Петър Манолов
| Петър Манолов | |
| Роден | 1939 г. |
|---|---|
| Починал | 7 февруари 2016 г. |
| Професия | възпитател, журналист, метеоролог на фар, директор на издателство |
| Националност |  България |
| Деца | Манол Петров (Моно Петра) |
Петър Манолов е български поет, дисидент, член на Съюза на българските писатели. Съосновател е на профсъюз „Подкрепа“, фондация „Болната планета – ВЗОВ“ и „Св. Урбань“.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Петър Манолов е роден през 1939 г. в Садово, Сунгурларско. Продължава образованието си в град Сунгурларе, военно училище в Силистра и завършва Софийския държавен университет.
Работи като възпитател, журналист, метеоролог на фара на н. Емине. През 1968 г. се заселва за постоянно в местността Урбань-Иракли (дн. Пешова колиба) в землището на с. Емона.
В началото на 1989 г. е арестуван като секретар на учреденото на 16 януари 1988 г. Независимо дружество за защита правата на човека в България (НДЗПЧБ) и обявява гладна стачка, отразявана от радио „Свободна Европа“ и други чуждестранни медии[1][2][3].
През февруари 1989 г. ЦК на БКП разпорежда провеждане на открити партийни събрания в цялата страна с обсъждане и заклеймяване на поезията по цитати[4]. Следват арести, назначаване на денонощна охрана, заплахи за малолетния Манол (художника Моно Петра) и защита от международната демократична обшественост – юристи, журналисти, поети и писатели: Курт Вонегът, Норман Мейлър, Айзък Азимов, Алън Гинсбърг, Уилям Стайрън, Рене Таверние, Блага Димитрова и др., а на 20 май 1989 г. е екстрадиран от страната.
В емиграция участва в колоквиумите „Свободата на Духа“ (юни 1989 г., Париж) и „Проблемите на малцинствата“ (март 1990 г., Копенхаген), където (под влияние на есето на Георги Марков „За благодарността“) се ражда идеята за фондация „Болната планета – ВЗОВ“. Сътрудничи на сп. „Континент“, в. „La Pensée Russe“, Радио Франс Ентернасионал и парижкия клон на Амнести Интернешънъл.
Завръща се от Франция и през 1991 г. е избран за главен секретар на Съюза на българските писатели, а фондацията приема да домакинства международна конференция за правата на кюрдите в София (1995) и подсилва гласове против смъртната присъда на йеменски поет, тибетски електротехник, както и международно огласяване (съвместно с физика З. Вардосанидзе) на преследваните 100 грузински учени-демократи, петима от които със смъртни присъди.
Ръководи държавното издателство „Народна култура“ (1997 – 2002), от което е уволнен от правителството на Симеон Сакскобургготски[5].
Умира в Пловдив на 7 февруари 2016 г.[6]
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- „Докато стана пясък“, стихове, ДИ, Варна, 1980
- „Весене“, стихове, ДИ Варна, 1982
- „Две поеми“, Кръг 39, София, 1990
- „Кръгова отбрана“, стихове и поеми, ИК Български писател, София, 1991
- „Епиметей“, стихове и поеми, ИК „Христо Ботев“, София, 1993
- „Кобни думи“, избрани терористични стихове за отбрана, Малък Сечко, 2011, второ издание
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ „Le dissident Petar Manolov a récupéré ses archives“, lemonde.fr, 15.02.1989 ((fr))
- ↑ „L'écrivain Petar Manolov poursuit sa grève de la faim“, lemonde.fr ((fr))
- ↑ „Pourquoi je suis radical et determine“. – Point de vue; „Demokratie ist nureine Frage der Zeit“. – Suddeutche Zeitung, mai 27/28, 1989
- ↑ В. „Работническо дело“ от 7 и 11 февруари 1989 г.
- ↑ Заповед № РД-18-202, 19.04.2002 на Министерството на икономиката
- ↑ „Отиде си и поетът Петър Манолов“ Архив на оригинала от 2016-02-15 в Wayback Machine., plovdiv-online.com, 07.02.2016 г.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- От и за Петър Манолов в Своден каталог НАБИС - национален каталог на академичните библиотеки в България
- „На мястото на срещата ни чакаха служители на ДС…“ (Протокол от (опита за) събрание на Независимото дружество за човешки права в Ихтиман през декември 1988 г.), публикация в блога bulgaria1989.wordpress.com от 20 ноември 2010
- Международният PEN клуб в защита на Петър Манолов (факсимиле от писмото на международния PEN клуб от 10 февруари 1989 до българския посланик в Париж), публикация в блога bulgaria1989.wordpress.com от 7 януари 2010
- Достойни личности като отец Благой Топузлиев измиха срама от челото ни Архив на оригинала от 2013-09-27 в Wayback Machine. Разказ на Петър Бояджиев за отец Благой Топузлиев и Петър Манолов
- Христо Марков си спомня за подписката срещу Петър Манолов, potv.eu, 15.02.2009
- Интервюта на Румяна Узунова с поета Петър Манолов (14.02.1989 г.), omda.bg
- Георги Марчев, Да те разпитва офицерът от ДС, предложил Пеевски за следовател, dnevnik.bg 30 март 2014
|
