Оброчище

Оброчище
	Оброчище
	Оброчище Оброчище
Общи данни
Население	2302 души (15 март 2024 г.); 80,2 души/km²
Землище	28,713 km²
Надм. височина	26 m
Пощ. код	9630
Тел. код	0579
МПС код	ТХ
ЕКАТТЕ	53120
Администрация
Държава	България
Област	Добрич
Община; – кмет	Балчик; Николай Ангелов ; (независим политик; 2007)
Кметство; – кмет	Оброчище; Стоил Николов; (БСП)
	Оброчище в Общомедия

Оброчище е село в Североизточна България. То се намира в община Балчик, област Добрич. В миналото името му е било Текке. То се намира в близост до черноморските курорти Албена, Кранево, Златни пясъци.

География

Село Оброчище е разположено между Варна и Балчик и само на няколко километра от курорта Албена, на дъното на някогашен дълбок залив, който днес образува живописната долина на река Батова. Бреговата му граница е била очертана от скалното било, на което в днешни дни е разположено село Ляхово.

История

Едно звено работнички в лозята на селото - 1957 г.

Старото име на Оброчище (до 1942 година) е Текето, което в превод от турски означава мохамедански молитвен дом със стаи за дервиши (странстващи мюсюлмански монаси). За пръв път селото се споменава в турски летопис от 1676 година под името Текеджик. Вероятно е основано доста по-рано - още в началото на XVI век. Историци смятат, че селцето се е оформило след построяването на тюрбе на бекташкия духовен водач Акязълъ баба.

Според един стар турски статистически справочник през 70-те години на XIX век селото е имало 118 къщи. След Освобождението от османска власт преобладаващото черкезко население в района е започнало да се изселва и на негово място взели да прииждат българи, предимно изселници от Беломорска Тракия. Вниманието им било привлечено от богатия на вода район и славата, която се носила из цялата империя, за целителната сила на тюрбето на Акязълъ баба. За разлика от джамиите на империята в манастира на село Текето можели да влизат и друговерци. На всеки било позволено да се поклони в тюрбето пред мощите на духовния водач Акязълъ баба и да получи надежда за изцелението на болести и за житейските си неудачи.

Прогонени от родните си места, първо се преселили 2-3 семейства от фамилията на Атанас Желев с прякор Чорбаджията, Димитър Стамболията и Михо Димитров. След няколко месеца се заселили още двадесетина семейства, дали началото на родовете Михови, Коларовци, Анастасовци, Армудовци, Маруловци, Паприцови, Пауновци, Карамфиловци, Мишонови. Почти всички те били от Лозенградския и Одринския край, а преселението станало някъде около 1879 година. Тук те заварили 20 черкезки къщи, от които съществува една без никакво архитектурно изменение – дядовата Маринова къща. По това време в с. Текке имало само едно българско домакинство на братята Стоян и Никола Гечелиеви, които през лятото работили в Добруджа по чифлиците, а през зимата живеели в землянки в селото. Непосредствено след пристигане на голямата група заселници били събрани средства и през 1896 година бил построен православен храм в архитектурен стил XIII – XIV век, съществуващ и до днес. През 1898 година е построена сградата на кметството. Не след дълго било издигнато и училище. В него първи като учител влязъл даскал Никола Златев. Били направени три чешми, било заградено и място за гробища. По този начин поселището започнало да придобива типичния за времето си облик на християнско село.

Новите преселници дълго време запазили някои от обредите за здраве и късмет в териториите на манастира, като част от тях пренесли в новопостроената християнска църква. Атанасовден станал и своеобразен празник за цялото село. На този ден в православния храм се извършвали обреди за здраве и след това се отивало в манастира на Акязълъ баба, където заедно вярващите християни и мюсюлмани оставяли своя вещ или преспивали в района на гробницата на светеца. Те вярвали, че този оброк ще запази здравето на здравите и ще изцери болките на болните. Оттам може би идва и името на селото Оброчище. Думата оброчище означава религиозно светилище или място, където се извършват религиозни оброци и обреди.

През 1891 г. селото е център на община, съставна на Балчикска околия.^[2]

От есента на 1918 до месец септември на 1940 година жителите на селото преживяват издевателствата и несгодите на румънската окупация. Мъжкото население взема участие в почти всички конфликти от национално значение. В Междусъюзническата война са взели участие Марко Ангелов, Йови Сакалиев, Иван Апостолов, Апостол Цветков и др. Във Войнишкото въстание са участвали Димо Илиев, Илия Стоев, Иван Ник. Гечелиев, Наум Иванов и др. По време на Руско-турската освободителна война през 1877-1878 година на 3 км на север от с. Текке е била на бивак руска дивизия с командир генерал Цимерман. Пътят, по който са слезли в долината руските богатири, е наречен „Казашки“ път. Над 45 бойци от селото са взели участие в боевете на Първа и Втора фаза на Втората световна война в Югославия и Унгария. Събития, променящи бита и мисленето, връхлитат преселниците от Беломорието година след година. След ужаса на двете войни, окупацията и въстанието, донесли много смърт, в селото следва една нова промяна. До 1956 година селото е управлявано от няколко кмета. Сред тях са Войнов, Ангел Стоянов Филен, Петър Бомбов от село Църква, Георги Димитров Касаджика. Те работят за селото и изстрадалите му жители в най-тежките години на прехода 1944 – 1956 година.

През 1956 година населението на Оброчище наброява 1500 жители. Осемдесет на сто българи, малцинство двадесет на сто: копанари (румънски цигани), цигани и малка част турци. Основният поминък на населението от селото по това време е лозарство, зеленчуково производство. Има и работници в ленена фабрика, към ДЗС в напоителната система, занаятчийски работници – тепавичари, воденичари, коларо-железари, строители, шивачи и др. В селското стопанство работят тридесет на сто в кооперативното стопанство, а останалите са частни стопани, които обработвали земята с животинска тяга. Почти нямало механизация – както при частните стопани, така и в кооперативното стопанство. В новообразуваните животновъдни ферми към ТКЗС всичко се извършвало само на ръка.

Население

Численост на населението според преброяванията през годините:^[3]^[4]

Година на преброяване	Численост
1934	937
1946	1296
1956	1482
1965	1581
1975	2650
1985	2489
1992	2460
2001	2395
2011	2263
2021	1763

Етнически състав

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[5]

	Численост	Дял (в %)
Общо	2263	100.00
Българи	1255	55.45
Турци	95	4.19
Цигани	539	23.81
Други	23	1.01
Не се самоопределят	9	0.39
Неотговорили	342	15.11

Обществени институции

В местното училище (СОУ „Христо Смирненски“) учат деца от съседните села и градове.
Читалище „Просвета“ – основано в края на декември 1901 г. с първи читалищен секретар Никола Ставрев
ЦДГ „Първи юни“
Поща код: 9630

Културни и природни забележителности

Тюрбе на Акязълъ баба

В Оброчище се намира едно от няколкото запазени алевийски тюрбета от XVI век в България. Смята се, че в него се намира гробът на бекташкия водач Акязълъ баба. То представлява седмоъгълна сграда с правоъгълно преддверие, изградена от квадрова зидария от местния варовик. Отвътре е украсено със стенописи, рисувани вероятно в края на 19 век и началото на XX век, които през 1972 година са обявени за паметник на културата от местно значение. Предполага се, че тюрбето е построено в средата на XVI век, като с времето около него се образува дервишко теке, останалите части от което днес са разрушени. По останките на имарета може да се съди, че той е представлявал голяма седмоъгълна сграда с диаметър на вписаната окръжност 23 м.^[6]

Местности на територията и землището на с. Оброчище

1. Кум-Баалар – пясъчни лозя

2. Бостанджи-Баалар – бостански лозя

3. Куру чешма – суха чешма

4. Бей чешме – бейска чешма

5. Дул баба – вдовец татко

6. Теспиле кулак – пикника

7. Маджарлък – пладнище

8. Кереч кужу – варови пещи

9. Дермен оджак – воденично огнище

10. Балта кору – Балтенска гора

11. Узунджа баир – висок връх

12. Юртлука – старото селище

13. Таушан тепе – заешки връх

14. „Саланата“ с „Казашки“ път

15. Саман йолу – сламен път

16. Кара тепе (малкото) – черен връх

17. Курт баба – вълчи баща

18. Таушан кору – заешка гора

19. Каранлък дере – тъмна река

Религии

78% източноправославни християни
20% мюсюлмани
2% евангелисти - клон на Протестантската църква

Редовни събития

Между 15 и 18 май в местността Текето в село Оброчище се провежда международен фестивал за религиозно пеене на име св. Атанасий Велики, който събира на едно място вярващи от три религии – православни, мюсюлмани и католици. Директор на фестивала е режисьорът Тодор Анастасов. А на 2 май се провежда ежегоден панаир.

Източници

↑ www.grao.bg
↑ Черно море - седмичен вестник, ред. Петър Бобчевски, бр. 08, 28 юли 1891 год., стр. 4
↑ „Справка за населението на село Оброчище, община Балчик, област Добрич, НСИ“ // webcitation.org. Посетен на 9 февруари 2017.
↑ „The population of all towns and villages in Dobrich Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 9 февруари 2017. (на английски)
↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 февруари 2017. (на английски)
↑ Миков, Любомир. Култова архитектура и изкуство на хетеродоксните мюсюлмани в България (XVI-XX век). София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2007. ISBN 978-954-322-197-4. с. 54-63, 77-83, 149-152.

[wikidata-95f251fd940ca2e01395eb466cf810ac1eac6886-v6-1] www.grao.bg

[2] Черно море - седмичен вестник, ред. Петър Бобчевски, бр. 08, 28 юли 1891 год., стр. 4

[3] „Справка за населението на село Оброчище, община Балчик, област Добрич, НСИ“ // webcitation.org. Посетен на 9 февруари 2017.

[citypopulation.de-4] „The population of all towns and villages in Dobrich Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 9 февруари 2017. (на английски)

[pop-stat.mashke.org,_2011_census-5] „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 февруари 2017. (на английски)

[6] Миков, Любомир. Култова архитектура и изкуство на хетеродоксните мюсюлмани в България (XVI-XX век). София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2007. ISBN 978-954-322-197-4. с. 54-63, 77-83, 149-152.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]