Ромен Ролан
Ромен Ролан Romain Rolland | |
френски писател и музиколог | |
Ромен Ролан през 1915 г. | |
Роден | |
---|---|
Починал | 30 декември 1944 г.
Везле, Франция |
Националност | Франция |
Учил в | Екол нормал (Париж) Парижки университет[1] |
Работил | писател, есеист, драматург, биограф, музиколог |
Литература | |
Период | 1888 – 1944 |
Жанрове | исторически роман, биография, съвременен роман |
Известни творби | „Жан Кристоф“ (1904 – 1912) |
Награди | Нобелова награда |
Повлиян | Жан-Жак Русо, Франсоа Рабле, Ернест Ренан, Лев Толстой, Махатма Ганди, Анри Бергсон, Херман Хесе |
Семейство | |
Баща | Емил Ролан |
Съпруга | Мария Павловна Кудашова |
Подпис | |
Уебсайт | |
Ромен Ролан в Общомедия |
Ромен Ролан (на френски: Romain Rolland) е френски писател, идеалист, пацифист, антифашист, биограф, романист, носител на Нобелова награда за литература (1915) за творбата си „Жан Кристоф“.
Биография и творчество
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 29 януари 1866 г. Учи в Париж и Рим, дипломира се през 1895 г. с докторат по изкуствата. На 29 години става преподавател по история на изкуството в Екол Нормал Сюпериор в Париж, а осем години по-късно – в Сорбоната.
Книгата му „Над суматохата“ е поредица статии, писани в Швейцария в началото на Първата световна война, и издадени в сборник. В тази Европа, която загива, а нейните деца взаимно се избиват, писателят призовава към създаване на гражданско пространство и „крепост“, в което високите морални и духовни ценности да властват над несправедливостта и омразата между нациите. Книгата започва с изречението „Великият народ, в плен на войната трябва да брани не само границите си, а и своя разум“. Патосът за необходимостта от „обединяване на всички свободни и братски сърца в света“ и задължението на братята по перо: „Занаята на интелектуалците е да дирят истината сред погрешните представи“, звучат и днес актуално и не са изгубили силата си.
Умира на 30 декември 1944 г.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Amour d'enfants (1888)
- Les Baglioni (1891)
- Empédocle (1891)
- Orsino (1891)
- Le Dernier Procès de Louis Berquin (1892)
- Les Origines du théâtre lyrique moderne (1895)
- Histoire de l'opéra avant Lully et Scarlatti (1895)
- Cur ars picturae apud Italos XVI saeculi deciderit (1895)
- Saint-Louis (1897)
- Aërt (1897)
- Les Loups (1898)
- Le Triomphe de la raison (1899)
- Danton (1899)
- Le Poison idéaliste (1900)
- Les Fêtes de Beethoven à Mayence (1901)
- Le Quatorze Juillet (1902)
- François-Millet (1902)
- Животът на Бетховен, Vie de Beethoven (1903)
- Le temps viendra (1903)
- Le Théâtre du peuple (1903)
- La Montespan (1904)
- Жан-Кристоф, Jean-Christophe (1904 – 12)
- Микеланджело, Vie de Michel-Ange (1907)
- Musiciens d'aujourd'hui (1908)
- Musiciens d'autrefois (1908)
- Antoinette (1908)
- Панаирът на площада, La Foire sur la place (1908)
- В къщата, Dans la maison (1908)
- Haendel (1910)
- Приятелките, Les Amies (1910)
- Горещият храсталак, Le Buisson ardent (1911)
- Животът на Толстоя, La Vie de Tolstoï (1911)
- Les Amies (1911)
- Новият ден, La Nouvelle Journée (1912)
- L'Humble Vie héroïque (1912)
- Au-dessus de la mêlée (1915)
- Salut à la révolution russe (1917)
- Pour l'internationale de l'Esprit (1918)
- Empédocle d’Agrigente et l'Âge de la haine (1918)[2]
- Кола Брьонон: „Нашенецът си е жив и здрав“, Colas Breugnon (1919)
- Pour l'internationale de l'Esprit (1919)
- Les Précurseurs (1919)
- Clérambault (1920)
- Пиер и Люси: Историята на една любов, Pierre et Luce (1920)
- Pages choisies (1921)
- La Révolte des machines (1921)
- Анета и Силвия, Annette et Sylvie (1922)
- Les Vaincus (1922)
- Лято, L'Été (1924)
- Махатма Ганди, Gandhi (1924)
- Майка и син, Mère et fils (1924)
- Игра на любовта и смъртта, Le Jeu de l'amour et de la mort (1925)
- Pâques fleuries (1926)
- Léonides (1928)
- De l'Héroïque à l'Appassionata (1928)
- Essai sur la mystique de l'action (1929)
- L'Inde vivante (1929)
- Vie de Ramakrishna (1929)
- Vie de Vivekananda (1930)
- L'Évangile universel (1930)
- Goethe et Beethoven (1930)
- L'Annonciatrice (1933)
- Quinze Ans de combat (1935)
- Compagnons de route (1936)
- Le Chant de la Résurrection (1937)
- Les Pages immortelles de Rousseau (1938)
- Robespierre (1939)
- Бетховен, Великите творчески епохи, Недовършената катедрала, Девета симфония, La Cathédrale interrompue (1943 – 45)
- Péguy (1945)
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Произведения на Ромен Ролан в Моята библиотека
- Венцеслав Константинов, „Клод Дебюси през погледа на Ромен Ролан“, В: „Писатели за творчеството“, изд. ЛИК, София, 2007 (LiterNet)
- ((en)) Ромен Ролан в Internet Movie Database
- ((en)) Petri Liukkonen, Подробна биобиблиография на Ромен Ролан, Books and Writers (kirjasto.sci.fi). Архивирано
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.association-romainrolland.org // Посетен на 3 май 2020 г.
- ↑ Rolland R., Empédocle d’Agrigente et I’âge de la haine Paris: La Maison Francaise, 1918, (pdf) archive.org)
|
- Френски музиколози
- Френски автори на исторически романи
- Френски драматурзи
- Френски биографи
- Френски есеисти
- Френски пацифисти
- Парижки университет
- Възпитаници на Екол Нормал Сюпериор, Париж
- Носители на Нобелова награда за литература
- Френски нобелови лауреати
- Носители на награда „Фемина“
- Вегетарианци
- Хора от Бургундия-Франш Конте
- Починали от туберкулоза