данаил Крапчев от в.Зора, Йордан Мечкаров - председател на Дружеството на журналистите, д-р Илия Палазов - директор на Съюза на популярните банки и др. Опелото и погребението са на 27 декември. [51]
  • 1937 – Организирани са поредица от траурни събития - утра, четения, панихиди и поклонения, издадени са сборници за следсмъртна прослава, траурни вестници и списания... Най-видни представители на интелигенцията се изказват с уважение и респект към делото на Златаров. [52]
  • 1944 – на 1 ноември в Морската градина на Бургас е открит паметник на Асен Златаров, дело на местния скулптор Панайот Лолов. Средствaта за него са дарение от д-р Никола Карамболов и бургаската общественост.
  • 1945 – На 5 декември в Хасково, по инициатива на Делчо Василев, е учреден “Комитет за увековечаване паметта и делото на покойния професор д-р Асен Златаров“, утвърден впоследствие от Министъра на вътрешните работи със заповед № 62 от 27 февруари 1946 година. [53]
  • 1959 – В Хасково е открит бюст-паметник на Асен Златаров [54]
  • 1962 – Синът на Асен Златаров д-р Светозар Златаров предава в Централния държавен архив голяма част от личния архив на баща си, който е обработен и описан във фонд № 865
  • 1965 – На 15 февруари в Хасково е проведено честване на 80-годишнината от рождението на Асен Златаров. Доклад изнася Илия Воденичаров – ст.н.с. в БАН, а ученици и артисти изнасят художествено-музикална програма. [55]
  • 1970 – Градския народен съвет в Хасково учредява награда на името на проф. д-р Асен Златаров по случай 85 години от рождението му. Първите наградени са проф. Любомир Тенев и писателят Харалан Русев.
  • 1975 – В родния град на Асен Златаров са проведени Златарови дни. На 13 февруари в голямата зала на читалище “Заря“ е кулминацията на честванията, а в т. нар. Кирково училище е открита музейна експозиция “Живот и дело на проф. д-р Асен Златаров“ по проект на художника Христо Форев и Йорданка Стоянова. Носител на Златаровата награда е Недю Недев - автор на книга за Асен Златаров. [56]
  • 1982 – Със свое Решение № 902 от 7 октомври ЦК на БКП дава съгласие през 1985 година “да бъде отбелязана с комплекс от прояви в науката, образованието, културата и идейно-възпитателната работа с трудещите се и младежта 100-годишнината от рождението на проф. д-р Асен Златаров“. [57]
  • 1985 – На 14 и 15 февруари тържествено е чествана 100-годишнината от рождението на Асен Златаров. Събитието е част от годишния календар на ЮНЕСКО. Програмата обединява усилията на Националния комплекс “Художествено творчество, културна дейност и средства за масова информация״, Министерството на народната просвета, БАН, Окръжния комитет на БКП в Хасково, масови и обществени организации, академични и културни институти, висши училища и е подписана от Председателя на Комитета за култура Георги Йорданов, Министъра на народната просвета Александър Фол, Председателя на БАН Ангел Балевски и Първия секретар на ОК на БКП - Хасково Стоян Стоянов. Обновената и актуализирана музейната експозиция в Кирковото училище е открита на 14 февруари в 10 часа в присъствието на сина д-р Светозар Златаров , братовчеда Христо Г. Минчев, официални лица и гости. [58]
  • 1991 – В София е учреден Идейно-политически клуб “Асен Златаров“, който си поставя целта да следва и да популяризира заветите на своя патрон.
  • 1995 – В Хасково е издаден Юбилеен вестник за 110-годишнината от рождението на проф. д-р Асен Златаров.
  • 1996 – По инициатива на клуб “Асен Златаров“ в парка “Заимов“ в близост до театър “София“ е открит паметник на Асен Златаров.
  • 1997 – Ген. Петър Пенев Делчев публикува на 29 най във в. “Шипка“ призив под заглавие “Да се учреди Културно общество “Асен Златаров“ в Хасково. [59]
  • 2000 – На 4 ноември е внесена светлина на нова масонска ложа с патентен номер 011 “Професор Асен Златаров“ Ориент София. Тя е от състава на Великата ложа на старите свободни и приети зидари на България.
  • 2015 – На 8 януари доц. д-р Свобода Бенева пише отворено писмо до Министър на образованието и науката Тодор Танев, позволил си публично да омаловажава личността и заслугите на Асен Златаров.
    • На 15 април в зала “Марица“ на Областната администрация и под патронажа на Областния управител в Хасково е премиерата на “Синът на тоя град. Книга за Асен Златаров“ от Й. Нанчев.
    • На 29 май Асен Златаров е обявен за почетен гражданин на Хасково-посмъртно. [60]
    • На 9 май в залата на Националния политехнически музей е проведено възпоменателно тържество, на което са наградени победителите в Националния ученически конкурс “Живот и дело на Асен Златаров“, обявен от Фондация “Вигория“.
  • 2023 – На 16 февруари по инициатива на Студентския съвет и по повод 138-годишнината от рождението на проф. д-р Асен Златаров в Бургаския университет, който носи името му, е открита архивно-документална изложба за него.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

  • Групова снимка с бойни другари, 1913
    Групова снимка с бойни другари, 1913
  • Портретна снимка
    Портретна снимка
  • Златаров позира на парижки скулптор, юни 1926
    Златаров позира на парижки скулптор, юни 1926
  • Барелеф на Асен Златаров в Хасково
    Барелеф на Асен Златаров в Хасково
  • Паметник на Асен Златаров до гимназията в Ботевград, носеща неговото име
    Паметник на Асен Златаров до гимназията в Ботевград, носеща неговото име
  • Паметна плоча на Златаров в София на фасадата на дома, където живее от 1911 до 1936 г.
    Паметна плоча на Златаров в София на фасадата на дома, където живее от 1911 до 1936 г.
  • Домът на Златаров в София на адрес ул. “Асен Златаров“ № 3
    Домът на Златаров в София на адрес ул. “Асен Златаров“ № 3
  • Семейният гроб на Асен Златаров в Софийските централни гробища
    Семейният гроб на Асен Златаров в Софийските централни гробища

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б haskovo-online.com
  2. ↑ История на СОУ „Св. Климент Охридски“, село Стамболово Архив на оригинала от 2019-01-20 в Wayback Machine., Последен достъп: 22 април 2019
  3. ↑ [https://literaturensviat.com/?p=101885 Кристиан Ковачев – Приказка за Асен Златаров
  4. ↑ [1] Регионална библиотека „Христо Смирненски“ Хасково // Асен Златаров (16.04.1885 – 22.12.1936)
  5. ↑ Вълканов, Вълкан. Морска история на България. София, „Албатрос“, 2000. ISBN 954-751-008-8. с. 128.
  6. ↑ Дренкова, Фани. Като антична трагедия. Съдбата на Екатерина Каравелова и нейното семейство в писма, дневници, фотографии. София, издателство – Наука и изкуство, 1984. с. 517.
  7. ↑ Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 48.
  8. ↑ а б Нанчев 2015, с. 45.
  9. ↑ а б в Нанчев 2015, с. 47.
  10. ↑ Нанчев 2015, с. 47 – 48.
  11. ↑ Нанчев 2015, с. 49.
  12. ↑ Нанчев 2015, с. 51.
  13. ↑ Нанчев 2015, с. 51 – 51.
  14. ↑ Нанчев 2015, с. 57, 304.
  15. ↑ Нанчев 2015, с. 53.
  16. ↑ Нанчев 2015, с. 53 – 54.
  17. ↑ Нанчев 2015, с. 54, 304.
  18. ↑ Нанчев 2015, с. 55, 304.
  19. ↑ Нанчев 2015, с. 89, 304.
  20. ↑ Нанчев 2015, с. 74.
  21. ↑ а б Нанчев 2015, с. 57.
  22. ↑ Нанчев 2015, с. 149.
  23. ↑ а б Нанчев 2015, с. 157.
  24. ↑ Нанчев 2015, с. 153.
  25. ↑ а б Нанчев 2015, с. 100 – 105.
  26. ↑ а б в Нанчев 2015, с. 106.
  27. ↑ а б Нанчев 2015, с. 71.
  28. ↑ Нанчев 2015, с. 90 – 91.
  29. ↑ Нанчев 2015, с. 152 – 154.
  30. ↑ Нанчев 2015, с. 73.
  31. ↑ а б в Нанчев 2015, с. 163.
  32. ↑ Нанчев 2015, с. 72.
  33. ↑ а б Нанчев 2015, с. 58.
  34. ↑ Нанчев 2015, с. 59.
  35. ↑ Нанчев 2015, с. 96.
  36. ↑ Нанчев 2015, с. 107.
  37. ↑ Нанчев 2015, с. 123.
  38. ↑ Нанчев 2015, с. 88.
  39. ↑ Нанчев 2015, с. 154 – 156.
  40. ↑ Нанчев 2015, с. 166 – 167.
  41. ↑ а б Нанчев 2015, с. 170.
  42. ↑ а б Нанчев 2015, с. 108.
  43. ↑ а б Нанчев 2015, с. 158.
  44. ↑ Нанчев 2015, с. 79, 90, 108 – 109.
  45. ↑ Нанчев 2015, с. 125.
  46. ↑ Нанчев 2015, с. 77.
  47. ↑ Нанчев 2015, с. 77 – 78.
  48. ↑ Нанчев 2015, с. 109 – 112.
  49. ↑ Нанчев 2015, с. 181.
  50. ↑ Нанчев 2015, с. 177 – 178.
  51. ↑ Нанчев 2015, с. 186.
  52. ↑ Нанчев 2015, с. 193 – 196.
  53. ↑ Нанчев 2015, с. 233 – 238, 241.
  54. ↑ Нанчев 2015, с. 246, 305.
  55. ↑ Нанчев 2015, с. 152, 305.
  56. ↑ Нанчев 2015, с. 257 – 260, 305.
  57. ↑ Нанчев 2015, с. 262.
  58. ↑ Нанчев 2015, с. 266 – 273.
  59. ↑ Нанчев 2015, с. 299.
  60. ↑ БТА 2015.


Цитирани източници

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Асен Златаров.
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Ботевград“         Портал „Ботевград“          Портал „България“         Портал „България“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Асен_Златаров&oldid=12265332“.