Емине
| Емине | |
 Нос Емине | |
| Информация | |
|---|---|
| Акватория | Черно море |
| Височина | 15 m |
  | |
| Емине в Общомедия | |
Нос Емине е скален нос на черноморското крайбрежие на България. Намира се на 79 км южно от Варна, 54 км северно от Бургас и 14 км южно от Обзор. Носът представлява източния край на Старопланинската верига и условно разделя българското Черноморие на Северно и Южно.
Нос Емине е защитена територия от категорията „природна забележителност“. Обявен е за такава през 1976 година.
На Емине завършва Европейският пешеходен маршрут Е-З, българската част от който е маршрутът „Ком - Емине“. Северно от носа се намира защитената местност Иракли.
Емине представлява почти отвесна 60-метрова скала, заобиколена от стотици подводни и стърчащи над водата скали, пръснати навътре в морето на повече от 250 метра. Точно затова брегът тук е изключително опасен за корабоплаване и моряците го заобикалят отдалеч. На носа действа морски фар.
В района на нос Емине има останки от средновековен манастир и от крепостта Емона. Названието ѝ произлиза от древногръцкото име на Стара планина – Аемон. Същото име носи и близкото село Емона.
Легенда
[редактиране | редактиране на кода]
Някога пазач на фара бил стар моряк, който живеел тук с единствената си и много красива дъщеря. Тя расла на воля – плувала, карала лодка, ловяла риба. Суровото море я направило силна и смела. Веднъж в страшна буря тя спасила давещ се моряк корабокрушенец. Морякът се влюбил в девойката. На раздяла обещал да се върне, но забравил дадената дума. От сутрин до вечер, застанала на носа, девойката чакала своя любим. Накрая, обезумяла от отчаяние, се хвърлила в морето и вълните станали пурпурночервени.[1]
Други
[редактиране | редактиране на кода]На Емине е наречена улица в квартал „Хиподрума“ в София (Карта).
Източници
[редактиране | редактиране на кода]↑ Наследството на България Архив на оригинала от 2019-04-23 в Wayback Machine.
| |||||||||||||||||||
