Мигел Анхел Астуриас
Мигел Анхел Астуриас Miguel Ángel Asturias Rosales | |
гватемалски писател | |
Роден |
19 октомври 1899 г.
|
---|---|
Починал | |
Погребан | Пер Лашез, Париж, Франция |
Религия | католицизъм[1][2][3][4] |
Националност | Гватемала |
Учил в | Парижки университет |
Работил | писател, дипломат |
Литература | |
Период | 1928 – 1977 |
Жанрове | роман, разказ, новела, стихотворение |
Направление | сюрреализъм магически реализъм |
Течение | Сюрреализъм, магически реализъм |
Известни творби | „Сеньор Президентът“ (1946) |
Награди | Нобелова награда (1967) |
Семейство | |
Съпруга | Клеменсия Амаду (1939 – 1947) Бланка Мора и Арою (1950 – 1974) |
Деца | Родриго Астуриас |
Уебсайт | |
Мигел Анхел Астуриас в Общомедия |
Мигел Анхел Астуриас Росалес (на испански: Miguel Ángel Asturias Rosales) е гватемалски писател, поет и дипломат, получил Нобелова награда за литература през 1967 г.
Той е баща на Родриго Астуриас, партизанин и политик.
Биография и творчество
[редактиране | редактиране на кода]Мигел Анхел Астуриас е роден през 1899 г. в град Гватемала. От 1904 до 1908 г. семейството му живее в Салама. От 1917 г. той учи право в Университета „Сан Карлос“ в Гватемала, като през 1920 участва в бунтове срещу диктатора Мануел Естрада Кабрера. Дипломира се през 1923 г. и заминава за Париж, където учи етнология в Парижкия университет. Там се включва в групата на сюрреалистите, под влиянието на нейния водач Андре Бретон. През 1930 г. издава „Leyendas de Guatemala“, която му донася одобрението на критиката.
Астуриас се връща в Гватемала през 1933 г., след което работи като журналист, води основано от него радиопредаване и пише поезия. През 1946 г. постъпва на дипломатическа служба и работи в няколко страни в Латинска Америка. След свалянето на президента Хакобо Арбенс през 1954 г. е принуден да напусне страната до възстановяването на демократичния режим през 1966. През следващите години Астуриас е посланик в Париж (1966 – 1970), където остава да живее и след това. През 1966 г. получава Ленинска награда за мир, а през 1967 г. – Нобелова награда за литература.
Мигел Анхел Астуриас умира през 1974 г. в Мадрид. Погребан е в гробището Пер Лашез в Париж.
Произведения
[редактиране | редактиране на кода]- „Arquitectura de la vida nueva“ (1928)
- „Leyendas de Guatemala“ (1930)
Гватемалски легенди, изд.: Народна култура, София (1976), прев. Тодор Нейков - „Sonetos“ (1936)
- „El señor Presidente“ (1946)
Сеньор Президентът, изд.: Народна култура, София (1971), прев. Валентина Рафаилова - „Hombres de maíz“ (1949)
- „Viento fuerte“ (1950)
- „Carta Aérea a mis amigos de América“ (1952)
- „El papa verde“ (1954)
Зеленият папа, изд. „НС на ОФ“ София (1959), прев. Мария Николова - „Week-end en Guatemala“ (1956)
Уикенд в Гватемала, изд.: Народна младеж, София (1978), прев. Тамара Такова - „Los ojos de los enterrados“ (1960)
Очите на погребаните, изд. „Партиздат“ София (1973), прев. Стефан Д. Савов - „El alhajadito“ (1961)
- „Mulata de tal“ (1963)
- „Rumania, su nueva imagen“ (1964)
- „Latinoamérica y otros ensayos“ (1968)
- „Malandrón“ (1969)
- „Viernes de Dolores“ (1972)
- „América, fábula de fábulas“ (1972)
- „Sociología guatemalteco“ (1977)
- „Tres de cuatro soles“ (1977)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Adapted from the article Miguel Asturias, from Wikinfo, licensed under the GNU Free Documentation License.
- Cardoza y Aragón „Miguel Angel Asturias, Casi Novela“. (1991) Ediciones Era.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Произведения на Мигел Анхел Астуриас в Моята библиотека
- Miguel Ángel Asturias – Ceremonia del Premio Nobel de Literatura 1967, YouTube, качено от trickyelectron на 6.08.2014 г.
- Miguel Ángel Asturias dice „El Señor Presidente“, YouTube, качено от trickyelectron на 24 септември 2015 г.
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Miguel Ángel Asturias в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
- Гватемалски писатели
- Романисти
- Автори на разкази
- Поети
- Гватемалски политици
- Посланици във Франция
- Посланици в Мексико
- Посланици в Аржентина
- Политика на Салвадор
- Външна политика на Гватемала
- Парижки университет
- Носители на Нобелова награда за литература
- Писатели магически реалисти
- Гватемалци в Испания
- Починали в Мадрид