Атанасовден
Тази статия е за зимния празник. За летния празник вижте Летен Атанасовден.
| Атанасовден | |
 „Свети Атанасий Александрийски“, икона от Созопол, края на 17 век. Национална художествена галерия – София | |
| Вид | народен и християнски |
|---|---|
| Значение | от този ден нататък зимата започва да си отива |
| Дата | 18 януари |
Атанасовден, наричан също Зимен Атанасовден и Средзима, е християнски и фолклорен празник, на който се почита паметта на свети Атанасий Велики, патриарх на Александрия и виден противник на арианството.[1] Българската православна църква го отбелязва на 18 януари.[1]
Именици
[редактиране | редактиране на кода]Именици са Атанас, Атанаска, Ася, Наско, Нася, Настя, Таньо, Живко, Живка, Тина, Нанси, Танко, Танка.
Атанасий Велики
[редактиране | редактиране на кода]Атанасий Велики е роден през 295 г. На 23-годишна възраст той е ръкоположен за дякон и участва в Никейския Вселенски събор, където успява да наложи учението си за Светата троица над това на Арий, което е обявено за ерес. 5 години след това той става епископ. Като александрийски архиепископ той активно се бори с арианите, но многократно става жертва на техните интриги. Умира на 2 май 373 г., която дата също му е посветена под името Летен Атанасовден.[2]
Фолклор
[редактиране | редактиране на кода]В народните вярвания свети Атанас е представен като властелин на снеговете и ледовете. Счита се, че от Зимния Атанасовден нататък зимата започва да си отива. Според легендите, облечен с копринена риза, той отива в планината на своя бял кон и се провиква: „Иди си, зимо, идвай, лято!“. Затова и празникът е известен също като „Средзима“.[1]
Както Атанасовден, така и Антоновден, се почитат като патронни празници на ковачи, железари, ножари и налбанти, а заедно с това и като празници за умилостивяване на чумата, шарката и синята пъпка (антраксът), всички те - възприемани, като зли или гневливи, духове разболяващи хората с тези болести. Жените спазват на двата празника сходни забрани .За умилостивяване на шарките се пекат питки, които се надупчват с вилица, за да не се „надупчат“ (т.е. да не се изпъстрят с пъпки) децата от шарка.[1] На Атанасовден в Тракия и Троянско[1] се заколва черно пиле или кокошка, приготвя с ориз и се раздава на съседи и близки против болести. Перата се запазват, като магически цяр. В някои райони на страната моми и ергени излизат на поляните, връзват люлки, пеят, играят хора.[3] На други места на този ден се извършват ритуали за предпазване на овните от болести, след което няколко от тях се колят като общоселски курбан.[1]