Балчишка солница
| Балчишка солница Балчишка тузла | |
| — свлачищно езеро — | |
 | |
  Местоположение в България | |
| Местоположение | Област Добрич, Община Балчик |
|---|---|
| Дължина | 0,5 km |
| Ширина | 0,2 km |
| Площ | 100 дка |
| Дълбочина | 0,8 m |
| Надм. височина | 4 m |
| Балчишка солница Балчишка тузла в Общомедия | |
Балчишка солница (до 29 юни 1942 г. Балчишка тузла, Балчишко блато, известно и като Тузлата[1] или Кара гьол[2]) е крайморско езеро и калолечебен курорт със същото име, който използва калта от езерото.[3]
География и физикохимични особености
[редактиране | редактиране на кода]Езерото е лиман и е образувано върху свлачище. Намира се в северната част на българското Черноморие на около 5 km източно от Балчик. Водата му е много солена и по солна концентрация е близка до водата на Мъртво море: солеността му е от 28‰ в източната до 160‰ в западната част.[3][4] Дъното му е покрито с радиоактивна тиня, с тъмнокафяв до черен цвят, с голяма пластичност, мирис на сероводород, със зърнест и фин еднороден строеж. Запасите от лечебна тиня са около 38 000 тона.[3] Калта е с лечебни физико-химични качества и се черпи от съществуващите две лиманни езера – плитко и дълбоко. Запасите в калонаходището в плиткото езеро са около 26 000 тона. Всяка година калният пласт се увеличава с около 5 – 6 mm. По такъв начин годишно се образуват около 200 тона нова кал.[5]
Калолечение
[редактиране | редактиране на кода]Лечебните свойства на Тузленската кал са били известни и ползвани още през XVIII век. Лечебната кал от езерото Балчишка тузла спада към високо минерализираните (над 35 г/кг), средно сулфидни, със значимо съдържание на хлориди, сулфати и магнезий в разтворим вид. Калта е сива до сивочерна, мазна, с едрозърнести частици. Течната кал е натриево-магнезиево-хлоридна с минерализация, която зависи от оводняването на езерото.[3][4] Съдържанието на разтворените соли в течната кал достига до 83 г/кг, а средната минерализация е различна при различните изследвания и варира от 37 до 66 г/кг. Значителната концентрация на сулфатни йони – около 8 г/кг, е причина за пресищане на разтвора и образуване на кристали. Това е най-силно през летните месеци, когато образуването на гипсови кристали крие опасност от изгаряния.[4]
Лечебната кал без пречистване е със задоволителни физични и физико-механични показатели. Физичните показатели на лечебната кал като влага, водозадържаща способност, обем на утайка, степен на набъбване и топлопредаване са невинаги пълноценни за използване в балнеолечението. Замърсеността с миди, пясъчни частички и кристали с големина до 0,25 мм достигат 8 – 9%. След пречистване тези показатели се подобряват. Запасите от лечебна кал като балнеолечебен ресурс се изчисляват на 11 332 тона.[4]
На 18 юли 1929 година започва поредния активен сезон на Тузленските бани, чиито гости имат на разположение кабини с достъп до топли кални, студени кални и морски бани.[6] От 1955 г. функционира санаториум с калолечебен център – специализирана болница за рехабилитация, разположена на около 6 km източно от града. Специализирана е за лечение на заболявания на опорно-двигателния апарат, периферна и централна нервна система, кожни заболявания и заболявания на обмяната на веществата. От чешмите и душовете на болницата тече сулфидна минерална вода с лечебно въздействие. Водата е хипотермална (с температура 33 °С) и слабо минерализирана.[3] Секторът „Открито калолечение“ в Тузлата представлява две зони, разделени помежду си от стена. Едната зона се ползва от жени, а другата – от мъже.[5]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 23.
- ↑ Поле - вестник-ежедневник, временно замества спрения в. Куриер / Базарджик (Добрич): директор Ст. Иванов, бр. 23, 17 юли 1929, стр.2
- ↑ а б в г д Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 27.
- ↑ а б в г Лечебна кал от Балчишката тузла Архив на оригинала от 2020-09-24 в Wayback Machine., За водата – Калолечение, 20.03.2011
- ↑ а б Балчишката Тузла или лечението с кал, познато още в Древен Египет – Йовка Йовчева, По пътя на минералните извори, 27.08.2019 г.
- ↑ Поле - вестник-ежедневник, временно замества спрения в. Куриер / Базарджик (Добрич): директор Ст. Иванов, бр. 23, 17 юли 1929, стр.2
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Книга за Тузлата в Балчик Архив на оригинала от 2015-02-03 в Wayback Machine.
- Специализирана болница за рехабилитация Тузлата, гр. Балчик
