Мария Кунцевичова
Мария Кунцевичова Maria Kuncewiczowa | |
![]() Мария Кунцевичова, около 1933 г. | |
Родена | 30 октомври 1895 г. |
---|---|
Починала | 15 юли 1989 г. |
Професия | писател, драматург, журналист, преводач |
Националност | ![]() |
Активен период | 1918 – 1989 |
Жанр | драма, мемоари, пътепис, документалистика |
Известни творби | „Чужденка“ |
Награди | ![]() ![]() |
Съпруг | Йежи Кунцевич (1921 – 1984) |
Деца | 1 |
Уебсайт | |
Мария Кунцевичова в Общомедия |
Мария Кунцевичова (на полски: Maria Kuncewiczowa) е полска журналистка, преводачка, драматург и писателка на произведения в жанра социална драма, пътепис, мемоари и документалистика.[1][2][3]
Биография и творчество
[редактиране | редактиране на кода]Мария Кунцевичова е родена на 30 октомври 1895 г. в Самара, Руска империя[1], в патриотичното полско семейство на Аделина Дзюбински, цигуларка, и Юзеф Шчепански, директор на полската гимназия в Плоцк. Има по-голям брат.[2] През 1899 г. семейството се мести във Варшава. От 1906 г. учи 6 години в пансиона на г-жа Аспис в Плоцк, където получава диплома за домашен учител.[3] През 1913 г. заминава за Франция с майка си, където следва френска филология за една година в университета на Лотарингия в Нанси.[3] След завръщането си в Полша следва полска филология във Философския факултет на Ягелонския университет в Краков. През 1917 г. се премества във Варшава, където продължава обучението си във Варшавския университет.[3] Едновременно работи като преводач в Министерството на външните работи и и участва като преводач в Парижката мирна конференция през 2019 г. Тя също така завършва Варшавската консерватория и Парижката консерватория в оперния клас, и се изявява като певица на полските сцени.[2][3]
Заедно с работата си публикува свои материали в седмичниците „Бръшлян“, „Модерна жена“ и „Литературни новини“ под псевдоним.[1] Дебютира през 1918 г. с поетичния разказ „Амбър“. През 1921 г. се омъжва за Йежи Кунцевич, есеист, адвокат и политик, с когото имат син.[2] Раждането на синът ѝ я вдъхновява да напише сборника „Съюз с дете“, който е издаден през 1927 г. и е цикъл от разкази, които предлагат нов поглед към майчинството и въпросите, които то повдига у жената – за болката, умората и усещането, че детето отнема цялата жизнена енергия на жената и че бременността разрушава нейното тяло.[1][3] През следващите години пише романи, разкази и колони. През 1924 г. става член на полския ПЕН клуб[3], на чиито конгреси присъства в Прага и Париж, а по-късно, в периода 1940 – 1946 г. е негов вицепрезидент.[2]
В периода 1927 – 1939 г. живее със семейството си в Казимеж Долни, живописно курортно градче, което се радва на репутацията на убежище за артистичната общност в Полша. През 1931 г. умира майка ѝ (която е вдъхновение за образа на Роза Жабчинска от романа ѝ „Чужденка“), а същата година и баща ѝ, което силно ѝ въздейства.[3] През 1933 г. е издаден сборникът ѝ с разкази, озаглавен „Две луни“, в чиито истории действието се развива в Казимеж Долни. По историите в сборника „Две луни“ през 1993 г. е екранизиран едноименния филм.[2]
През 1936 г. е публикуван първия ѝ роман „Чужденка“, който и носи световна известност. Книгата представлява сборник от спомени, лишени от хронологичен ред и с отклонения, на героинята Ружа Жабчинска, жена, колкото деспотична, толкова и дълбоко нещастна в плетеница от емоции, полякиня, която трябва да се изправи срещу другостта на своето руско възпитание.[2] Смята се, че книгата е шедьовър на полската психологическа проза.[1] През 1986 г. романът е екранизиран в едноименния филм с участието на Ева Вишневска в образа на героинята.[2]
В периода на възход на нацизма тя е в сърдечни отношения с колеги писатели от еврейски произход и се интересува от еврейската култура и от ционисткото движение. Поканена е от еврейския клон на ПЕН центъра да посети Палестина, където води обширни бележки, които са отпечатани в книгата „Градът на Ирод: Палестински бележки“ само седмици преди германското нападение от септември 1939 г. Нейните съпричастни коментари за проблемите и постиженията на еврейския ренесанс в Палестина, особено за ролята на евреи, родени в Полша, остават исторически и литературен принос.[2]
След избухването на Втората световна война, през последните месеци на 1939 г. тя напуска Полша, което е началото на нейната дълга емиграция във Франция, Англия и САЩ. Живее във Франция до 1940 г., след което се отправя към Англия, където започва работа като заместник-президент в новосъздадения клон на ПЕН клуба.[2] Работи и в ООН, където предлага създаването на статут на „граждани на света“ за имигранти, на които историята и идеологията отказват дом и родина, но предложението не намира подкрепа.[2] Съпругът ѝ е вицепрезидент на Полския национален съвет в изгнание в Лондон по време на войната.[2] През 1955 г. тя заминава за САЩ, където в периода 1963 – 1971 г. преподава полска литература в Чикагския университет.[1] При пенсионирането си през 1971 г. е наградена с медала на Фондация „Костюшко“ като признание за изключителния ѝ принос към полската и американската култура.[2] През 1971 г. се връща в Полша и живее в Казимеж Долни[3], а през годините 1970 – 1984 г. прекарва зимните месеци в Италия.[1]
Тя е носителка на множество награди.[1] През 1937 г. тя печели литературната награда на град Варшава. През 1938 г. е наградена с отличието „Златен лавр“ на Полската академия за литература.[2] През 1966 г. е удостоена с литературната награда „Влодзимеж Пиетжак“.[2] През 1974 г. и през 1978 г. получава Държавна награда І-ва степен.[2] През 1982 г. получава наградата на Полския център на Европейската асоциация на културата. През май 1989 г. университетът „Мария Кюри-Склодовска“ в Люблин ѝ дава почетното отличие „доктор хонорис кауза“.
Мария Кунцевичова умира на 15 юли 1989 г. в Казимеж Долни, Полша, където е погребана.[1] Със завещанието си създава фондация „Кунцевич“, която да работи за разбирателство и приятелство със съседните народи.[2]
Нейната къща в Казимеж Долни от 2005 г. е направена на къща музей за нея, съпруга ѝ и за техния племенник – писателят Ян Юзеф Шчепански, като част от музея на река Висла.[1]
Произведения
[редактиране | редактиране на кода]Самостоятелни романи
[редактиране | редактиране на кода]- Cudzoziemka (1936)[3][1]
Чужденка, изд. „Славчо Атанасов“ (1944), прев. Веселина Геновска
Чужденка, изд.: „Народна култура“, София (1985), прев. Малина Иванова - Zmowa nieobecnych (1946)
- Leśnik (1952)
- Gaj oliwny (1961)
- Tristan 1946 (1967)
Тристан 1946, изд.: „Хр. Г. Данов“, Пловдив (1983), прев. Лилия Рачева
Сборници
[редактиране | редактиране на кода]- Przymierze z dzieckiem (1927) – разкази[1][3]
- Dwa księżyce (1933)
- Przyjaciele ludzkości (1939) – разкази
- Serce kraju (1939) – разкази
- Zagranica (1939)
- W domu i w Polsce (1939) – разкази
- Nowele i Bruliony prozatorskie (1985)
Пиеси
[редактиране | редактиране на кода]- Miłość panieńska (1932) – пиеса в 4 действия[1][3]
- Dni powszednie państwa Kowalskich (1938) – радиороман
- Kowalscy się odnaleźli (1938) – продължение на радиоромана
Документалистика
[редактиране | редактиране на кода]- Dyliżans warszawski (1935) – колони[1][3]
- Miasto Heroda. Notatki Palestyńskie (1939)
- Thank you for the rose (1950)
- Odkrycie Patusanu (1958) – пътеписи
- Don Kichot i niańki (1965) – пътеписи
- Fantomy (1972) – автобиографична проза
- Fantasia alla Pollacca (1979) – за писателя Станислав Пшибишевски
- Rozmowy z Marią Kuncewiczową (1983)
- Przeźrocza. Notatki włoskie (1985)
Екранизации
[редактиране | редактиране на кода]- 1986 Cudzoziemka
- 1993 Dwa ksiezyce
Източници
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]![]() ![]() |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Maria Kuncewiczowa в Уикипедия на полски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|