Равда

Равда
	Равда
	Равда Равда
Общи данни
Население	3153 души (15 март 2024 г.); 94,4 души/km²
Землище	11,4 km²
Надм. височина	5 m
Пощ. код	8238
Тел. код	0554
МПС код	А
ЕКАТТЕ	61056
Администрация
Държава	България
Област	Бургас
Община; – кмет	Несебър; Николай Димитров ; (независим политик; 2007)
Кметство; – кмет	Равда; Андон Бакалов; (МОРЕ)
	Равда в Общомедия

Равда е курортно село в Югоизточна България. То се намира в община Несебър, област Бургас.

География

Равда се намира на 3 km от Ахелой, на 4 km от общинския център Несебър, на 7 km от Слънчев бряг, на 25 km от летище Бургас и на 30 km от областния център Бургас.

История

Към 1924 година в Равда се заселват бежанци от Егейска Македония, те са основно от Куфалово и Бозец, а няколко семейства са от Киркалово, Зорбатово, Баровица, Рамел, Пласничево, Кадиново и Вехти Пазар.^[2] Вече на 29 юли 1924 година по инициатива на Димитър Палчев се основава македонското културно-просветно и благотворително братство в Равда, което е част от Съюза на македонските емигрантски организации в България.^[3] На 16 декември 1925 година, в предвечерието на областна сбирка на Съюза на македонските младежки организации в Поморие, в Равда се основава македонска младежка организация „Павле Кониковски“.^[4]

След демократичните промени Равда се превръща в популярна туристическа дестинация. Селото има развита инфраструктура, с много новопостроени хотели и добра плажна ивица.

Население

Етнически състав

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[5]

	Численост
Общо	2088
Българи	1931
Турци	-
Цигани	-
Други	10
Не се самоопределят	-
Неотговорили	133

Транспорт

Постоянен автобусен транспорт осигурява връзка на Равда с Бургас, Несебър и Слънчев бряг. Маршрутни таксита, минибусове и таксита се движат по един и същ маршрут. Частен воден транспорт до Бургас и Несебър може да се договори с лодкарите.

Културни и природни забележителности

Равда, заедно с местността, която го разделя от град Несебър, е летен морски курорт, известен в миналото с многобройните си детски, ученически и студентски почивни лагери. Редовни автобусни линии има до Бургас (на 30 мин), Слънчев бряг(20 мин) и Несебър (на 10 мин). Днес курорта разполага с хотели, частни квартири, ресторанти и дискотеки.

Спорт

ФК „Равда 1954“ се състезава във В футболна група, отборът притежава стадион със 100 седалки и с размери на игралното поле 90/45.

Личности

Свързани с Равда

Георги (Гошо) Атанасов, български революционер, деец на ВМРО, през септември на 1934 година укривал Иван Михайлов в дома си в Равда при неговото бягство в Турция ^[6]
Вангел Костадинов Голев, български революционер, деец на ВМРО, след 1944 година работил в ТКЗС в Равда ^[7]

Галерия

Кметството.
Паметна плоча.
Курортен комплекс в Равда.

Източници

↑ www.grao.bg
↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.487
↑ Ново братство въ с. Равда (месемврийско) на 29 юлии т. г. // Независима Македония. Година II, Брой 70. 9 августъ 1924 г. с. 3.
↑ Съюзенъ животъ. Нови организации. Въ с. Равда – Анхиалско // Устремъ. Год. III, Брой 30. 1 априлъ 1926 г. с. 3.
↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
↑ Радовски, Александър. Комити от Македония. Сборник част 2. Велико Търново, Фабер, 2023. ISBN 978-619-00-1604-5. с. 11.
↑ Радовски, Александър. Комити от Македония. Сборник част 2. Велико Търново, Фабер, 2023. ISBN 978-619-00-1604-5. с. 14-15.

Външни препратки

Тази статия за селище в България все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

[wikidata-95f251fd940ca2e01395eb466cf810ac1eac6886-v6-1] www.grao.bg

[2] Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.487

[3] Ново братство въ с. Равда (месемврийско) на 29 юлии т. г. // Независима Македония. Година II, Брой 70. 9 августъ 1924 г. с. 3.

[4] Съюзенъ животъ. Нови организации. Въ с. Равда – Анхиалско // Устремъ. Год. III, Брой 30. 1 априлъ 1926 г. с. 3.

[pop-stat.mashke.org,_2009_census-5] Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.

[6] Радовски, Александър. Комити от Македония. Сборник част 2. Велико Търново, Фабер, 2023. ISBN 978-619-00-1604-5. с. 11.

[7] Радовски, Александър. Комити от Македония. Сборник част 2. Велико Търново, Фабер, 2023. ISBN 978-619-00-1604-5. с. 14-15.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]