Топола (област Добрич)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Топола.
| Топола | |
 Плажът край село Топола | |
  Топола  Топола | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 177 души[1] (15 март 2024 г.) 13,7 души/km² |
| Землище | 12,934 km² |
| Надм. височина | 153 m |
| Пощ. код | 9654 |
| Тел. код | 0570 |
| МПС код | ТХ |
| ЕКАТТЕ | 72693 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Добрич |
| Община – кмет | Каварна Елена Балтаджиева (ВМРО-БНД, ИТН; 2019) |
| Топола в Общомедия | |
Топола е село в Североизточна България. То се намира в община Каварна, област Добрич.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е богато на минерални води и хума.
История
[редактиране | редактиране на кода]Важна археологическа находка от района на селото бронзовото посребрено огледало, което е открито заедно с подобни обеци в гроб 378 в некропола край Топола. В местността „Каваклъка“ са открити останки от раннохристиянска църква, използвана от края на IV до началото на VI век.[2]
През 1977 Л. Бобчева обследва археологическите останки от жилищни и стопански сгради с четири двукамерни пещи за изпичане на керамика от ранносредновековното селище при селото, като ги датира към края на VII – първа половина на VIII в. Пещите са специфични – камерата за изпичане на съдовете е равна по диаметър на огнището. През 1985 Д. Ил. Димитров типизира пещите в категория тип „Топола-Хотница“.[3].
Хората от селото са участвали в заснемането на филма „Хан Аспарух“.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[4]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 138 | 100,00 |
| Българи | 25 | 18,11 |
| Турци | 4 | 2,89 |
| Цигани | 13 | 9,42 |
| Други | 0 | 0,00 |
| Не се самоопределят | 0 | 0,00 |
| Неотговорили | 48 | 34,78 |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Димитров, Димитър. Християнските храмове по българските земи I-IX век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2013. ISBN 978-954-2972-17-4. с. 179.
- ↑ ВАСИЛЕНА ПЕТРОВА, ДВУКАМЕРНИ КРЪГЛИ ПЕЩИ ЗА ИЗПИЧАНЕ НА БИТОВА КЕРАМИКА ОТ ТЕРИТОРИЯТА НА ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВА (КРAЯ НА VII – НАЧАЛОТО НА XI В.), архив на оригинала от 28 юли 2019, https://web.archive.org/web/20190728050658/http://www.archaeo.museumvarna.com/uploads/library/pdf/10c6f7c5370886120e6408be9a06bb85bb3e1bc6.pdf, посетен на 7 декември 2018
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
Религии
[редактиране | редактиране на кода]Постоянното население на селото е предимно татарско и турско, като има няколко български семейства и българи-гагаузи. Така вероизповеданията са мюсюлманско-сунитско и православно християнство.
Други
[редактиране | редактиране на кода]Западно от селото се намира вилната зона на Топола с много вили за почивка и плаж. В непосредствена близост са разположени три големи голф комплекса: БлекСийРама (BlackSeaRama), Тракийски скали (Thracian Cliffs) и Лайтхаус (Lighthouse).
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||||