Направо към съдържанието

Народна култура

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Издателство „Народна култура“
Основаване1945 г.
СедалищеСофия, България

„Народна култура“ е българско издателство, съществувало в периода 1945-2003 г., специализирано в издаването на художествена литература.

История

[редактиране | редактиране на кода]

Издателството е основано през 1945 г. в София като кооперативно издателство, издавайки 19 книги през първата година. От 1951 г. е държавно издателство. Първоначално издава българска и преводна художествена литература, литературно-критическа, научнопопулярна, детско-юношеска и учебна литература. От 1974 г. издателството се ориентира към преводна художествена литература – класическа и съвременна, като продължава да издава и български писатели. През 1986 г. публикува над 170 заглавия, а през 1996 г. само 5 заглавия. За периода на съществуването си „Народна култура“ издава около 13 хиляди заглавия с общ тираж 3 милиона екземпляра. Характерно е издаването в поредици, някои от които са разделени и в серии.

През годините на съществуването си издателството е управлявано от: Петър Мънзелов, Я. Хлебаров, д-р Д. Досков, Божидар Божилов (1973 – 1980), Вера Ганчева (1980 – 1989), С. Райков, Александър Донев, Петър Манолов (1997 – 2002).

Поредица „Приказки от цял свят“

[редактиране | редактиране на кода]
  • „Незнаен юнак“, Български народни приказки; Ран Босилек. 1955. Изд. Народна култура, София. Биб. Приказки от цял свят. Приказки. Художник: Никола Мирчев. С ил. Формат: 37 см. Тираж: 20 000 бр. Страници: 172 с. Подв. Цена: 11.50 лв.;
  • „Дядо Иван разказва“, Руски народни приказки. 1955. Изд. Народна култура, София. Биб. Приказки от цял свят. Съставител и привод: от рус. Ангел Каралийчев, Вела Каралийчева. С ил. Формат: 37 см. Без тир. Страници: 368 с.;
  • „Китайски народни приказки“ – сборник. 1955. Изд. Народна култура, София. Биб. Приказки от цял свят. Превод: от рус. Васил Александров. Художник: Любомир Зидаров. С ил. Формат: 37 см. Тираж: 20 000 бр. Страници: 112 с. Подв. Цена: 8.30 лв.;
  • „Узбекски народни приказки“ – сборник. 1955. Изд. Народна култура, София. Биб. Приказки от цял свят. Превод: от рус. Донка Минчева. Художник: Борис Ангелушев. С ил. Формат: 37 см. Тираж: 10 000 бр. Страници: 120 с. Подв. Цена: 11 лв.;
  • „Украински народни приказки“ – сборник. 1956. Изд. Народна култура, София. Превод: от рус. Ран Босилек. Художник: Е. Рачьов. С цв. ил. Формат: 37 см. Тираж: 15 000 бр. Страници: 184 с. Подв. Цена: 11.05 лв.
  • „Приказки“, Първа книга; Ханс Кристиан Андерсън. 1956. Изд. Народна култура, София. Превод: от руския превод на А. и П. Ханзен и сравнен с немския превод на Х. Денхарт – Светослав Минеков. Художник: Борис Ангелушев. С ил. Формат: 37 см. Тираж: 18 000 бр. Страници: 248 с. Подв. Цена: 13.45 лв.

Поредица „Избрани романи“

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]

Има разминаване между годишните списъци (от вътрешната страна на обложките) и действителната номерация на излезлите книги.

Поредица „Юношески романи“

[редактиране | редактиране на кода]
  1. (1960) „Наследникът от Калкута“ – Роберт Щилмарк
  2. (1960) „Последният от Атлантида“ – Александър Беляев
  3. (1960) „Човекът – амфибия“ – Александър Беляев
  4. (1960) „Синята птица“ – Ана Юрген
  5. (1960) „Тайнственото отвличане“ – Иван Руж
  6. (1961) „Али и неговите приключения“ – Карл Мундщок
  7. (1961) „Смелия Чунг“ – Димитър Ангелов
  8. (1961) „Последното приключение“ – Тудор Попеску
  9. (1961) „Търсачи на съкровища“ – Григор Угаров
  10. (1961) „Пионер на севера“ – Георги Кублицки
  11. (1961) „Главата на професор Доуел“ – Александър Беляев
  12. (1962) „На края на света“ – Владимир Кедров
  13. (1962) „Тайната на кораба „Пирин““ – Петър Стъпов
  14. (1962) „Ерик търси щастие“ – Петро Панч
  15. (1962) „Над бездната“ – Александър Беляев (включва и „Хойти-Тойти“)
  16. (1962) „Корабът с алените платна“ – Александър Грин
  17. (1962) „Островът на изгубените кораби – Александър Беляев
  18. (1962) „Под флага на Катриона“ – Леонид Борисов
  19. (1963) „Вълшебният кораб“ – Виктор Кернбах
  20. (1963) „Малкият септемвриец“ – Григор Угаров
  21. (1963) „Човекът, който намери своето лице“ – Александър Беляев
  22. (1963) „Заливът на акулите“ – Петър Бобев
  23. (1963) „Владетелят на света“ – Александър Беляев
  24. (1963) „Танги“ – Мишел дел Гастильо
  25. (1963) „Тайнственото отвличане“ – Иван Руж
  26. (1964) „Ариел“ – Александър Беляев
  27. (1964) „Война на световете“ – Хърбърт Уелс
  28. (1964) „Малкият заложник“ – Гьоц Годе
  29. (1964) „Смелчаци“ – Александър Войнов
  30. (1964) „Подвигът на адмирал Невелской“ – Изидор Винокуров, Флора Флорич
  31. (1964) „Харка – синът на вожда“ – Лизелоте Велскопф-Хенрих
  32. (1964) „Невидимия“ – Хърбърт Уелс
  33. (1964) „Капитан Блъд“ – Рафаел Сабатини
  34. (1964) „Синята планета“ – Карлос Раш
  35. (1964) „Тревога в космоса“ – Владимир Селянов
  36. (1965) „Тайната на змийския остров“ – Мартин Викрамасинге
  37. (1965) „Гости от Мион“ – Петър Стъпов
  38. (1965) „Приключението на „Крилатият змей“ – Пиер Гамара
  39. (1965) „Златната махмудия“ – Леслав Бартелски
  40. (1965) „Жрицата на змията“ – Петър Бобев
  41. (1965) „Продавач на въздух“ – Александър Беляев
  42. (1965) „Дъщерята на партизанина“ – Емил Коралов
  43. (1965) „Приключенията на Дейвид Балфур“ – Робърт Луис Стивънсън
  44. (1965) „Великото плаване“ – Зинаида Шишова
  45. (1965) „Изгубеният свят“ – Артър Конан Дойл
  46. (1966) „Къщичка сред блатата“ – Евгений Рис
  47. (1966) „Калисто“ – Георгий Мартинов
  48. (1966) „Тримата от осми „О"“ – Нисон Зелеранский, Борис Ларин
  49. (1966) „Тайната на Хиреновата пирамида“ – Глеб Голубьов
  50. (1966) „Облакът на Магелан“ – Станислав Лем
  51. (1966) „Морският ястреб“ – Рафаел Сабатини

Поредица „Четиво за юноши“

[редактиране | редактиране на кода]
  1. (1967) „Пленници на Барсовата клисура“ – Вахтанг Ананян
  2. (1967) „Галатея“ – Петър Бобев
  3. (1967) „Томек на военната пътека“ – Алфред Шклярски
  4. (1967) „Загадъчният връх“ – Пелин Велков
  5. (1967) „Необикновената гимназия“ – Ивон Мейние
  6. (1967) „Съкровището на планетата Земя“ – Зора Загорска
  7. (1967) „Бързоногият Джар“ – Семьон Каратов
  8. (1967) „Тайпи“ – Херман Мелвил
  9. (1967) „Разбита вълна“ – Иван Василев
  10. (1968) „Ориноко“ – Аркади Фидлер
  11. (1968) „Синият лъч“ – Григорий Володин
  12. (1968) „Главата на професор Доуел“ – Александър Беляев
  13. (1968) „Морският вълк • Дивото зове“ – Джек Лондон
  14. (1968) „Дневникът на капитан Блъд“ – Рафаел Сабатини
  15. (1968) „Под черния флаг“ – Пол Виалар
  16. (1968) „Следотърсача“ – Джеймс Фенимор Купър
  17. (1968) „Човек без оръжие“ – Карл Брукнер
  18. (1968) „Тайнственото отвличане“ – Иван Руж
  19. (1969) „Гуапо“ – Славомир Настасиевич
  20. (1969) „Синята пиала“ – Леонид Стоянов
  21. (1969) „Непобедимият“ – Станислав Лем
  22. (1969) „Топ и Хари“ – Константин Кирица
  23. (1969) „Черният ужас“ – Константин Кирица
  24. (1970) „Приятелите от Петроград“ – Венеамин Вахман
  25. (1970) „Совино блато“ – Хорст Безелер
  26. (1970) „Долината на мълчаливите“ – Джеймс Оливър Кърууд
  27. (1971) „Историята на един живот“ – Степан Зорян
  28. (1971) „Под флага на Катриона“ – Леонид Борисов
  29. (1971) „Земя на мамутите“ – Семьон Каратов
  30. (1971) „Родното знаме“ – Жул Верн
  31. (1971) „Канадски ловци“ – Луи Бусенар
  32. (1971) „Томек при изворите на Амазонка“ – Алфред Шклярски
  33. (1971) „Чуждият“ – Ирена Юргелевичова
  34. (1971) „Скарамуш“ – Рафаел Сабатини
  35. (1971) „Наследникът от Калкута“ – Роберт Щилмарк
  36. (1972) „Човекът-амфибия“ – Александър Беляев
  37. (1972) „Трафалгар“ – Бенито Перес Галдос
  38. (1972) „Белият зъб“ – Джек Лондон
  39. (1972) „Севилската клопка“ – Яков Свет
  40. (1972) „Пътят към Рюбецал“ – Ирина Гуро
  41. (1972) „Облаци под краката“ – Анатолий Маркуша
  42. (1972) „Приятелят на Санкюлотите“ – Фердинанд и Кете Май
  43. (1972) „Какво ще излезе от теб, Фритьоф“ – Алина и Чеслав Центкевич
  44. (1972) „Владетелят на света • Продавач на въздух“ – Александър Беляев
  45. (1973) „Огнена земя“ – Франсиско Колоане
  46. (1973) „Последната война“ – Кирил Буличов
  47. (1973) „Архипелагът в пламъци“ – Жул Верн
  48. (1973) „Трима бързат за война“ – Василий Чичков
  49. (1973) „Петимата президенти“ – Павел Багряк
  50. (1973) „Разкази за джунглата“ – (сборник)
  51. (1973) „Прерията“ – Джеймс Фенимор Купър
  52. (1973) „Равнините на Абраам“ – Джеймс Оливър Кърууд
  53. (1973) „Бели лебеди летят“ – Михайло Стелмах
  54. (1974) „Човекът от глухата уличка“ – Дмитрий Тарасенков
  55. (1974) „Кавалерът Д’Армантал“ – Александър Дюма
  56. (1974) „Специална задача“ – Михаил Прудников
  57. (1974) „Дупка в морето“ – Хана Ожоговска
  58. (1974) „Кавалер на почетния легион“ – Виктор Балахонов
  59. (1974) „Леопардът от Рудрапраяг“ – Джим Корбет
  60. (1974) „Посещение при минотавъра“ – Аркадий и Георгий Вайнер
  61. (1974) „Операция „Марсиански гиберелин““ – Лотар Вайзе
  62. (1975) „Раклата на Мария Медичи“ – Йеремей Парнов
  63. (1975) „Лунен прах“ – Артър Кларк
  64. (1975) „Капаните на времето“ – Владимир Колин
  65. (1975) „Островът на съкровищата • Доктор Джекил и господин Хайд“ – Робърт Луис Стивънсън
  66. (1975) „С кораб за Рангун“ – Мартин Зелбер
  67. (1975) „Легенда за Монтвила“ – Владимир Огнев
  68. (1975) „Новак в Антарктида“ – Владимир Санин
  69. (1975) „Танкове на моста“ – Микола Далеки
  70. (1976) „Кантор разузнава“ – Рудолф Самош

Поредицата е продължена от издателство Отечество.

Поредица „Световна класика“

[редактиране | редактиране на кода]

Забележка: Стихосбирката на Христо Смирненски е издание на „Български писател“.

Поредица „Панорама“

[редактиране | редактиране на кода]

Серия „Проза“

[редактиране | редактиране на кода]
  1. Бедни хора – Фьодор Достоевски (1974)
  2. Тъмни алеи – Иван Бунин (1975)
  3. Чудната – Владимир Короленко [1] (1974)
  4. Южна поща. Земя на хората – Антоан дьо Сент-Екзюпери (1974)
  5. Веригата на слабостите – Йон Лука Караджале (1975)
  6. 10 съвременни унгарски разказвачи – Габор Мочар, Золтан Галабарди, Ищван Йорши, Булчу Берта, Габор Турзо, Ищван Чурка, Ендре Вейси, Шандор Шомогьи Тот, Шандор Сьоньи, Миклош Мункачи (1974)
  7. Метеор – Карел Чапек (1974)
  8. Не изпускай деня! – Сол Белоу (1974)
  9. Скици с въглен – Хенрик Сенкевич (1974)
  10. Воденичният камък – Маргарет Драбъл [2] (1974)
  11. Латерната – Болеслав Прус (1975)
  12. Миньорска балада – Мария Майерова (1974)
  13. Повести на Белкин – Александър Пушкин (1975)
  14. Приказки за Италия – Максим Горки (1975)
  15. Краят на дребния човек – Леонид Леонов (1975)
  16. Кавалкада – Николай С. Тихонов (1975)
  17. Преминаваме към любов – Павло Загребелни (1975)
  18. 10 съвременни румънски разказвачи – Михай Джугариу, Константин Джеорджеску, Валентин Шербу, Корина Кристя, Джеордже Гидриган, Константин Стойчу, Виорел Щирбу, Йон Марин Алмажан, Василе Андру, Дана Думитриу (1975)
  19. Записки от подземието – Фьодор Достоевски (1975)
  20. Всичко живо е трева – Клифърд Саймък (1975)
  21. Кренкбий – Анатол Франс (1975)
  22. Брачна нощ – Иван Шамякин (1975)
  23. Царството тук на земята – Алехо Карпентиер (1975)
  24. Поучителни повести – Мигел де Сервантес (1976)
  25. Кармен – Проспер Мериме (1976)
  26. Звезди над блатото – Валентин Пикул (1976)
  27. Терез Дескейру – Франсоа Мориак (1976)
  28. Портрет на художника като млад пес – Дилън Томас (1976)
  29. Три години – Антон Чехов (1976)
  30. Педро Парамо – Хуан Рулфо (1976)
  31. Бели нощи – Фьодор Достоевски (1976)
  32. Прокълнатия двор – Иво Андрич (1976)
  33. Под старите липи – Алексей Толстой (1976)
  34. 10 съвременни разказвачи от ГДР – Ана Зегерс, Ервин Щритматер, Херман Кант, Криста Волф, Зигфрид Питшман, Ирмтрауд Моргнер, Фриц Рудолф Фриз, Хелга Шютц, Фолкер Браун, Ангела Стахова (1977)
  35. Молох – Александър Куприн (1976)
  36. Гватемалски легенди – Мигел Анхел Астуриас (1976)
  37. Интервю със себе си – Курт Тухолски (1976)
  38. Капитанската дъщеря – Александър Пушкин (1977)
  39. Карюха – Михаил Алексеев (1977)
  40. 10 беларуски разказвачи – Уладзимир Караткевич, Иван Пташникав, Вечаслав Адамчик, Иван Чигринав, Леанид Гаврилкин, Анатол Кудравец, Борис Сачанка, Михас Стралцов, Генрих Далидович, Алес Жук (1977)
  41. Новели – Теодор Щорм (1977)
  42. 10 съвременни чешки разказвачи – Йозеф Рибак, Яромира Коларова, Донат Шайнер, Рудолф Калчик, Ян Козак, Ладислав Фукс, Иржи Марек, Норберт Фрид, Едуард Петишка, Йозеф Несвадба (1977)
  43. Разходката на пан Броучек из XV столетие – Сватоплук Чех (1977)
  44. Славея – Змитрок Бядуля (1977)
  45. Триминутен роман – Хайнрих Ман (1977)
  46. Люлякът – Захария Станку (1977)
  47. Разкази – Юрий Тиняков (1977)
  48. Госпожа Берта Гарлан – Артур Шницлер (1977)
  49. Максими и размисли – Франсоа дьо Ларошфуко (1977)
  50. Кой ще замине за Трускавец – Максуд Ибрахимбеков (1978)
  51. Мухамед, Мамед, Мамиш – Чингиз Хусейнов (1978)
  52. Санаториум „Арктур“ – Константин Федин (1978)
  53. Отлитащият Монахов – Андрей Битов (1978)
  54. Тонио Крьогер – Томас Ман (1978)
  55. Понеделнишки разкази – Алфонс Доде (1978)
  56. 10 съвременни словашки разказвачи – Маргита Фигули, Мило Урбан, Ян Боденек, Алфонз Беднар, Владимир Минач, Ян Йоханидес, Винцент Шикула, Петер Ярош, Душан Кужел, Иван Хабай (1978)
  57. Платеро и аз – Хуан Рамон Хименес (1978)
  58. Легенда за Сънната долина – Уошингтън Ървинг (1978)
  59. Кройцерова соната – Лев Николаевич Толстой (1978)
  60. Земетресението в Чили – Хайнрих фон Клайст (1978)
  61. Сляпа любов – Виктор С. Притчет (1978)
  62. Прекрасно лято – Чезаре Павезе (1978)
  63. Дракони – Пу Сун-лин (1978)
  64. Старинни чешки предания – Алоис Ирасек (1978)
  65. Очерци за бурсата – Николай Г. Помяловски (1978)
  66. Госпожица Антонина – Елиза Ожешкова (1978)
  67. Два милиона – Константин Треньов (1978)
  68. Страна на бащите – Сергей И. Гусев-Оренбургски (1978)
  69. Разкази за боцманмата – Алексей С. Новиков-Прибой (1978)
  70. Жълтата роза – Мор Йокаи (1978)
  71. Акварел – Александър Грин (1978)
  72. Албатросът – Сюзън Хил (1978)
  73. Нравите на улица Растеряева – Глеб Успенски (1979)
  74. Чучулигата – Дежьо Костолани (1979)
  75. Започвам да разбирам – Вадим Фролов (1979)
  76. Когато гладувахме и воювахме – Рита Буми-Папа (1979)
  77. Юнска нощ – Ярослав Ивашкевич (1979)
  78. Тривърхата шапка – Педро Антонио де Аларкон (1979)
  79. Пясъчната учителка – Андрей Платонов (1979)
  80. Западна сага – Арнолд Цвайг (1979)
  81. Бароков концерт – Алехо Карпентиер (1979)
  82. И накрая в затвора – Алдо Де Яко (1979)
  83. Кой защити Катрин Ламберт? – Ингеборг Древиц (1979)
  84. Силва – Веркор (1979)
  85. Пръв спомен – Ана-Мария Матуте (1979)
  86. 10 съвременни френски разказвачи – Андре Дотел, Ерве Базен, Анри Тома, Жилбер Сесброн, Жан-Луи Кюртис, Даниел Дьоплан, Роже Грьоние, Даниел Буланже, Ж. М. Г. льо Клезио, Патрик Модиано (1980)
  87. Огънят поглъща огъня – Ерве Базен (1980)
  88. Чуй своя час – Мая Ганина (1980)
  89. Три поучителни повести и един пролог – Мигел де Унамуно (1980)
  90. Присъдата – Владимир Солоухин (1980)
  91. Семейството на Паскуал Дуарте – Камило Хосе Села (1980)
  92. Диан Ланстер – Жан-Дидие Волфром (1980)
  93. Писма от Англия – Карел Чапек (1980)
  94. Запишете ме в мафията – Луиджи Малерба (1980)
  95. На лов с гонче – Леонид Первомайски, Григир Тютюнник, Юрий Мушкетик, Микола Кравчук, Юрий Шчербак, Евген Гуцало, Нина Бичуя, Володимир Дрозд, Володимир Яворивски, Катерина Мотрич (1980)
  96. Елегия за мадона Фиамета – Джовани Бокачо (1980)
  97. Бели градове – Александър Вампилов (1981)
  98. 10 съвременни уругвайски разказвачи (1981)
  99. 10 съвременни полски разказвачи – Ярослав Ивашкевич, Адолф Рудницки, Корнел Филипович, Ян Копровски, Зофия Бистрицка, Славомир Мрожек, Марек Новаковски, Януш Гловацки, Едвард Редлинцки, Анджей Пастушек (1981)
  100. И ангелите там не смеят да пристъпят – Е. М. Форстър (1981)
  101. Нова среща – Ана Зегерс (1981)
  102. Австрийски разказвачи (1981)
  103. Провинцията на човека – Елиас Канети (1981)
  104. Кой е виновен? – Александър Херцен (1981)
  105. Повест за разума – Михаил Зошченко (1982)
  106. Мили бо пер! – Тибор Дейри (1981)
  107. Полунощно слънце. Десет разказвачи от Север – Петер Сееберг (Дания), Вили Сьоренсен (Дания), Гудбергур Бергсон (Исландия), Оулафур Хаукур Симонарсон (Исландия), Йохан Борген (Норвегия), Аксел Сандемусе (Норвегия), Туве Янсон (Финландия), Мерта Тиканен (Финландия), Сивар Арнер (Швеция), Ларш Густафсон (Швеция) (1981)
  108. Ясновидката – Маргарет Атууд (1982)
  109. 451° по Фаренхайт – Рей Бредбъри (1982)
  110. Повелителят на мухите – Уилям Голдинг (1982)
  111. Имало едно време. ZOO, или нелюбовни писма – Виктор Шкловски (1982)
  112. Черни птици – Пьотър Проскурин (1982)
  113. Градинско увеселение – Катрин Мансфийлд (1982)
  114. Късче море и прозорец. Десет кубински разказвачи – Дора Алонсо, Онелио Хорхе Кардосо, Хуан Лейва Гера, Густаво Егурен, Ноел Наваро, Давид Буси, Мигел Колясо, Мануел Кофиньо, Уго Чинеа, Мирта Яниес 1982)
  115. Земята на тъжните портокали. Десет палестински разказвачи – Гассан Канафани, Емил Хабиби, Яхия Яхлаф, Рашад Абу Шауар, Ханна Ибрахим, Тауфик Файяд, Махмуд Шукайр, Али Хусайн Халаф, Джамал Баннура, Мухаммад Али Таха (1982)
  116. Боровинка, зрънце алено – Леонид Фролов (1983)
  117. Вдовишкият параход – Ирина Грекова (1983)
  118. Голямата къща – Хосе Солер Пуиг (1983)
  119. Къщата с лебеда – Мартин Валзер (1983)
  120. Нощни пеперуди – Едуардас Межелайтис (1984)
  121. Репетиция – Нина Бичуя (1984)
  122. Без невинност – Кърт Вонегът (1984)
  123. Три жени – Роберт Музил (1984)
  124. Следа все още има – Даниил Гранин (1985)
  125. Есенен пейзаж. Десет японски разказвачи – Дадзай Осаму, Оока Шохей, Хаяши Фумико, Ясуока Шотаро, Шига Наоя, Фумио Нива, Ендо Шусаку, Иноуе Ясуши, Ое Кендзабуро, Арийоши Савако (1985)
  126. Епепе – Ференц Каринти (1985)
  127. Пластична хирургия – Гийом Аполинер (1985)
  128. Счупеното огледало – Катрин Ан Портър (1985)
  129. Йени – Сигрид Унсет (1985)
  130. Синкавият здрач на вечерта – Шевкет Мусарай, Димитър С. Шутерики, Али Абдиходжа (1985)
  131. Площад Диамант – Мерсе Родореда (1985)
  132. Салът на „Медуза“ – Франсоа Вейерганс (1986)
  133. Книга за снобите – Уилям Мейкпийс Такъри (1987)
  134. Тайната на отец Браун – Г. К. Честъртън (1986)
  135. Дългият поход – Уилям Стайрън (1987)
  136. Восъчната жена. Десет испански автора – Мерседес Салисакс, Висенте Сото, Франсиско Гарсия Павон, Кармен Лафорет, Медардо Фрайле, Кармен Мартин Гайте, Хуан Бенет, Даниел Суейро, Франсиско Умбрал, Феликс Гранде (1988)
  137. Луната залезе – Джон Стайнбек (1988)
  138. Разговор за коня на Балзак – Герт Хофман (1988)
  139. Кучешко сърце – Михаил Булгаков (1989)
    140. [3]

Серия „Поезия“

[редактиране | редактиране на кода]
  1. Океан – Пабло Неруда (1974)
  2. Басни – Жан дьо Лафонтен (1974)
  3. Пух и перушина – Козма Прутков (1975)
  4. Американски негърски поети – Франсиз Харпър, Пол Лорънс Дънбар, Джорджия Дъглас Джонсън, Фентън Джонсън, Клод Маккей, Джоузеф Сиймън Котър, Франк Хори, Стърлинг Браун, Лангстън Хюз, Арна Бонтан, Каунти Кълън, Франк Маршал Дейвис, Уейринг Къни, Ричард Райт, Маргарет Данър, Робърт Хейдън, Лесли Колинз, Дъдли Рендал, Рей Дърем, Маргарет Уокър, Гуендолин Брукс, Джеймз Еманюел, Наоми Меджет, Мери Еванс, Тед Джоунс, Калвин Хърнтън, Лерой Джоунз, Боб Кауфман, Джон Ревън, Джей Райт, Майкъл Харпър, Норман Джордан, Ричард Томас, Чарлз Андерсън, Карл Уендъл Хайнс, Карал Фриман, Дон Ли, Уилям Харис, Юсеф Иман, Ники Джовани, Лорънс Бенфорд, Виктор Ернандес Крус (1975)
  5. Кесия с ум – средновековни френски жанрове /съд. I. Забавни истории, фарсове и каламбури, II. Поучителни истории, III. Любовни и кавалерски истории (1976)
  6. Трима френски поети – Шарл Бодлер, Пол Верлен, Артюр Рембо (1978)
  7. Песен за Хайауата – Хенри У. Лонгфелоу (1979)
  8. Осем италиански поети – Умберто Саба, Дино Кампана, Джузепе Унгарети, Еудженио Монтале, Чезаре Павезе, Пиер Паоло Пазолини, Марио Луци, Лучо Пиколо (1981)
  9. Петима съвременни френски поети – Ив Бонфоа, Андре дьо Буше, Жак Дюпен, Мишел Деги, Клод Естебан (1983)
  10. Трима съветски поети – Виктор Соснора, Пьотър Вегин, Владимир Рецептер (1984)
  11. Трима чешки поети – Вилем Завада, Франтишек Хрубин, Иржи Жачек (1985)
  12. Кръглолика земя – Татяна Кузовлева, Людмила Шикина, Лорина Димова, Лариса Тараканова, Татяна Бек (1987)
  13. Съвети към добрия пътник – Пол Клодел, Виктор Сегален (1988)
  14. Нощен полет. Петима сръбски поети – Душан Матич, Миодраг Павлович, Иван Лалич, Йован Христич, Бранко Милкович (1989)

Серия „Художествена документалистика“

[редактиране | редактиране на кода]
  1. Нито ден без ред – Юрий Олеша (1975)
  2. Персийски писма – Шарл дьо Монтескьо (1974)
  3. Дневници – Александър Блок (1976)
  4. Новият ден на човечеството – Анатол Франс, Ромен Ролан, Бърнард Шоу, Анри Барбюс, Мартин Андерсен-Нексьо, Рафаел Алберти, Пол-Вайан Кутюрие, Томас Ман, Хайнрих Ман, Джон Рийд, Хърбърт Уелз, Тиъдор Драйзър, Лион Фойхвангер, Жоржи Амаду, Пабло Неруда, Рабиндранат Тагор, Шон О'Кейси, Ектор Бехар Ривера, Чарлз Пърси Сноу, Джуда Уотън, Луис Кордоса и Арагон, Алва Беси, Густаво Валкарсел, Уинстън Орильо, Катарин Сюзан Причард, Хуан Риос, Хорхе Саламея, Джеймз Олдридж, Арман Лану, Филип Боноски (1977)
  5. Хиляда танка в юмрук – Александър Кривицки (1977)

Серия „Мемоари“

[редактиране | редактиране на кода]
  1. Спомени за Пушкин – Сергей Лвович Пушкин, Олга Сергеевна Павлишчева, Иван Иванович Пушчин, Пьотър Вяземски, Александра Михайловна Каратигина (А. М. Колосова), Фьодор Глинка и др. (1974)
  2. Спомени за Горки – Надежда Крупская, Мария Фьодоровна Андреева, Александър Серафимович, А. М. Калюжин, Фьодор Хитровски, Степан Скиталец и др. (1975)
  3. Спомени за Маяковски – Пьотър Келин, Александър Авелиевич Мгебров, Мария Фьодоровна Андреева, Корней Чуковски и др. (1976)
  4. Спомени за Чехов – Владимир Короленко, Иван Шчеглов, Игнатий Потапенко, Константин Станиславски, Владимир Немирович-Данченко, Максим Горки, Александър Куприн и др. (1977)
  5. Спомени за Гогол – Т. Г. Пашченко, А. П. Стороженко, Н. П. Мундт, Д. М. Погодин и др. (1978)
  6. Спомени – Владимир Г. Короленко (1978)
  7. Литературни спомени – Иван Панаев (1979)
  8. Елмазен мой венец – Валентин Катаев (1981)
  9. Днес и някога – Константин Симонов (1982)
  10. Моите неписани мемоари – Катя Ман (1989)

Серия „Писма“

[редактиране | редактиране на кода]
  1. Писма – Антон Чехов, Максим Горки (1974)
  2. Писма до Луиз Коле – Гюстав Флобер (1976)
  3. Писма – Сергей Есенин (1976)
  4. Писма – Владимир Г. Короленко, Максим Горки (1978)
  5. Писма: Тургенев – Виардо – Иван Тургенев (1979)
  6. Насън и наяве – Александър Блок (1981)
  7. Роден съм да живея в самота – Франц Кафка (1981)
  8. Ваш И. У. – Ивлин Уо (1982)
  9. Писма – Ромен Ролан (1983)
  10. Писма от чекмеджето – Карел Чапек (1985)
  11. Писма – Фредерик Шопен, Жорж Санд (1985)
  12. Писма – Хенрик Ибсен (1986)
  13. Писма – Борис Пастернак (1986)
  14. Писма – Висарион Белински (1987)
  15. Писма – Жорж Санд, Гюстав Флобер (1989)

Серия „Хумор“

[редактиране | редактиране на кода]
  1. Автобиография – Бранислав Нушич (1974)
  2. Избрано – Марк Твен (1975)
  3. На лов с усмивка – Остап Вишня (1976)
  4. Медресе на смеха (1977)
  5. Фейлетони – Михаил Колцов (1978)
  6. Разкажи ни за пуйката, Джо! – Алан Маршал (1978)
  7. Фантомаси – хумористични разкази и фейлетони от 50 руски автори (1978)
  8. Амфитеатър – Рашко Стойков (1978)
  9. Разкази и фейлетони – Иля Илф, Евгений Петров (1979)
  10. Еманципация на мъжете (1979)
  11. Винаги има надежда (унгарски хумор) – Бела Гадор, Ищван Поркейн, Ищван Чурка, Ласло Таби, Емил Коложвари, Гейза Пашканди, Миклош Гярфаш, Карой Сакони, Георг Молдова, Шандор Новобацки, Силвестер Галамбош, Георг Микеш, Тамаш Баран, Андраш Кюрти, Петър Тардош, Барна Радвани (1979)
  12. Купе за двама – Леонид Ленч (1980)
  13. Записки на наивника – Аркадий Аверченко (1982)
  14. Ако импресионистите бяха зъболекари – Уди Алън (1982)
  15. Квадратното яйце – Мънро-Саки (1982)
  16. Чудовището Хоклайн. Едно сомбреро пада от небето – Ричард Бротиган (1982)
  17. Хиперболи – Юрий Ивакин (1983)
  18. Бедните са луди – Чезаре Дзаватини (1983)
  19. Човекът с чадъра и други разкази – Роалд Дал (1985)

Серия „Литературно наследство“

[редактиране | редактиране на кода]
  1. Съветски писатели. Том 1 – Максим Горки, Александър Серафимович, Валерий Брюсов, Михаил Пришвин, Константин Треньов, Анатолий Луначарски, Александър Блок, Алексей Толстой, Демян Бедни, Самуил Маршак, Фьодор Гладков, Тарас Шевченко, Якуб Колас (1974)

Библиотека за антична литература „Хермес“

[редактиране | редактиране на кода]

Библиотека „Театър“ (1966 – 1982 г.)

[редактиране | редактиране на кода]
  1. Животът на Галилей – Бертолд Брехт (1966)
  2. Оптимистична трагедия – Всеволод Вишневски (1966)
  3. Физици – Фридрих Дюренмат (1966)
  4. Първият ден на свободата – Леон Крючковски (1966)
  5. След грехопадението – Артър Милър (1966)
  6. Гърнето. Менехмовците – Тит Макций Плавт (1966)
  7. Затворниците от Алтона – Жан-Пол Сартр (1967)
  8. Мандрагора – Николо Макиавели (1967)
  9. Омагьосаната мелница – Михайло Стелмах (1967)
  10. Мистерия-буф – Владимир Маяковски (1968)
  11. Следствието – Петер Вайс (1968)
  12. Чучулигата – Жан Ануи (1968)
  13. Човекът с пушка – Николай Погодин (1969)
  14. Шест лица търсят автор – Луиджи Пирандело (1969)
  15. Четирите годишни времена – Арнълд Уескър (1970)
  16. Добрият човек от Сечуан – Бертолт Брехт (1970)
  17. Златната карета – Леонид Леонов (1970)
  18. Дългият път на деня към нощта – Юджийн О'Нийл (1971)
  19. Лисицата и гроздето – Гилерме Фигейреду (1971)
  20. На лъжата краката са дълги – Едуардо де Филипо (1971)
  21. Брониран влак 14 – 69 – Всеволод Иванов (1971)
  22. Топаз – Марсел Паньол (1971)
  23. Червени рози за мен – Шон О'Кейси (1972)
  24. Машенка – Александър Афиногенов (1972)
  25. Троянската война няма да се състои – Жан Жироду (1972)
  26. Кой се страхува от Вирджиния Улф? – Едуард Олби (1972)
  27. Голямата печалба – Ектор Кинтеро (1972)
  28. Земята е кръгла – Арман Салакру (1973)
  29. Любов Яровая – Константин Треньов (1973)
  30. Р. У. Р. – Карел Чапек (1973)
  31. Трамвай „Желание“ – Тенеси Уилямс (1973)
  32. Пред залез слънце – Герхарт Хауптман (1974)
  33. Крал Ричард II – Уилям Шекспир (1974)
  34. Краят на книга шеста – Йежи Брошкевич (1974)
  35. Блясък и смърт на Хоакин Муриета – Пабло Неруда (1975)
  36. Драконът – Евгений Шварц (1975)
  37. Пламъкът на факела – Гюла Ийеш (Дюла Ийеш) (1975)
  38. Соло за биещ часовник – Освалд Захрадник (1976)
  39. Летни разходки – Афанасий Салински (1976)
  40. Соната на призраците – Август Стриндберг (Аугуст Стриндберг) (1976)
  41. Господа Глембаеви – Мирослав Кърлежа (1976)
  42. Сняг над кедъра – Иван Буковчан (1977)
  43. Юнона и Пауна – Шон О'Кейси (1977)
  44. Обществено мнение – Аурел Баранга (1977)
  45. Години на странстване – Алексей Арбузов (1977)
  46. Синята птица – Морис Метерлинк (1978)
  47. Когато разумът спи – Антонио Буеро Валиехо (1978)
  48. Миналото лято в Чулимск – Александър Вампилов (1978)
  49. Доня Росита или езикът на цветята – Федерико Гарсиа Лорка (1978)
  50. Дон Жуан или любовта към геометрията – Макс Фриш (1979)
  51. Архангелите не играят флипер – Дарио Фо (1979)
  52. Шампионатът – Джейсън Милър (1979)
  53. Шести юли – Михаил Шатров (1979)
  54. Ние, долуподписаните – Александър Гелман (1980)
  55. В очакване на Годо – Самюел Бекет (1980)
  56. Сватба – Елиас Канети (1980)
  57. Кухненският асансьор. Ничия земя. Измяна – Харолд Пинтър (1980)
  58. Есенна соната – Ингмар Бергман (1981)
  59. Приказки за виенската гора. Дон Жуан се връща от война – Йодьон фон Хорват (1981)
  60. Пет вечери. Дулсинея Тобоска – Александър Володин (1981)
  61. Юбю рогоносец – Алфред Жари (1982)
  62. Раздяла през юни. Лов на диви патици. Провинциални анекдоти – Александър Вампилов (1982)

„Полска библиотека“ (1981 – 1988 г.) [4]

[редактиране | редактиране на кода]

Издания с твърди корици и обложки:

1981
1982
1983
1984
1985
1986
1988

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ md-eksperiment.org
  2. ↑ liternet.bg
  3. ↑ Библиотека „Панорама“. Комплект от 181 книги
  4. ↑ кратко представяне и списък на изданията: стр. 301 – 303 в последната книга от поредицата
  5. ↑ в списъка, приложен в последната книга, е отбелязана година на издаване 1981
  6. ↑ litvestnik.wordpress.com
  7. ↑ в списъка, приложен в последната книга, е отбелязана година на издаване 1987

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Народна_култура&oldid=12147367“.