Направо към съдържанието

Българево

Българево
Кметството
Кметството
България
43.4026° с. ш. 28.413° и. д.
Българево
Област Добрич
43.4026° с. ш. 28.413° и. д.
Българево
Общи данни
Население1061 души[1] (15 март 2024 г.)
18,6 души/km²
Землище57,145 km²
Надм. височина89 m
Пощ. код9660
Тел. код0570
МПС кодТХ
ЕКАТТЕ07257
Администрация
ДържаваБългария
ОбластДобрич
Община
   кмет
Каварна
Елена Балтаджиева
(ВМРО-БНД, ИТН; 2019)
Кметство
   кмет
Българево
Георги Георгиев
(НДСВ)
Българево в Общомедия
Българево
Поглед към Черно море от високия бряг до Българево

Българево е село в Североизточна България, област Добрич, община Каварна.

Това е най-близкото населено място до нос Калиакра. Намира се в близост до комплекс „Русалка“, местността Дълбока с известната мидена ферма, както и до местността Болата, представляваща шесткилометрово криволичещо ждрело с изменяща се растителност, пещери и блато – местообитание на редки птици. Мястото е описано за първи път през XIX век от братята археолози Шкорпил.

Според Божидар Димитров:

...археологическите разкопки показват, че Калиакра е заселена от прабългарско население. Потомците им и до днес живеят в съседното до носа село Българево и спадат към етнографската група гагаузи, самоназоваваща се и „ески булгар“ (стари българи).

Б. Димитров, Пътеводител на Калиакра[2]

Според преданията селото е основано от 7 семейства. Фамилиите им все още са запазени. То е сменяло мястото си. Било е по пътя към Калиакра, но е възникнала епидемия и се е преместило на сегашното си местонахождение. По-късно се заселват цели родове българи от Котленско, Еленско и Ямболско, дошли с вълните на емиграция от вътрешността на България към слабо населената по онова време Добруджа (средата на XIX век). Селото е било назовано Сюютлюк (букв. „върбалак“) заради върбите, които растели около голямата чешма в центъра, а по-късно е наречено от турците Гяур Суютчук.

След Освобождението в Българево е оземлен и се заселва Йордан поп Христов Кършовски, Ботев четник, написал първата история на Ботевата чета. Умира сравнително млад, само на 42 години. През 1891 г. селото е център на община, съставна на Балчикска околия.[3]

При избухването на Балканската война един човек от Гяур Суютчук е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[4] В селото живеят потомци и на опълченец от Руско-турската освободителна война, наричал се Емануил Василев, от XII опълченска дружина, впоследствие известен като „кмет Манол“.

Църквата „Свети Архангел Михаил“ в селото, преди 1945 г.

За героичен подвиг от историята на Българево свидетелстват мемоарите на командващия съглашенската армия английския полковник Стюърт. Българево е последното населено място в Добруджа, което пада под румънско владение. В цяла Южна Добруджа съглашенската армия въвежда румънската администрация, само българевци повече от 40 дни, барикадирани с каруците, напреки на пътя, мятат камъни и крещят „искаме булгарещи, не щем румънещи!“ Войската се прибира в Каварна, където е дислоцирана. Започват преговори. Българевци изпращат няколко „старейшини“ като парламентьори. Преводач е местният д-р Чакалов, учил медицина в Чикаго. Полковникът обяснява, че войната е свършила, че всичко е решено, че не желае да се открива огън и да се пролива кръв. Тогава българевци след кратко съвещание измолват за 48 часа отсрочка, за да могат със семействата си и добитъка да се преселят в България. Това предизвиква изумлението на полковника, че българевци са готови да зарежат къщи, имот, ниви, но да запазят националността си. Отлага мисията си за известно време, за което е привикан в Солун, където е щабът, и наказан.

Според запазени свидетелства в печата в края на Румънската кампания през Първата световна война оттеглящите се румънски окупационни сили отнемат от населението в Гявур Суютчушка селска община едър добитък, товарен инвентар и близо 50 тона зърнени храни и фураж.[5]

По време на румънско господство над Добруджа през 1929 г. край селото се провеждат учебни артилерийски стрелби на 40-и Калиакренски полк.[6]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[7]

Численост Дял (в %)
Общо 1321 100,00
Българи 1262 95,53
Турци 0 0,00
Цигани 17 1,28
Други 9 0,68
Не се самоопределят 3 0,22
Неотговорили 30 2,27

Местните жители са православни християни. В Българево никога не са живели хора с друго изповедание, което личи включително от храмовете и от названията на селото. Възрастните жени са много набожни и спазват стриктно каноните. Селото е известно още като „селото с 2 църкви“ – българска и гръцка.

През 2011 година е осветен манастир „Света Екатерина“, който се намира в съседство на черквата в селото „Свети Архангел Михаил“. Манастирът е осветен от Варненския и великопреславски митрополит Кирил и неговия викарий Главиницки епископ Йоан[8]. В момента манастирът е действащ мъжки с игумен и единствен обитател архимандрит Методий[9].

Туризмът, земеделието, дребното занаятчийство и риболовът са основен източник на доходи в селото. То е известно в региона с най-сладките пъпеши и дини, които отглеждат жителите му. На 20 август 2011 г. е проведен първият по рода си „Празник на пъпеша“, който поставя началото на ежегодно честване с много танци, музика, изложби. В последните години село Българево развива своята инфраструктура, увеличавайки предложенията си за престой в много частни квартири и семейни хотели. В близост до селото се намират няколко големи вятърни парка (от които с най-голямо чуждестранно участие от компаниите Mitsubishi, Япония и AES Wind Energy, САЩ), надхвърлящи общо над 100 бр. вятърни генератори. Инвестициите са главно чуждестранни, с българско участие.

  • Известна културна забележителност до село Българево е резерватът „Нос Калиакра“. Отличава се с богати растителни и животински видове. За запазване на резервата източниците на животински и растителен свят селото е включено в българско-швейцарска програма за опазване на околната среда, за което в центъра на Българево е изграден богат културно-информационен център.
Панорамен изглед от Българево
Панорамен изглед от Българево
Изглед от въздуха
Изглед от въздуха
  • Събор (Сбор) на Архангелов ден, 8 ноември.
  • Празник на пъпеша, август месец
  1. www.grao.bg
  2. Божидар Димитров, Пътеводител на Калиакра, Варна, 2007
  3. Черно море - седмичен вестник, ред. Петър Бобчевски, бр. 08, 28 юли 1891 год., стр. 4
  4. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 841.
  5. Добруджански земеделско-скотовъден лист на Извънредната добруджанска комисия, седмичен бюлетин: Ред. Атанас Костов - Год. 1, N 1-11 (1918). - Добрич, бр. 1, 15 април 1918, стр.5
  6. Поле - вестник-ежедневник, временно замества спрения в. Куриер / Базарджик (Добрич): директор Ст. Иванов, бр. 19, 12 юли 1929, стр.2
  7. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
  8. Петков, Георги. Освещаване на манастира ,,Св. вмчца Екатерина” в с. Българево // Сайт на БПЦ-БП. 2011-11-27. Посетен на 2024-11-18.
  9. Новините на NOVA. Българевският манастир "Св. Екатерина" съхранява частица от Светия кръст (ВИДЕО) // Сайт на Нова ТВ. 2019-08-23. Посетен на 2024-11-18.