Батова река
Батова река (Батовска река) | |
Местоположение – начало, – устие | |
Общи сведения | |
---|---|
Местоположение | България Област Варна Община Аксаково Област Добрич Добричка община Община Балчик |
Дължина | 38,7 km |
Водосб. басейн | 338,8 km² |
Отток | 0,72 m³/s |
Начало | |
Място | Франгенско плато, на 1,2 km ЮЗ от с. Куманово, Община Аксаково |
Координати | |
Надм. височина | 309 m |
Устие | |
Място | Черно море |
Координати | |
Надм. височина | 0 m |
Батова река (или Батовска река) е река в Североизточна България, област Варна – община Аксаково и област Добрич – общини Добричка и Балчик, вливаща се в Черно море.[1] Дължината ѝ е 38,7 km. Според историка от началото на ХХ век Васил Миков произходът на речното име е узски[2].
Батова река води началото си под името Кавакдере от карстов извор, наречен Паласчешме, намиращ се на 309 m н.в. във Франгенското плато, на 1,2 km югозападно от село Куманово, община Аксаково. По цялото си протежение тече в каньоновидна долина със залесени, свлачищни склонове. До село Долище течението ѝ е със северно направление, след което прави голяма дъга, изпъкнала на север, като заобикала Франгенското плато и при село Кранево се влива в Черно море. Долината при устието ѝ е заета от лонгозната гора „Балтата“ и лимана Батовско блато (Балчишка балта). Батова река е единствената добруджанска река с постоянен водоток.
Площта на водосборния басейн на Батова река река е 338,8 km2[3].
Основни притоци – → ляв приток, ← десен приток:
- → Чатмадере
- → Изворска река (15,5 km)
- ← Голямата река[4]
Реката има зимно-пролетно пълноводие, което започва още през ноември, достига максимума си през февруари и завършва през май. Останалите 5 месеца са маловодни с най-ниска стойност през юли и август [5]. Среден годишен отток при село Оброчище – 0,72 m3/s. Според данни от 2001 г. поречието на Батова река се характеризира със средно до слабо замърсени води[6].
По течението на реката са разположени 5 сел:
В долното течение водите на реката се използват за напояване.
По долината на реката в долното ѝ течение преминават 2 пътя от Държавната пътна мрежа:
- Между селата Оброчище и Кранево: участък от 5,1 km от Републикански път I-9 ГКПП Дуранкулак – Варна – Бургас – ГКПП Малко Търново;
- Между селата Батово и Оброчище: участък от 9,5 km от Републикански път II-71 Силистра – Добрич – Оброчище.
Водопровод „Батова-Варна“
[редактиране | редактиране на кода]През 1935 г. благоустройството и водоснабдяването на Варна се координира от помощник-кмета на града Никола Димитров.[7] и новия кмет Янко Мустаков. Планува се водоснабдяването на града да се осигури с каптажи и извори в помпена централа при село Орешак, през най-високия пункт до село Голяма Франга, откъдето по естествен наклон водопровдът да се спуска към града.[8]
Старата водоснабдителна система на Варна е изградена между 1934 и 1938 от нарочно създадена Дирекция, закрита през 1941 г. Извършва на два етапа водоснабдяването на града, като построява водопровода „Батова-Варна“. Архивният ѝ фонд е запазен частично, като съдържа ситуационни планове на местата, откъдето ще мине водопровода, планове и екзекутивни чертежи на помпените станции и резервоари, поемни условия за отдаване на предприемач отделни видове работа по постройката на водопровода, програма за постройката на водопровода по години, доклади на директора на предприятието за хода на строителството, преписки с различни фирми и протоколи на строителния комитет по доставка на водопроводни тръби, водопроводни части и други строителни материали и по осигуряване на работници[9][10].
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Топографска карта
[редактиране | редактиране на кода]- Лист от карта K-35-20. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-21. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-32. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 32.
- ↑ Василъ Миковъ, Произходъ и значение на имената на нашитѣ градове, села, рѣки, планини и мѣста, Печатница Хр. Г. Дановъ, София 1943
- ↑ Пенин, Румен. Природна география на България. София, Булвест 2000, 2007. ISBN 978-954-18-0546-6. с. 263.
- ↑ Енциклопедия България, т.1 А-В, Издателство на БАН, София 1978, стр. 224
- ↑ Средногодишен, максимален и минимален отток по хидрологични станции, архив на оригинала от 24 април 2008, https://web.archive.org/web/20080424081922/http://www.bluelink.net/water/chmr/chmdr/srednogodishen_min_max.htm, посетен на 19 октомври 2006
- ↑ Официална уеб страница на ИА по околна среда: Годишник за състоянието на околната среда за 2001 г. (посетена на 21 декември 2008 г.), архив на оригинала от 4 февруари 2008, https://web.archive.org/web/20080204174240/http://nfp-bg.eionet.eu.int/eea/bg/publicat/yearbook/2001/water/waterrw.htm, посетен на 19 октомври 2006
- ↑ Варненски новини дигитално копие - 06/04/1935, No. 3883, стр. 3
- ↑ Варненски новини - дигитално копие - 27/04/1935, No. 3904, стр. 8
- ↑ Архив на ДИРЕКЦИЯ ЗА ПОСТРОЙКА НА ВОДОПРОВОДА „БАТОВА-ВАРНА“, гр. ВАРНА, архив на оригинала от 10 септември 2017, https://web.archive.org/web/20170910220412/http://www.varna-bg.com/statearch/arh22.htm#voda, посетен на 10 септември 2017
- ↑ Варненски новини - Ежедневен информационен вестник / Ред. Велко Юруков - Варна; печ. Взаимност / 22 март 1935, No. 3868, стр. 2