Раковсково
Раковсково | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 77 души[1] (15 март 2024 г.) 3,89 души/km² |
Землище | 19,855 km² |
Надм. височина | 192 m |
Пощ. код | 8257 |
Тел. код | 0554 |
МПС код | А |
ЕКАТТЕ | 62102 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Бургас |
Община – кмет | Несебър Николай Димитров (независим политик; 2007) |
Кметство – кмет | Обзор Христо Янев (ГЕРБ) |
Ракóвсково е село в Източна България. То се намира в община Несебър, област Бургас. През 2021 г. е включено в общ референдум за преминаване към нова община Обзор. По-голямата част от участниците в него от селото гласуват за, но други 4 села са против, оспорват вота и организират протести и контрареферендум с резултат оставане в община Несебър. [2][3][4] Новата община не е утвърдена с президентски указ. [5]
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото се намира на 13 km от Обзор, на 43 km от общинския център Несебър и на 58 km от областния център Бургас.
История
[редактиране | редактиране на кода]Старото име на селото е Кору дере.
Според съществуващите предания селото е създадено през ХІХ век. Тогава било сключено споразумение с турската власт да се заселят на българска територия черкези от Кавказ. Те си построили къщи на характерни за времето от кирпич и дърво и покрити със слама на 1,5km южно от селото. Поминъкът им бил земеделие и животновъдство. Занимавали се обаче и с кражби и плячкосване на добитъка на местното население.
Когато черкезите разбрали за настъплението на руските войски в региона по време на Руско-турската война, те се преселили в Турция, изоставяйки имотите и имуществото си. Днес тази местност се нарича „Черкезкото село“. През този период на път от село Голица за Месемврия, Неделчо Иванов видял обезлюденото Курудере и решил да се засели в него. Така той станал първия български заселник. Последвали го и други. След края на Руско-турската война някои територии останали неосвободени. Така започнало преселването на хора от странджанското Граматиково в Корудере. Втората вълна била през 1903, след потушаването на Илинденско-Преображенското въстание. И трета вълна със заселници от 1913 година. С тези три заселнически вълни селото окончателно се побългарило. Построили се каменни къщи, изградили се църква и училище. Всичко това съдействало за налагане на българската духовност. Заселниците били трудолюбиви и будни хора.
През 1931 година селото се измества извън дерето, приет е градоустройствен план с прави улици, изградени са нови къщи. Започва да работи Държавно горско стопанство, което осигурява поминъка на по-голямата част от жителите на селото. С доброволен труд са изградени кметство, магазин и читалище. Селото бива преименувано на името на идеолога на българското национално освободително движение Г. С. Раковски и вече се казва Раковсково.
В землището на селото се откриват средновековни български монети. През 1990 г. там са намерени две сребърни монети от времето на Иван Александър и сина му Михаил.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[6]
Численост | |
Общо | 104 |
Българи | 73 |
Турци | - |
Цигани | 16 |
Други | - |
Не се самоопределят | - |
Неотговорили | 15 |
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]- Златьова чешма – намира се на около 5 km от населеното място. Има целогодишно течаща вода и е много подходящо за излети сред природата.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Референдумът в Обзор: Възможно ли е обжалване на резултата, btv новините, 1.3.2021 г.
- ↑ Бунт след референдума: Три села от община Обзор не искат отделяне от Несебър, btv новините, 4.3.2021 г.
- ↑ Жители на села до Обзор поискаха да са част от община Несебър, btv новините, 25.3.2021 г.
- ↑ Несебър иска правителството да отмени решението за нова община с център Обзор, в. „Труд“, 29 март 2022.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
|